Изплашили се от птичия грип, около стотина държави преди няколко години закупили лекарството Тамифлу за милиарди долари в случай на пандемия. Но пандемия така и не се случила. А срокът на годност на лекарствата изтича. Катастрофа! Но изведнъж се появява свинският грип. СЗО отново ни плаши със смъртоносна пандемия и обявява Тамифлу за единствено средство срещу новата напаст. Препоръчано е да се удължи неговият срок на годност от 5 на 7 години, т.е. да се раенимират просрочените запаси. Изяснило се, че зад швейцарската фирма, произвеждаща тази панацея, стои сянката на стопанина на лекарството - американската компания Gilead, която се нарежда сред първите 50 фармацевтични корпорации на света. Тя държи патента за Тамифлу до 2016 година.
...Запознайте се, Доналд Ръмсфелд. Официално влязъл в историята на САЩ като двукратен стопанин на Пентагона. В паузите между военните дела се занимава активно с... лекарства. Оглавяваната от него Gilead създала принципно нов препарат от групата на така наречените „инхибитори на невраминидазата”.
Всъщност първооткриватели са група австралийски учени. Те предложили теорията за блокиране на невраминидазата - повърхностен белтък на грипния вирус, отговарящ за способността на вирусните частици да проникват в клетките на човека и да излизат от тях след размножаване. За практическата реализация на идеята във вид на конкретно лекарство се захванала местната фирма Биота. В работата се включила и английската Glaxo Wellcome, влизаща в тройката на световните фармацевтични гиганти. В Gilead дочули за идеята и спешно се захванали с разработката на своя препарат. Започнало истинско състезание! Англо-австралийският тандем създал препарат във вид на спрей. Американците предложили на пазара Тамифлу на капсули и незабавно продали правата на швейцарската компания La Roche. На пазара лекарствата се появили през 1999 година. С производството се занимават фармацевтични гиганти, а държателите на патентите Биота и Gilead получават процент от продажбата. СЗО счита и двата препарата за ефективни срещу грип, но пропагандира главно Тамифлу.
През 2001 г. шефът на Gilead отново оглавил Пентагона. Но останал най-големият акционер във фармацевтичната компания. Когато започнала световната „птича” паника и търсенето на Тамифлу достигнало небивали върхове, възникнал малък скандал. Разчуло се, че Ръмсфелд е продал акции за 5 милиона долара, оставяйки за себе си ценни книжа за още 25 милиона. А на един държавен мъж, още повече министър на отбраната, не му отива да печели от паниката на хората! Ръмсфелд се оправдавал, че преди това се е посъветвал в най-високи инстанции, дори с президента, и се убедил, че в това няма нищо нередно. Но все пак върху репутацията на „ястреба” била хвърлена неприятна сянка.
Тогава черна котка пробягала между Gilead и La Roche. Американците намекнали, че ще си вземат обратно лиценза за „златното яйце”. Те обвинили швейцарците, че не рекламират достатъчно противогрипния препарат. Както твърдят злите езици, такива претенции обикновено се предявяват, за да се откопчи от партньора по-голям дял от продажбите. Грях е да не се възползваш от паниката! Доколкото конфликтът бързо угаснал, очевидно шефовете на Gilead постигнали своето. Според слуховете отчисленията за американците се вдигнали до 20%. Доходите на Ръмсфелд стигнали до небето.
По това време някои държавници по света заявили, че Световната здравна организация се е превърнала в отдел по маркетинг само на едно противогрипно лекарство, макар че има и други. Това довело до началото на разследване, което насочило своето внимание към американската фармацевтична индустрия, но след това нещата стигнали до задънена улица. Разбира се, Ръмсфелд не можел публично да повлияе на продажбите на своето „златно яйце” в световен мащаб. Пък и заради акциите му в Gilead скандалът още повече се разраснал! Единственото, което могъл да направи шефът на Пентагона, било да закупи Тамифлу за 70 милиона долара за своята армия.
СЗО не можела сама да принуди държавните ръководители на различни страни по света да правят стратегически покупки на Тамифлу. Все пак мащабите били твърде големи. Главният „маркетолог” Маргарет Чен тогава била само помощник на Генералния директор на СЗО. Нужно било оръжие с доста по-мощен калибър! Ако човек се порови дълго време в интернет, търсейки недостигащото звено, бродейки из „свинската” хроника, не може да не обърне внимание на един факт: Световната банка отпуснала на Мексико за борба с болестта повече от 200 милиона долара кредит, в това число за закупуване на лекарства. „Еврика! Ето го липсващото звено!” Да се върнем за момент към епохата на птичия грип. На всички форуми за тази „пандемия” редом със СЗО фигурира и Световната банка. Госпожа Чен с шефа на Световната банка Пол Улфовиц в унисон плашели планетата. Китайката - с милиони мъртви хора, американецът - със загуби за милиарди долари. Той настойчиво призовавал да се съберат пари за борба със заразата, минимум 1,2 милиарда долара. „Пандемията от птичи грип е опасна не само за здравето и живота на хората, но и за глобалната икономика! Инвестирайки в борбата с птичия грип, ние инвестираме в по-безопасното бъдеще!”
Улфовиц е действително авторитет за много президенти и премиери. И той самият, и неговата банка.
Малцина може би знаят, че до пристигането си в Световната банка Улфовиц е бил заместник на Ръмсфелд в Министерството на отбраната на САЩ. От първите си дни в командването на Световната банка през 2005 г. борбата с птичия грип станала една от главните задачи на Улфовиц. Дори президентът Буш бил включен в тази операция. Той трагично заявил, че се надига страшна заплаха и обещал 3 милиарда долара, в това число и за лекарства. След такава грандиозна PR-атака ръководителите на много страни и правителства се втурнали да закупуват огромни количества Тамифлу.
За какво е било нужно всичко това на Буш? Главни спонсори и на двете негови президентски изборни кампании са били петролни магнати и фармацевтични компании. С първите той се разплатил с войната в Ирак, където са разположени най-богатите запаси от „черно злато”. Между другото самият Буш, Кондолиза Райс, вицепрезидентът Чейни и редица други членове на неговия екип дошли в Белия дом от петролния бизнес, където ръководели големи компании. А с „фармацевтите” се разплатил с нагнетяването на „птича паника”.
Сякаш всичко застава по местата си. Нас ни плашат с пандемия, за да спечелят „добрите момчета”. Бизнесът си е бизнес. За какво да се обиждаме? Наистина, за всичко това ще бъдат критикувани СЗО и La Roche, докато американските момчета остават зад кадър. Тук може да се постави точка. Разследването е завършено. Колкото и да се възмущават привържениците на истината, ситуацията няма да се измени. Докато не изтече срокът на патента на Gilead през 2016 г., нас ще продължат да ни плашат с кошмарите на „свински” и всякакви други грипозни епидемии. Трябва някак да се „реализират” стратегическите запаси. И да се създават нови. Производството е отработено. Лечебният курс с Тамифлу (10 капсули) струвал 50-60 долара. Сега, казват, се приближавал към 80. Една азиатска страна се опитала да пусне на пазара евтин аналог. Но министърът на здравеопазването на САЩ популярно обяснил, че Америка уважава интелектуалната собственост. Опитай да възразиш, когато зад патента на лекарството стои Пентагонът!
Владимир ЙОНЕВ
