Растителните фибри са градивен елемент на клетъчните стени на растенията. Представляват полимери на глюкозата, фруктозата, галактуроновата киселина, D-галактозата и 3,6 анхидро-D-галактозата, фенилпропановите единици и т.н. Влизат в състава на всички части на растенията – листа, корени, стебло, кора и плодове. През 2002 година Б. Тунгленд и Д. Мейер предложиха няколко системи за класификация на тази изключително интересна група природни вещества – въз основа на ролята им в растенията, въз основа на вида на полизахарида, както и на тяхната разтворимост и претърпявани промени в стомашно-чревния тракт. Най-разпространена и с най-голямо практическо значение са класификациите, свързани с разтворимостта на растителните фибри и утилизирането им в храносмилателната система на човешкия организъм.
Съгласно тази класификация растителните фибри се подразделят на разтворими и неразтворими. Към разтворимите фибри се отнасят пектините (полимери на галактуроновата киселина), инулинът (полимер на фруктозата), гумите (гуар, ксантан), карагенаните (полимери на галактозата и 3,6 анхидро-D-галактозата), бета-1,3/1,6-глюканите (полимери на глюкозата) и др. Към неразтворимите фибри принадлежат целулозата (линеен полимер на глюкозата), хемицелулозата (полимер на глюкозата, арабинозата, глюкуроновата киселина и нейния метилов естер), лигнинът (полимер на т.нар. фенилпропанови единици) и пр.
Разтворимите фибри имат способността на набъбват в стомашно-чревния тракт, превръщайки се в желеобразна маса с голяма активна повърхност и висока адсорбционна способност. Например
карагенанът поглъща до 120 пъти повече вода от своята собствена маса
Огромната активна повърхност на разтворимите фибри е в основата на тяхното мощно детоксикиращо действие в човешкия организъм. Например пектините (особено нискоестерифицираните) свързват и елиминират токсичните тежки метали - живак, олово, цинк, кобалт, молибден, както и редица „дългоживущи” радиоактивни изотопи – на цезия, стронция, итрия и др. Освен това те „извеждат” от организма редица биогенни токсини, жлъчните киселини, карбамида, както и холестерола. Множество медицински изследвания убедително доказват, че консумацията на 5-6 г пектин дневно (за предпочитане ябълков, високоестерифициран) само за няколко месеца понижават нивото на холестерола в кръвта с от 5 до 18%! При това се редуцира само нивото на „лошия” (LDL) холестерол и триглицеридите, докато това на „добрия” (HDL) се запазва. Общата детоксикация на организма, свързана с редовния прием на пектин, води до чувствително намаление на риска от развитие на рак на дебелото черво, третото по честота заболяване в света през последните години. Предвид способността му да образува обемни гелове, пектинът забавя храносмилателния процес и предотвратява рязкото покачване на кръвната захар при консумирането на въглехидрати. Забавянето на храносмилателния процес създава чувство за ситост, което води до намаление на хранителния прием, а оттам – и на телесната маса. Значителни количества пектин съдържат цитрусовите плодове (портокали, грейпфрути, мандарини, банани), ябълките, дюлите, касиса и др.
Аналогично действие има и инулинът, който също осъществява ентерална и системна (на целия организъм) детоксикация. В стомашно-чревния тракт само незначителна част от инулина се разгражда до късоверижни полимери (олигофруктоза) и мономерни фруктозни единици. По пътя си към дебелото черво основната част от него улавя редица вредни за организма субстанции – токсични тежки метали, радионуклиди, холестерол и токсини, попаднали отвън или явяващи се продукт на патогенната микрофлора. Богати източници на инулин са кореноплодите на цикорията (Cicorium Intybus) и топинамбура (гулията), белият оман, глухарчето, артишокът, чесънът, аспержите и др. (Бел. ред. На стр. 23 вижте хранителната добавка на „Лечител“ Колоник плюс® инулин. Инулинът в продукта е извлечен от корен на цикория. На стр. 23 ще прочетете и за Лимфодекс детокс.)
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър ПОПОВ