в-к Лечител
в-к Лечител
 

Акад. Андрея АНДРЕЕВ: Здравеопазването е пирамида, стояща на върха си. Никой не знае защо не пада

Брой: 34, 22 август 2019 - ДИАГНОСТИКАТА
Академик професор д-р Андрея АНДРЕЕВ е доайен на съдовите хирурзи у нас. Той е трето поколение лекар. Баща му, д-р Прокопий Андреев, е първият български лекар, извършил кръвопреливане (1930 г.).
Акад. Андреев завършва с отличие Медицинския университет в София и посвещава 52 години от живота си на здравеопазването. И днес той консултира в няколко медицински центъра в София, болница „Св. Богородица“ в столицата, УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ в Плевен. До 2005 г. ръководи създадената от него Клиника по Съдова хирургия при университетската болница в Ст. Загора. Той е основател и на отделението по Съдова хирургия в болница „Тракия“ (Ст. Загора).
Една година е бил консултант-съдов хирург във военна болница в Кувейт.
През 1994 г. създава първата Програма по Съдова хирургия в България, която е утвърдена още същата година от властта, с което Съдовата хирургия от 1995 г. е призната за отделна хирургическа специалност у нас, изпреварвайки със 7 години аналогичното събитие в Европейския съюз.
Акад. Андреев е преподавател с утвърдена репутация. Изнасял е лекции в Сан Диего, Ню Йорк, Пекин, Индианаполис, Кувейт, Корфу. Автор е на 153 научни съобщения и доклади, както и на 4 книги. Президент е на Фондация „Съдови заболявания“ и председател на „Съсловното сдружение на съдовите хирурзи в България“, асоциирано към Българския лекарски съюз. Владее отлично и руски, и английски език. Специализирал е по цял свят и у нас – ВМА, „Пирогов“, Университетските болници в Дюселдорф и в Лунд (Швеция), във ВМОЛА (Петроград), в Сейнт Мери Хоспитъл (Лондон), в Лонг Айлънд Васкюлър Сентър (Ню Йорк) и др.
Работил е и в Здравен център „Лечител“.
За консултации ще го намерите на телефон: 0888343358

• От 52 години се занимавате с хирургия. Как се измени здравеопазването ни за този над половин век? Какви са разликите?

- То се промени коренно. Здравеопазването направи салто мортале. Пълна промяна, но не в посоката, която пациентите и докторите си мислеха. Стана точно обратното. Промяната не е към по-добро. Относно техниката, поставянето на диагнозата, профилактиката – да, навлязоха много нови неща. Технологиите вървят напред, защото те носят пари. Всичко идва от Америка, защото там всичко и се плаща много добре. Когато излезе нещо ново в САЩ, то веднага влиза в практиката, защото там се плащат луди пари. Да не говорим само за пари, макар те да са много важни. Те са знак, оценка на труда на лекаря. Без тях не може. Но здравеопазването не е проста търговия. То е договор между лекар и пациент. На няколко места в България това все още важи. Учудвам се, че за няколко лева, за няколко сребърника, докторите правят неща, с пълното съзнание, че не трябва да ги правят. На клиентите се гледа като на „доставчик на пари“. Медицината се обърна към търговията, не към лечението. Един немски коремен хирург е казал, че всеки хирург така трябва да оперира, сякаш на операционната маса лежи баща му. Една италианска фирма, произвеждаща гуми за „Формула 1“, има следния лозунг „Силата е нищо без контрол“. Важи и за здравеопазването. За всичко.

А как се промени за тези 52 години пациентът? Знам, че средностатистически пациент няма, но все пак… Сещат ли се хората вече за профилактика или неглижират здравето си?

- Зависи от т.нар. обща медицинска култура. На българите тя е изключително ниска. По-ниска от нея ни е само общата политическа култура. Абсолютно дъно. Първо, българите думата „профилактика” не я познават. Физическите упражнения, спортът, представляват най-добрата профилактика. Те си мислят, че е почивката. А почивката на повечето хора е да лежат на дивана и да пият бира. Важи и за жените. Моите наблюдения са, че когато питам дамите имат ли си личен гинеколог – отговорът е винаги „Не“. Не може така… Фактът, че медицината ни е насочена към лечение, а не към профилактика, е много лош. Никога не ни е било добро здравеопазването. Работил съм в много болници. Не е вярно, че някога е имало добра медицина у нас. Но имаше добра профилактика по времето на соца. Системата бе следната – слабо и неефективно лечение, но със силна профилактика. Лечението бе изпълнявано с магии, с врачки, с енергийни намеси, защото болничното не работеше. Профилактиката означава ранно диагностиране. А то означава ранно лечение. А то на свой ред означава успех. У нас няма институция, която да контролира, да проверява крайния ефект от лечението на пациентите.

Преди години разговарях с възрастен американец, медицински мениджър на болница (те учат 4 години медицина и 3 мениджмънт) и той ми каза, че в трудовия му договор има само 1 точка – ако някъде по света се появи нова лечебна/диагностична методика, той трябва да я внедри до 6 месеца или е уволнен. Питах го какво му е мнението за нашето здравеопазване. Отговорът бе „То е пирамида, но наобратно. Тя стои на върха си и никой не знае защо не пада“. Колко точно казано, нали? Аз мисля същото. И от ден на ден става по-лошо.

Знам, че сте специализирал в много държави. Сред тях са САЩ и Русия – огромни антагонисти. Сигурно има разлика в преподаването. В коя от двете държава е по-успешната здравна система? Ако сега един млад хирург се чуди къде да специализира, коя „посока“ ще му препоръчате?

