В последните години все повече хора прекарват своята отпуска в чужбина. Преситените от плажовете в Турция и забележителностите на Европа, се отправят да покоряват екзотични кътчета по света. За да не бъдат помрачени незабравимите впечатления от непознати местни болести, човек трябва не само внимателно да се подготви за пътуването, но и добре да премисли: а струва ли си риска?
В страните от Азия, Близкия изток, Африка и Южна Америка пътешественика е заплашен не само от травми, отравяне, но и от така наречените „забравени тропически болести”. Този термин е предложен от Световната здравна организация, за да се обозначат болестите, от които боледуват хората предимно в страните с горещ и влажен климат. Необходимите условия са мизерия, пренаселеност, антисанитария, лоши битови условия, ниско равнище на здравеопазване. От тези заболявания с непривични за нашия слух названия, например, болест на Ришт или язва на Бурули, боледуват, по данни на СЗО, една шеста част от жителите на Земята. За европееца срещата с непривични заболявания може да завърши трагично. Та нали неговия имунитет напълно не е подготвен за атаката на маларията, например. Докато много жители в опасните региони са защитени от маларията от пълен или частичен имунитет, т.е. дори ако те се разболеят, ще понесат болестта по-леко. Подобна история се случила в Америка по времето на нейното покоряване от Колумб. Неспособно да противостои на непознатите за него болести, донесени от колонизаторите от Стария свят, почти цялото местно население измряло. Смъртоносна за аборигените се оказала дори не особено опасната за европейците скарлатина.
Има и друг проблем, свързан с екзотичния характер на тропическите заболявания. В медицинските университети на тях им отделят малко внимание, лекарите почти не познават техните симптоми. Треската, температурата, обилното потене, главоболието и мускулните болки, жаждата и други прояви на маларията лекарите в европейските страни нерядко приемат за грип или простуда. Съществуват много примери, когато това е водило до трагична развръзка. Веднъж група бизнесмени се отправили на лов в Африка. Един от тях, след завръщането си, се разболял. След като вдигнал температура решил, че се е простудил заради промяната в климата. Бизнесменът повикал личния си лекар, който започнал да го лекува от простуда. Но положението ставало все по-тежко. Седмица по-късно бизнесменът ловец умрял. След това било установено, че това не е било простуда, а тропическа малария.
Известен е случай, когато на пациент едва не му ампутирали крака, защото му поставили онкологична диагноза „лимфосарком”. По щастлива случайност в болницата дежурил практикант, току що преминал курс по тропически болести. Само благодарение на него била поставена правилна диагноза - филариоза, или слонска болест, при която крайниците могат да се увеличават до огромни размери. Кракът бил спасен. А опасната болест „пристигнала” от Виетнам.
Тропическите заболявания имат най-различни прояви. Например, африканска трипанозома при човека, или сънната болест, пренасяна от мухата цеце, в късен стадий може да се „прикрие” като неврологично и психическо разстройство.
Названието „малария” произхожда от италианското mala aria - „лош въздух”, та нали нейните преносители нерядко се размножават в лошо миришещата блатна вода. Болестта се пренася от около 70 вида комари, при това много от тях са станали устойчиви към най-токсичните инсектициди, в това число и ДДТ. Възбудителите на маларията, на свой ред, са изработили устойчивост към противомаларийните препарати. Най-разпространената форма е тропическата малария, но в европейския климат много по-опасна е така наречената тридневна малария. Тя не се проявява веднага. Човек може да не подозира за болестта и да заразява не само други хора, но и комари, които стават преносители.
Всяка година в света се разболяват от малария до 500 милиона човека, от тях 30 милиона са туристи и пътешественици. За съжаление, лекарите не успяват да спасят мнозина от тях. Защото само 30% от заболелите са знаели за опасността от комарите, предпазвали са се от техните ухапвания и при първо подозрение са потърсили медицинска помощ.
