Напоследък все повече диетолози, мислят, че дори ако човек се вълнува от холестерола, той не бива да се отказва от яйцата – това е уникален хранителен продукт, който трудно може да бъде заменен с нещо друго. Белтъкът, съдържащ се в тях, се усвоява от нашия организъм почти напълно. Това е пълноценен източник на енергия, като освен него яйцата съдържат минерални вещества, витамини, въглехидрати, мазнини и аминокиселини.
Що се отнася до холестерола, в жълтъка на кокошите яйца той е в доста голямо количество, около 270 мг, и по тази причина яйцата дълго време били забранени за всички, подложени на риск от атеросклероза, и всички антихолестеролни диети изключвали употребата на яйца. Но много изследвания показали, че виновник за атеросклерозата се оказва не само холестеролът, той, макар и да играе определена роля в развитието на това тежко заболяване, далеч не е главната и единствена причина. И дори, напротив, лецитинът, съдържащ се в жълтъка на кокошите яйца, снижава пагубното влияние на лошия холестерол върху нашия организъм.
Холестеролът, който постъпва с хранителните продукти, в определени количества е
необходим на организма за синтеза на някои хормони
и за нормалното развитие на клетките. Здравите хора без наследствена предразположеност към атеросклероза може да не се страхуват от яйцата. А склонните към това заболяване трябва да се опасяват в по-голяма степен от животинските мазнини, които се съдържат в голямо количество в маслото, сметаната, високомаслените сирена и колбасите. В кокошите яйца се има само 3% наситени мазнини.
Кокошето яйце е малка „съкровищница”, съхраняваща най-добрите по своя аминокиселинен състав белтъчини, балансирани мазнини, витамини, макро- и микроелементи, а така също рядко съчетание от такива ценни вещества, като лецитин, холин, лизоцим и арахидонова киселина.
Едно варено яйце (примерно 40 грама) удовлетворява 7% от потребностите на организма на човека от белтъчини и 6% от нужните мазнини. Любопитно е, че в жълтъка се намират дори повече пълноценни белтъчини, отколкото в яйчения белтък. Ако се сравнят тези части от яйцето по своя състав, то в 100 г яйчен белтък се съдържат 11,1 г белтъчини, а в 100 г жълтък – 16, 2 грама. Затова пък мазнините (31,2 г) са съсредоточени само в жълтъка; в белтъка тях изобщо ги няма.
Лецитинът в жълтъка е способен да неутрализира в организма отрицателното влияние на холестерола, който в същото яйце е почти 6 пъти по-малко от него. Ето защо яйчените мазнини притежават високо лечебно профилактично действие.
Яйцата предоставят на организма и друго, много необходимо вещество – холина: нито един хранителен продукт не съдържа толкова много холин, както яйцето. Ако към това се добави, че те съдържат не малко мастноразтворими витамини – Е, А, D, водоразтворими – В1, В2, В6, и при това се явяват източник на фосфор, сяра, желязо и мед, става ясно защо този хранителен продукт е наистина уникален.
Усвояемостта на яйцето, подложено на термична обработка, е по-добра, отколкото на суровото. Свареният яйчен белтък се усвоява до 97-98%, без да оставя шлаки в червата. Суровият белтък се приема по-трудно, но той е способен по-ефективно да снижава киселинността на стомашния сок.
Яйцата се използват често
в диети за лечебно хранене
при заболявания на стомашно-чревния тракт, при туберкулоза, а така също след някои хирургически операции и травми.
Яйца се препоръчват при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен гастродуоденит с повишена секреция в стомаха.
Може да се употребяват жълтъци при камъни в жлъчката, когато в жлъчния мехур се намират само дребни камъчета. При наличието на големи камъни болният следва да се ограничи само с консумацията на яйчен белтък.
При запек и затлъстяване за предпочитане са твърдо сварените яйца. Но яйцата не бива да се варят дълго, тъй като при продължителна топлинна обработка се разрушават незаменимите аминокиселини в белтъка.
Голямото количество лецитин, желязо, цинк, мед, кобалт, витамини В12, В6, фолиева киселина придават особена ценност на яйцата при анемии с различна етиология.
Витамин А, влизащ в състава на жълтъка, подобрява регенерацията на лигавицата на горните дихателни пътища и кожата.
Все пак, не бива да се отнасяме към яйцата като към лекарство – това е само добър „помощник” в комплексната терапия на посочените заболявания. Освен това, имайте предвид, че яйцата са способни да предизвикват хранителна алергия. При това варените яйца оказват по-слабо изразено сенсибилизиращо действие, отколкото суровите.
Що се отнася до количеството яйца, които може да се изядат, това зависи от възрастта, степента на двигателна активност и наличните заболявания у човека.
Не бива да се увличат по яйцата хората с камъни в жлъчката, тъй като прекомерната употреба на яйчени жълтъци може да провокира свиване на стените на жлъчния мехур, което при наличието на камъни би могло да предизвика силни болки.
В менюто на малките деца яйцата следва да се включват предпазливо, тъй като в ранна възраст те могат да предизвикат алергични реакции.
В яйцата се съдържат
холин и метионин, които осигуряват нормална работа на черния дроб.
Яйцата допринасят за оттока на жлъчен секрет в червата, подобрявайки перисталтиката и усвояването на мазнините.
Между другото яйцата са станали много по-полезни за последните 30 години. Сега те съдържат в себе си по-малко мазнини и калории, повече витамини и минерали, тъй като кокошките са хранени по-добре и по-качествено.
Според експертите жълтъците са запазили своя размер, но белтъците са се увеличили. В резултат яйцата изглеждат по-големи, което привлича мнозина. Министерството на здравеопазването на Великобритания констатирало: в днешните яйца има 70% повече витамин D и два пъти повече селен, снижаващ риска от рак, болести на сърцето, безплодие и инфекции.
Мазнините в яйцата са станали примерно с 20% по-малко, калориите – с 13% по-малко и с 10% по-малко е холестеролът. Във връзка с това британските диетолози призовали смело да се включват яйца в менюто.
Валентин ИВАНОВ
