в-к Лечител
в-к Лечител
 

Смъртта на Наполеон

Брой: 47, 19 ноември 2009 - НЕ ОСТАРЯВАЙ

     Едва ли на Земята има човек, който през живота си да не е чувал името на знаменития пълководец и император на Франция Наполеон. Човекът, чийто живот участва активно в изграждането на световната история за своето време. За него са изписани хиляди, дори милиони страници и много историци са посветили кариерата си на съдбата му. Въпреки това, след толкова много години, смъртта на завоевателя все още е забулена в тайна. Съществуват много хипотези за нея, но, за да преценим фактите обективно, трябва да се придържаме към възможно най-достоверните исторически източници. 
     След поражението от обединените усилия на много европейски страни Наполеон се оттегля в изгнание на остров Елба през 1814 година. На 1 май 1815 година той успява да избяга от пленничеството си и за последен път да усети свободата. Възползвайки се от лошото управление на Франция и разногласията между победителите, знаменитата личност успява да възстанови властта си в Париж. По това време обаче той е вече доста изтощен и болен. На 18 юни 1815 година англичаните го разгромяват за последен път при Ватерло. Наполеон е принуден да абдикира. Разгроменият император се предава на англичаните, които го изпращат в изгнание на остров Света Елена. Островът представлява вулканичен блок, където три хиляди офицери денонощно пазят все още живата легенда. Наполеон умира на това място през 1821 година. Като официална причина за смъртта му е посочена стомашна язва с последвали усложнения. Сто и четиридесет години по-късно един шведски зъболекар на име Форшувуд за първи път изказва предположението, че пълководецът не е умрял от болестта си и публикува книгата „Бил ли е отровен Наполеон”. Отначало никой не й обръща внимание. Когато в Министерство на здравето в Глазгоу обаче са направени изследвания на пет кичура от косите му, доставени от различни източници, в тях са открити сигурни следи от арсеник. През пролетта на 1965 година Сънди телеграф пръв отразява резултатите от изследванията и те предизвикват голямо обществено вълнение. Дали знаменитата личност наистина е отровена? За да хвърлим яснота по въпроса, трябва да се върнем във времето на Наполеон и да разгледаме тогавашните медицински доклади през опита на съвременната медицина. 
     В докладите от аутопсията на императора се споменава за напреднал стадий на стомашна язва, прераснала с годините в рак. През 1961 година обаче Форшувуд отхвърля сведенията за язвата, тъй като според него тя не е пряка причина за смъртта. След нея той се съсредоточава върху хипотезата за рака, но скоро отхвърля и нея. Според него евентуалното наличие на злокачествен тумор със сигурност би причинило видимо телесно отслабване на болния. Според медицинските доклади по време на аутопсията мастният слой тъкан върху корема на императора е с дебелина около 5 сантиметра. Форшувуд се концентрира върху теорията за отравяне, защо е известно, че хората, които са тровени бавно с арсеник, напълняват. Друг английски лекар от онова време описва почти пълната липса на окосмяване по тялото на пълководеца, което отново е признак за отравяне с този тип химикал. Към всичко това трябва да се прибави и фактът, че тялото изглежда доста запазено, когато го изравят, за да го пренесат във Франция през 1840 година. 
     Свързвайки тези факти, шведският зъболекар Форшувуд обвинява отровата арсеник за всички здравни проблеми на Наполеон. Не можем също така да пропуснем и странните психологически състояния, в които той изпада и които са доста характерни за подобен тип отравяне. Според достоверни исторически източници през 1805 година императорът получава необясними кризи, които напомнят епилептични припадъци. През 1809 година той страда от стомашни болки, тревога и обилно сълзене. През 1812 година, по време на битката за Москва, състоянието му се влошава. Той се раздира от суха кашлица и ужасна мигрена. Все повече се задълбочават болките в стомаха. Появява се и голяма екзема по време на престоя му на остров Елба. Наполеон е измъчван също така от сомнамбулизъм и проблеми с отделителната система при Ватерло. 
