Брой: 2, 10 януари 2008 - ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ

Генади КОНДАРЕВ е от Казанлък и е на 25 години. Завършил е Международни икономически отношения в Пловдивския университет. През март му предстои да защити магистратура "Финанси" в Университета за национално и световно стопанство, като дипломната му работа е на тема "Възобновяеми енергийни източници - държавна политика и финансиране". Работи за авиокомпания "Луфтханза", където е мениджър продажби.
Генади от тийнейджър е ангажиран с екопроблемите у нас. Той е и един от главните инициатори и организатори на оригиналните протести пред Министерския съвет, посветени на европейската мрежа Натура 2000, които младите доброволци провеждаха всяка седмица, в продължение на 8 месеца. 

• Господин Кондарев, как съчетавате работата в авиокомпания, едни от най-големите замърсители на атмосферата с въглеродни емисии, и екодейността Ви?
- На всички, които ще се учудят, че еколог може да работи в авиокомпания, мога да кажа, че специално "Луфтханза" е една от водещите в света по отношение въвеждането на високоефективни самолети и маршрути и съвсем наскоро беше отличена със специален индекс по отношение на устойчивото развитие, като иноватор в сферата. Аз съм природозащитник по вътрешни убеждения, иначе образованието ми е икономическо.
• Кога се ориентирахте към природозащитата и как стана това?
- Още на 4-годишна възраст станах вегетарианец, защото ми беше жал за животните. Сякаш бях роден с това убеждение. Майка ми и баща ми обичат животните, но не са вегетарианци и не са много навътре в природозащитата. Още като дете следях новините по радиото и телевизията, както и всичко, което се случваше с "Екогласност", заедно с промените. Опитвах се да организирам няколко ученически клуба. Като тийнейджър станах член на "Зелени Балкани" в Стара Загора. Започнах да ходя с тях по различни бригади и експедиции. Впоследствие ме приеха да уча икономика - нещо, което първоначално не исках, но след това си дадох сметка, че може да се работи за обединяване на икономическия интерес и опазването на природата - две доскоро враждуващи области. Вече има такова нещо и то се нарича устойчиво развитие, за което искам да работя. Станах икономист, за да покажа на хората, че може да се живее и да се печели, без да се разрушава природата. В момента работя със Сдружение "За Земята", което стана непосредствено около проблемите, свързани с мрежата Натура 2000. Разравяйки все по-дълбоко в цялата тиня около нея, разбрах, че всъщност политиците не искат да чуят нашите и на учените доводи. Това не е защото са глупави, а защото защитават определени интереси, които обаче не са еднакви с интересите на държавата и на избирателите.
• Вие ли бяхте инициатор на ежеседмичните протести пред Министерския съвет, посветени на Натура 2000?
- Да, аз бях един от основните организатори. Събрах около стотина човека като екип. Протестите продължиха 8 месеца. Ние бяхме обещали да сме там докато приемат Натура 2000. Въпреки забележките, които имаме към приетия вариант, решихме да не продължаваме с протести. Искахме да изправим лице в лице нашите министри и еколозите, които са работили върху съставянето на Натура 2000, но това не се получи. Все пак мисля, че тези месеци изиграха основна роля в образоването на хората в България с факта, че толкова се шумеше около темата и имаше много публикации.
• Да, но все пак министрите изключиха доста важни зони от мрежата - "Рила буфер", части от нос Калиакра и Емине. Не може да се каже, че успехът на акцията ви за Натура 2000 е пълен, нали?
- Да, защото е очевадно, че зад това решение стоят икономически интереси и се пренебрегва научният критерий за обявяване на Натура-зоните. Всеки, който е стъпвал в "Рила буфер", знае, че това е природа, която трябва да бъде опазена за поколенията. Естествено тази точка, която прие Министерският съвет, че от мрежата отпадат всички зони, за които има одобрени Общи устройствени планове и концесии, просто няма как да издържи пред европейското законодателство. Един вид правителството признава, че на тези места има определени ценни видове растения и животни, а в същото време разрешава тяхното унищожение заради интереси и строежи. Това не може да издържи пред Европейската комисия и рано или късно точка 3 ще отпадне. Когато се направи оценка и се види какво е унищожено, това нещо няма да ни спести никаква критика и санкции. Най-лошото е, че България ще плати 3 пъти. Първо ще платим на Европейската комисия, ако те ни наложат глоби. Второ, най-вероятно ще платим и на инвеститорите, защото те ще осъдят държавата, че са получили разрешения, а след това са им забранени строежите. Трети път данъкоплатците ще дадат пари за рекултивацията на тези места, за да бъдат те възстановени като природна територия. Т.е. инвеститорите ще спечелят два пъти, а ние ще загубим три пъти. Затова казвам, че повече българи трябваше да повярват, че имат някаква реална власт в собствената си държава. С влизането ни в ЕС все повече хора трябва да повярват, че тук трябва да има гражданско общество и че всеки отделен човек има някаква реална власт и възможност да промени нещо. Следващата кампания, в която много активно ще се включа, е за Рила. Надявам се, че ще успеем. Готови сме да стигнем много далеч, с всички законови средства, за да може Свещената Рила да бъде запазена за поколенията българи. Оптимист съм за бъдещето, но се надявам все повече и повече хора да се включват в нашите акции.
• Арестували ли са Ви някога по време на протестите?
- Не, засега. Няколко пъти бях пред арестуване, но понеже обикновено съм в костюм, изглежда, полицаите се притесняват да ме арестуват. Даваме си сметка, че поемаме риск, когато протестираме. Но залогът е прекалено голям и не си заслужава човек да наведе глава, да се откаже от бъдещето си, в името на краткосрочната си безопасност. Това, за което се борим, е бъдещето на околната среда, зачитане на законите и възможност за бъдещите поколения да живеят в една здравословна среда.
• Тъй като работите над темата възобновяеми енергийни източници, бихте ли казали какво е бъдещето на България според Вас в тази насока?
- Възобновяемите източници са спорна област, а у нас те от нещо хубаво са на път да се превърнат в един Франкенщайн. В България се строи без концепция. Явно на инвеститорите им се иска да запазят тази централизираност на енергетиката, която прави някои силни, а обикновения човек - зависим. Бъдещето на енергетиката е в икономика, в която електроснабдяването е силно децентрализирано и зависи от малките производители. Големите играчи нямат интерес това да се случи и ние затова сме заложници на петролните производители. Но бъдещето, за което Ви казах, рано или късно ще се случи. У нас се започва със строежите на ветрени паркове, които са нещо чудесно, но в нашия случаи те са точно по миграционния път на птиците и ще доведат до убиване на много от тях. Другото, което се прави ударно, са строежите на водни електроцентрали. При условие, че България отдавна е изчерпала целия си потенциал да произвежда електроенергия от вода, сега са предвидени много мини-ВЕЦ-ове, а повечето от тях се строят без Оценка за въздействието върху околната среда. Потенциалът на страната ни е основно в слънчевата енергия и в биогаза. Последният може да се получава при преработка на битови отпадъци, всякакви остатъци от земеделието, от домакинството, от фермите.
• За АЕЦ "Белене", за чието строителство правителството полага много усилия, какво ще кажете?
- Вярвам, че "Белене" никога няма да се случи. Ако все пак централата стане факт, мисля, че това е още един повод за всеки разумен, млад човек да напусне тази държава. Втората АЕЦ ще струва два пъти повече, отколкото е пазарната цена на една такава електроцентрала. Тя явно ще подсигури някои от нашите управляващи и други кръгове до девето коляно. Срещу "Белене" има толкова много аргументи против, че тя не бива да се реализира.