в-к Лечител
в-к Лечител
 

РАСТИТЕЛНИТЕ ФИБРИ – БЕЗЦЕННА СЪСТАВКА В ЕЖЕДНЕВНОТО МЕНЮ

Брой: 34, 22 август 2019 - ДИАГНОСТИКАТА
Само допреди няколко десетилетия растителните фибри бяха приемани в диетологията за безполезна съставка в храните, която човешкият организъм не е в състояние да метаболизира и я изхвърля в почти непроменен вид. Терминът растителни фибри (vegetable fibre) за първи път през 1953 година въвежда британският биолог Ебен Хипсли. През последните години отношението на диетолозите към тази особена група природни полимерни съединения претърпя драстична промяна. По категоричен начин беше доказано, че растителните фибри имат изключително голямо значение за безотказното функциониране на храносмилателната система на човешкия организъм, както и за неговия общ жизнен статус. В резултат интересът към тях нарасна неимоверно и в наши дни те са обект на многостранни и задълбочени изследвания, които добавят изключително интересни щрихи към тяхната уникална физиологична роля в човешкия организъм.

Растителните фибри са градивен елемент на клетъчните стени на растенията. Представляват полимери на глюкозата, фруктозата, галактуроновата киселина, D-галактозата и 3,6 анхидро-D-галактозата, фенилпропановите единици и т.н. Влизат в състава на всички части на растенията – листа, корени, стебло, кора и плодове. През 2002 година Б. Тунгленд и Д. Мейер предложиха няколко системи за класификация на тази изключително интересна група природни вещества – въз основа на ролята им в растенията, въз основа на вида на полизахарида, както и на тяхната разтворимост и претърпявани промени в стомашно-чревния тракт. Най-разпространена и с най-голямо практическо значение са класификациите, свързани с разтворимостта на растителните фибри и утилизирането им в храносмилателната система на човешкия организъм.

Съгласно тази класификация растителните фибри се подразделят на разтворими и неразтворими. Към разтворимите фибри се отнасят пектините (полимери на галактуроновата киселина), инулинът (полимер на фруктозата), гумите (гуар, ксантан), карагенаните (полимери на галактозата и 3,6 анхидро-D-галактозата), бета-1,3/1,6-глюканите (полимери на глюкозата) и др. Към неразтворимите фибри принадлежат целулозата (линеен полимер на глюкозата), хемицелулозата (полимер на глюкозата, арабинозата, глюкуроновата киселина и нейния метилов естер), лигнинът (полимер на т.нар. фенилпропанови единици) и пр.

Разтворимите фибри имат способността на набъбват в стомашно-чревния тракт, превръщайки се в желеобразна маса с голяма активна повърхност и висока адсорбционна способност. Например

карагенанът поглъща до 120 пъти повече вода от своята собствена маса

Огромната активна повърхност на разтворимите фибри е в основата на тяхното мощно детоксикиращо действие в човешкия организъм. Например пектините (особено нискоестерифицираните) свързват и елиминират токсичните тежки метали - живак, олово, цинк, кобалт, молибден, както и редица „дългоживущи” радиоактивни изотопи – на цезия, стронция, итрия и др. Освен това те „извеждат” от организма редица биогенни токсини, жлъчните киселини, карбамида, както и холестерола. Множество медицински изследвания убедително доказват, че консумацията на 5-6 г пектин дневно (за предпочитане ябълков, високоестерифициран) само за няколко месеца понижават нивото на холестерола в кръвта с от 5 до 18%! При това се редуцира само нивото на „лошия” (LDL) холестерол и триглицеридите, докато това на „добрия” (HDL) се запазва. Общата детоксикация на организма, свързана с редовния прием на пектин, води до чувствително намаление на риска от развитие на рак на дебелото черво, третото по честота заболяване в света през последните години. Предвид способността му да образува обемни гелове, пектинът забавя храносмилателния процес и предотвратява рязкото покачване на кръвната захар при консумирането на въглехидрати. Забавянето на храносмилателния процес създава чувство за ситост, което води до намаление на хранителния прием, а оттам – и на телесната маса. Значителни количества пектин съдържат цитрусовите плодове (портокали, грейпфрути, мандарини, банани), ябълките, дюлите, касиса и др.

Аналогично действие има и инулинът, който също осъществява ентерална и системна (на целия организъм) детоксикация. В стомашно-чревния тракт само незначителна част от инулина се разгражда до късоверижни полимери (олигофруктоза) и мономерни фруктозни единици. По пътя си към дебелото черво основната част от него улавя редица вредни за организма субстанции – токсични тежки метали, радионуклиди, холестерол и токсини, попаднали отвън или явяващи се продукт на патогенната микрофлора. Богати източници на инулин са кореноплодите на цикорията (Cicorium Intybus) и топинамбура (гулията), белият оман, глухарчето, артишокът, чесънът, аспержите и др. (Бел. ред. На стр. 23 вижте хранителната добавка на „Лечител“ Колоник плюс® инулин. Инулинът в продукта е извлечен от корен на цикория. На стр. 23 ще прочетете и за Лимфодекс детокс.)

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 34, 22 август 2019
 
 
Продукти
 
Колоник плюс® инулин
 
ВЕРМЕЛА СЛИМ (Vermella slim)
 
ВИЗИОБЛУ СТРОНГ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД