(Продължение от миналия брой)
От „Виа Долороса” до Божи гроб
От гроба на Богородица в нарочната църква през Лъвската порта тръгваме по калдъръма на кипящия от живот Йерусалим. Той ни посреща с дву- и трикатни къщи, под всяка от които има магазинче. Кризата е осезаема, някои остават затворени през деня, туристите са по-пестеливи. Тук някъде се намирала крепостта Антония, където Пилат си измива ръцете и отпраща бичувания Христос да бъде разпънат. Църква с трънен венец в купола отбелязва началото на „Виа Долороса” (Пътя на страданието). Някога това е било извън града и днес 12 спирки посочват на поклонника значимите за последните часове на Спасителя места: там, където поема кръста си; мястото на последната среща с майка му; мястото, където Симон Киренеец се смилява над него и се впуска да му помага в носенето на разпятието. „Виа Долороса” свършва в самата църква на Гроба Господен заедно със земните дни на Исус Христос.
Елена, майката на император Константин Велики, през IV век има решаваща роля за разкриването и запазването за поколенията на най-ценните християнски светини по Светите земи – Божия гроб и Разпятието. Затова и по-късно тя е канонизирана за светица. Днес в големия храмов комплекс на църквата на Гроба Господен поклонниците виждат всъщност много църкви, параклиси и артефакти под един покрив, защото и исторически тези места не са били кой знае колко отдалечени едно от друго. Вярващите могат да прекарат дни наред тук в духовно уединение и да присъстват на всички литургии, дори на утренята, която започва около полунощ.
Магическо и неповторимо
Първо влизаме в Параклиса на Ангела, възвестил, седнал върху камъка, Христовото Възкресение. Върху подобна плоча по стар обичай тялото се помазвало с благовония, увивало се в бял плащ и се поставяло в гроба. Над камъка днес висят кандила, поддържани от всички християнски изповедания, които служат тук – католици, православни, копти, арменци. Вярващите се покланят първо тук, преди да посетят пропастта, където е намерено Разпятието, и след това – Голгота. Паметното възвишение, приличащо на лоб, се намира вдясно от входа и скалата, напоена с кръв, символизира жертвата на Спасителя. Тук е бил побит кръстът и вярващите могат да видят и докоснат камъка. Символът е още по-силен, защото под скалата е погребан Адам, а невинната кръв на Христос достига до черепа му и опростява греховете на първите хора. Дали всеки вярва или не е друга тема, но силата на мястото не подлежи на съмнение. И атеистите тук изпитват чувства, сходни с религиозен екстаз.
Пъпът на света
Самият Божи гроб е параклис под купола на ротондата, олицетворяваща безкрайността на Вселената. Това някога е била скална гробница, предоставена набързо от сподвижника Йосиф Ариматейски за неочакваното погребение на Христос. Денонощно горят кандила и свещи, а богомолците палят своите с молитва и ги отнасят в домовете си – да ги раздават за здраве и благослов на приятели и роднини. Понякога желаещите са толкова много, че за поклонението се чака с часове. Ключовете от Божи гроб от векове се държат от мюсюлмански фамилии, сякаш арбитри и пазители в споровете за светите места. Тук от втори век се случва и най-невероятното чудо – слизането на благодатния огън в съботата преди Великден. Тълпи от вярващи чакат и се молят пред храма Йерусалимския патриарх Теодосиос III, който изпълнява тази длъжност сега, да излезе със знака на надеждата и спасението на всички християни. Казват, че няма никакво друго освен божествено обяснение за появата на искрата, която не пари като истински огън в първите минути, в тясното пространство на Божия гроб. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват.
Свещеният град на християни, юдеи и мюсюлмани се „изкачва” не само по големи празници. Йерусалим посреща поклонници по всяко време и привлича неудържимо със съхранената средновековна атмосфера и десетките артефакти. Казват, че именно тук човек е най-близо до Бога. Десет месеца по-късно можахме да се върнем отново тук – а може би всъщност не сме си тръгвали.
Светите земи сега
Съвременният богомолец е зашеметен от очевидно непрестанните усилия на местните да пре
върнат неплодородните и пустинни земи на древна Юдея във вечнозелени оазиси и плантации. Когато бяхме тук преди пет години, банановата реколта беше измръзнала заради неочаквано снежната зима, но цялото внушение от пътища и целите градове бе, че хората работят упорито и защитават постиженията си. Християнските светини, макар и докоснати от масовия туризъм, посрещат гостите в тихо смирение и най-добър порядък. През XIX век Руската патриаршия, а в последните десетилетия гръцката, подкрепени от своите държави и с ясната мисия за опазването и разпространението на вярата, са вложили огромни средства и усилия за изграждането и функционирането на църквите и манастирите край светите артефакти. Не питайте какво е положението с представянето на нашата православна църква тук.
От манастира на Преображението на планината Тавор през местата на Благовещението в Назарет, по галилейските земи и Галилейското езеро, където Христос е обичал да се разхожда със своите сподвижници – чак до река Йордан, до мястото на Христовите изкушения – скалният манастир Карантал, Тиберия и Мъртво море (392 м под морското равнище), поклонниците научават за събития и чудеса и слушат притчите на Светото писание. Минаваме покрай местните кооперативи – кибуците, където с идеална организация създават блага и живеят включително голяма част от изселилите се над 50 хиляди български и два и половина милиона руски евреи. Целият коктейл наоколо – от религии, войни, кръв и молитви – е неповторим като живота.
Ако не знаете
Понякога поклонници стават жертва на „синдрома Йерусалим”, описан като нервна превъзбуда, желание за усамотено трескаво обикаляне на града, прекомерна чистофайност и пеене на религиозни химни. Засегнатият посещава някоя от светините и изнася проповеди. Твърди се, че мястото е толкова заредено с енергии, че някои поклонници, дошли тук за първи път, дори да са напълно здрави, се вживяват в библейски личности или получават знаци и видения, които разстройват личността им и ги отвеждат в психиатрията.
хаджи Бойка ВЕЛИНОВА
Снимки авторката
