Иван ДРЕНИКОВ
През 1975 с моя брат, д-р Кирил Дреников - юрист, купихме в Париж архивите и библиотеката на Асоциацията за проучвания и исторически изследвания (Association pour les etudes et recherches historiqnes) на абата Кристиан Жерар (1886-1984), бивш преподавател във френския колеж в Пловдив, посветил целия си живот на изследвания за България. Той е автор на множество публикации под псевдонима Гастон Сергераерт. Този така богат документален и библиографски архив се включи в създадения от моя брат и от мен Институт за балкански изследвания, установен в Белгия, Брюксел, ул. „Тулуза“ № 21.
Моето лично внимание бе особено привлечено от книгата на Кристиан Жерар „Симеон Велики, 895-927”, където прочетох на 98 страница следното: „Преслав стана столица на интелектуалността, която подслони в дворцовите зали първата Национална библиотека на България. Там цар Симеон събра богата колекция от ръкописи - гръцки, латински и славянски“. Естествено, тази информация привлече моя интерес, тъй като по това време аз бях директор - основател на колекциите на стари и редки книги, ръкописи, стари географски карти на Националната библиотека на Венесуела (1969-1992).
И в моето съзнание възникна въпросът: Каква е съдбата на така важния за времето документален фонд на нашия цар Симеон Велики?
При случай по една или друга посока търсех възможна следа, но много от тези вълнения стигаха до безпътица. В началото на второто десетилетие на ХХI век, когато организирах материалите за публикация на книгата ми „Загадъчната България“ (публикувана декември 2014 г.), моето внимание бе силно привлечено от Еднорогия, изобразен в цар-Симеоновия сборник по
Станиславовия препис от 1073 г., и Еднорогия, изобразен в гръцкия ръкопис „Топография Християна“ – 550 г. на Козма, наречен индуски пътешественик, запазен в Библиотеката Медичи – Лауренциана, Флоренция (L.Plute.IX 28 (L.). За Еднорогия Козма пише следното: „Това животинче се нарича еднорог. Живо не съм го виждал. Обаче в царския палат на Етиопия видях изложени четири негови статуи. Според техния модел направих моята рисунка“. Това сведение го имах от добрата приятелка - френската писателка Франческа-Ивон Каруч, и нейната книга „Еднорогия, символи, митове и действителност“, Париж 2002. Книгата на Козма е добре позната на византийския патриарх Фотий, настойник на нашия цар Симеон I Велики.
Не може да остане незабелязано сходството между двата еднорога. И според изследванията върху символите на Марио Шнайдер се забелязва неоспорим общ ритъм (ritmo comun).
И още нещо. На края на въпросния ръкопис се намират 99 свидетелства коментари към текста (83-89), написани на старобългарска (славянска) азбука. Според някои специалисти този ръкопис е датиран от Х век.
Остава въпросът: Коя българска ръка е направила коментарите? Дали това не е дело на самия Симеон I Велики? Имаме сериозно основание да вярваме, че в тази библиотека се намират и други интересни ръкописи.
Известна е и историята на тосканския монах Леонардо да Пистойа (1428-?), който по нареждане на Козимо де Медичи прави пътешествия със своето магаренце до Македония, за да търси стари ръкописи. А от своето пътуване до Константинопол е донесъл между другото и 14 неизвестни в Западна Европа книги на Corpus Hermeticum (Същността на херметизма).
Като допълнение към нашето изследване предлагаме следната информация на Roger Pearse от „Северноамериканското общество за християнско-арабски изследвания“ (5 юли 2003). Говорейки за ръкописа на „Топография Християна“ от Флоренция, Библиотека Медичи, Roger Pearse уточнява, че във въпросния ръкопис „лошият гръцки език на Козма е бил коригиран по различни гледни точки от високообразован човек“. Имаме ли право да твърдим, че така високообразованият човек, който владее и българската азбука – кирилицата, е нашият велик цар
Симеон I? Ръкописът на „Топография Християна“ от Флоренция се състои от 279 листа, написани на 22 линии. И тук предлагаме факсимиларна страница на Cosmas Indicopleustes от VI век „Topographia Christiana”, Florence, Biblioteca Medicea Laurentiana, pl 82.10, ff 95v-96R (facsimile).
Забелязва се накрая на четвъртия ред отгоре, след гръцкия текст, написана с кирилица на български думата „параграфи“.
След като приемаме, че ръкописът на „Топография Християна“ от Флоренция с неговите гръцки и старобългарски текстове е написан от ръката на нашия премъдър цар Симеон I Велики, задаваме и въпроса: Рисунките, придружаващи текста на въпросния ръкопис, дали също не са излезли от ръката на великия български държавник? За повече сведения, отнасящи се до цар Симион I Велики, вижте и нашата книга „Загадъчната България“ - допълнено издание от декември 2014 година.