В средата на ХХ век болестта се смятала за победена, но в последните години ситуацията започнала да се влошава. Днес сред инфекциозните заболявания, завършващи със смъртен изход, маларията заема първо място, изпреварвайки пневмонията и туберкулозата. 9 от 10 случаи на заразяване стават в Африка, останалите предимно в Индия, Бразилия, Шри Ланка, Виетнам, Колумбия и Соломоновите острови.
Днес имунизация срещу маларията не съществува. През 2015 г. се очаква появата на ваксина от първо поколение, която да защити човека от тежката форма на болестта и да предотврати трагичния край в 50% от случаите, към 2025 г. учените се надяват да получат ваксина с ефективност 80%. Те също се опитват да създадат трансгенни комари, които няма да пренасят малария. В настоящия момент единствения, макар и не достатъчно надежден способ за защита, са противокомарните мрежи, палатки, репеленти. А още по-добре е човек да се въздържа от опасни пътувания.
В последните години все по-модни стават екстремалните пътувания в целия свят. Тези приключения са много популярни сред 30-40-годишните бизнесмени. Човек попада в абсолютно непознати условия. Тук, у нас, той може да си плати за всичко. За пари той може да си осигури желания комфорт. А там, в джунглите, попада в абсолютно друга ситуация: джунглата се намира някъде накрая на света, там не летят вертолети и просто така от там не можеш да се върнеш. Екстремалният пътешественик попада в безизходица, жега, тропически болести, анаконди, тарантули, всичко е смъртно опасно, защото това не е зоопарк, всичко е реално. Смята се, че всичко това помага на човек да се разтърси, да се измъкне от рутината, да забрави хроничната умора и депресията. Реалната опасност, а не любезния персонал в разкошен хотел - това е, за което екстремалите са готови да платят огромни суми. В случай на заболяване, на тяхно разположение няма нито лекари, нито съвременни лекарства. Само древната лиана аяуаска, която се използва от местните шамани и за предсказания, и за лечение. Но мнозина предпочитат да играят на „перуанска рулетка”, рискувайки своето здраве.
Впрочем Перу е в списъка от 26 страни, в които е желателно туристите да имат ваксина срещу жълта треска. В такива страни, като Конго, Кот д`Ивоар, Централноафриканската република, без такава ваксинация не може да се влезе.
Отправяйки се в Латинска Америка, струва си да си направите ваксини против хепатит А и В, жълта треска, коремен тиф, дифтерит. Тези, които имат намерение да рискуват с пътешествие в джунглите, за заплашени и от малария. Но, както споделят докторите, ако ваксинацията не е задължителна, по правило, такава си правят само тези, които отиват в опасния район за по-дълго време. Туристите предпочитат да разчитат на късмета си.
Ако не искате да рискувате да се върнете у дома с някоя екзотична болест в „раницата” си, старайте се да държите всичко под контрол по време на своето далечно пътешествие. Помнете, че в „страните с инфекциозен риск” човек не бива да ходи бос, да се къпе в местните водоеми, да суши дрехите си на открит въздух. Вода може да се пие само от бутилки, като тя се използва и за измиване на плодове и зеленчуци и за почистване на зъбите. Съставете си дневник на пътуването: къде сте били, къде сте нощували, с какво сте се хранили. Той трябва задължително да се покаже на лекаря, ако не се разболеете веднага, а известно време след завръщането. И, разбира се, не се занимавайте със самолечение.
Най-често европейските туристи донасят със себе си:
• холера от Китай, Индонезия, Мексико, Индия, Непал, Малайзия;
• малария от ОАЕ, Индия, Непал, Мексико, Тайланд, ЮАР, Египет;
• шистозома от Египет, Китай, Филипините, Индия;
• хелминтози - от Китай, ОАЕ, Тайланд;
• амебиоза - от Турция, Египет, Тунис и други страни.
Съществува и опасност да се донесе от екзотичното пътешествие и такъв неприятен „сувенир” като малкоизучената дракункулоза, треска денга, тропическа гранулома, пренасяната от африканската муха це-це африканска трипанозома, или сънна болест, и още много заболявания, образуващи истински смъртоносен „коктейл” за всеки любител на екстремалните преживявания.
Владимир ЙОНЕВ