- Много хубав въпрос! Радвам се, че го задавате. Ако аз ще съветвам един медик по този въпрос, първо ще го попитам „А къде ще работите след това?“. Ако ще работи в България е едно, а ако е решил в чужбина – съвсем друго. Ако избере родината – отношението на руската медицина е каквото е било някога в България т. е. важно е отношението между лекар и пациент, а не между пациент и медицинска апаратура. Западната медицина е посветена на технологиите и на вярата в резултатите от предварителните изследвания. В Кувейт например работят по английската система. Там през нощта дойде пациент със съмнения за тромбоза… Първата работа е той да бъде изпратен за кръвни изследвания и специален ултразвук. След това, когато резултатите са налични, пациентът се консултира с лекар. Това позволява да се правят по-малко грешки. В Щатите се уповават предимно първо на изследванията. Аз лично, за да изпратя един пациент на ядрено-магнитен резонанс трябва първо да знам защо го изпращам. Да съм го видял. Който добре разпитва пациента, той добре и диагностира, и лекува.

Пациентите у нас не си знаят правата. Ако не си доволен от един лекар, ставаш и си тръгваш. Лекари има много. Аз съм станал „книга за оплаквания“. Повечето ми пациенти идват от редица частни болници недоволни, че диагнозата, която аз им поставям, не им е дадена още преди години. Аз не съм виновен. Ако имат съмнения в лекаря си, длъжни са да потърсят друг.

Имате редица издадени здравни книги и постоянен контакт със студентите по медицина. Какви са Ви впечатленията от студентите? Интересуват се горещо от това, което ще вършат, или по-скоро виждат медицината като път за бягство в чужбина? Отдадени на медицината или използващи я?

- Има ги и двата вида. Някои се интересуват. Други влизат тази специалност, за да търгуват с нея… Има и трети - по средата. Тези, които виждат в медицината търговия, още когато водих изпитната комисия в Стара Загора, бяха предимно гърци. Разбрах каква им бе играта. Гърците признаваха нашето образование. Който е с диплома в Гърция има право на много нисколихвен голям заем и то дългосрочен. Взимат диплома изгодно у нас, връщат се в родината, теглят парите и си откриват по една хубава таверна…

Да вкараме и курс по ресторантьорство в специалността „Медицина“. За всичко на Балканите ли си има врътка?

- Да. Хората са го измислили. И на българските студенти вече образованието им зависи… предимно от пари. След като още в университетите са се сблъскали с това, как да ги убедиш занапред, че не всичко е за пари.

Има и друг момент. Въпросът е стигат ли парите в медицината или не стигат? И за какво стигат? Става дума за здравното осигуряване. В повечето напреднали държави здравното осигуряване е във вид на застраховане. Такова е и пенсионното. Внасяш докато си здрав и след определено време вече можеш да се възползваш от услугите на фонда.

Мой приятел, не е богат човек, затъна в дългове, защото от столична болница му поискали дарение след определена операция. 2000 лв. И той ги дал, защото разбрал, че ако пак му потрябват здравни грижи в тази болница, лекарите няма и да го погледнат. Казах му, че има и други болници. „Ако една ти иска дарения и то хиляди левове, откажи и търси друга болница. Ела при мен“. От друга страна, говорих тогава с директора на въпросната болница и той ми обясни, че без даренията, болницата би фалирала след 2 месеца, че това, което плаща НЗОК за работата на лекарите, не покрива и 30% от необходимото. Каза ми „Иди си купи нещо, което струва 100 лв. за 30 лв. Ще можеш ли?“. Това е в България. Имаме клинични пътеки каквито няма никъде другаде по света – не е включен лекарският труд – на лекаря, на сестрата, дори на експерта по ВиК на болницата. От къде да дойдат тези пари? Отговорът е – с измама.

Има една приказка „София е друга България“. Работил сте и в столицата, и в провинцията. Каква е разликата?

- Имат различни възможности. Аз в малка болница все пак не съм работил. Работил съм в университетските болници на Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна. В малки съм бил само консултант. Не може да няма разлика в качеството на медицината. Там където няма специалисти, няма и отделения, защото докторът прави медицината, а не сградата или празните кабинети. На България и липсва транспорт. В Пекин на световен конгрес слушах един австриец, който каза, че Австрия има най-добрата здравна помощ, защото има най-бързата Бърза помощ в света. „Ние нямаме линейки. При нас всичко е… хеликоптери“, уточни австриецът.

А ние продадохме и последния си хеликоптер линейка…

- Да. Няма нито линейки, нито лекари в много градове на страната. Системата се изгражда не от Българския лекарски съюз, нито от НЗОК (тя е само платежен орган), а от Министерство на здравеопазването. Здравната каса плаща толкова, колкото и е наредено…

Вярно ли е, че все по-млади хора се разболяват от болести, характерни за по-възрастните? Как са младите с вените?

- Те с всичко са зле. Не само с вените. Най-вече с акъла. Четох едно изследване - 47% от хората между 19 и 29 години у нас не четат изобщо книги. 60% нямат отношение към изкуството. Не ги вълнува. Не ходят нито на кино, нито на театър. Не са стъпвали на концерт. Не спортуват. Висят в кафенетата и умуват как да изкарат някой лев. Защото в България, освен че лекарският труд не е добре платен, много слабо е възнаграден труда на почти всички!

 

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА



Брой: 34, 22 август 2019
 
 
Продукти
 
Ливерин®
 
ЯБЪЛКОВ ОЦЕТ С БРОМЕЛАИН (Apple Cider Vinegar with Bromelain)
 
Акай Бери
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД