Родина на това удивително растение (впрочем както и на много други представители на флората с лечебно действие) е Китай. Този представител на джинджифиловите растения обича влагата, сянката и топлината на азиатските тропици. Китайците го наричат гаолянцзян, латинското му име е Alpiniae officinarum, някои го познават като малък галангал. Има и голям галангал, който е прочут повече като подправка, отколкото като лечебно растение. Впрочем делението на галангалите на лечебни и кулинарни не е особено строго. Онова, което подобрява вкуса на ястията, може и да лекува, а онова, което лекува, може да придаде неповторим вкус на всяко ястие.
Род Алпиния, кръстен така в чест на италианския лекар и ботаник Просперо Алпино, наброява повече от двеста вида. Всички те съдържат ароматни етерични масла (все пак става дума за роднини на джинджифила) и не е удивително, че някои са намерили приложение и в кухнята, и в аптеката. Въпреки че в традиционната медицина се използва предимно малкият галангал, A. officinarum, той има конкуренти: големият галангал, китайската алпиния, японската алпиния и някои други.
Традиционната китайска и аюрведическа медицина използват галангала повече от хиляда години. За първи път това растение било описано в медицинския справочник, съставен от даоския учен Тао Хунцзин. Най-разпространеното лечебно средство е отварата от изсушен настърган корен. В Китай и Япония, Иран и Турция, Алжир и Мароко, Индия и Йордания то се използва за лечение на простуда и заболявания на храносмилателната система, в това число метеоризъм, гастрит, при дизентерия, холера, язва на стомаха, колити. Галангалът подобрява апетита и стимулира храносмилането. Той често се използва като сексуален стимулатор. Това също е ефективно средство против повръщане, при морска болест. Полезно е също при бъбречни заболявания и за намаляване на отоците, в някои страни с него лекуват малария.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Делян ВАСИЛЕВ