     Всяко едно от тези заболявания може да бъде обяснено с отравяне, но не е изключено да има и други причини за него. Ако Наполеон е бил отровен, остава отворен и въпросът защо тайнственият отровител не е сложил наведнъж смъртоносната доза отрова. Това би спестило много време и би променило някои от най-важните събития. 
     За да докаже хипотезата за отравяне, Форшувуд, се концентрира върху протокола от аутопсията, където е отбелязано, че стомахът на Наполеон е бил пълен с нещо като утайка от кафе. Според шведския зъболекар конкретната причина за смъртта е силен кръвоизлив, предизвикан от изтъняване на стомашните стени. Според медицинската практика това е характерно следствие от отравяния с живак. Форшувуд допуска, че след като дълги години е използвал арсеник, отровителят е сменил отровата. Според него най-вероятно химикалът е бил солно съединение на живака. На пръв поглед хипотезата изглежда правдоподобна. От строго медицинска гледна точка обаче не трябва да изключваме и възможността въпросното съединение да се е получило в самия стомах на болния, при взаимодействието на големи дози разхлабително, което съдържа живак и голямо количество горчиви бадеми, които е известно, че Наполеон поглъщал ежедневно. При наличието на подобно взаимодействие дори обикновената готварска сол може да предизвика летален изход. 
     Ако все пак обаче допуснем, че императорът е бил отровен, което съвсем не е изключено, кой би бил евентуалният извършител? 
     Известно е, че англичаните не са имали постоянен достъп до затворника си, както и това, че много малко хора са били с Наполеон от началото до края му. Според всеобщото мнение за обкръжението му великият маршал Бертран е извън подозрение. Най-съмнителен е генерал Монтолон. Известен факт е, че той бил навлязъл в много сериозни дългове. Може би генералът е последвал Наполеон, за да се откъсне от кредиторите си, или е бил таен агент на възстановената френска монархия. Не можем да изключим и хипотезата, че Монтолон е бил привлечен от перспективата за доста солидно наследство. Нито една от тези теории обаче не може да бъде дори приблизително доказана. 
     Интересен факт е това, че през последните няколко седмици от живота му описаните болки и здравословни проблеми на императора изчезват. Сякаш мъките, хипотетично причинени от арсеника, са му били спестени точно в този период. 
     Според друг, непотвърден, слух мотивът за отравянето е ревност. Говорело се, че Наполеон е имал интимна връзка със съпругата на генерал Монтолон. Тази хипотеза е доста противоречива, защото генералът е един от най-преданите хора на императора и остава с него до самия край. Той следва завоевателя в най-тежките и отчаяни за него часове. Близкото познанство на генерала с императора датира от 1815 година. Ако разгледаме под лупа хипотезата за отравяне, тайнственият отровител е действал две години преди тази дата. 
     Погледнато хладнокръвно, гибелта на великия пълководец би могла да се обясни и без намесата на убиец. Животът и хранителните навици на Наполеон са били много далече от нормите на здравословния начин на живот. Може би именно те са истинската причина за изтощаването на организма му и последвалите болести. В съчетание с климата на остров Света Елена, който се характеризира с резки температурни промени, с повече от 10 градуса на ден, разклатеното здраве може лесно да се влоши и дори да доведе до смърт. 
     Също така е важно да отбележим, че през XIX век медицината не е била много напреднала. Язвата, така или иначе, е щяла да причини смъртта на пълководеца. Самият той е знаел това много време, преди да умре. Някои дори казват, че именно тази болест е причина за тъй наречения характерен Наполеонов жест - ръката е пъхната под копчетата на жилетката. Медицински факт е също така и това, че смесването на големи дози разхлабително с ечемичения сироп от бадемите силно ускорява действието на болестта. 
     Въпреки теорията за логичния край от язвата все пак е много трудно да се обясни наличието на арсеник в косите на пълководеца. Този факт трудно може да бъде отречен. Кичурите коса са няколко и са доставени по различни пътища и от различни източници, всички от които са надеждни. Това изключва напълно възможността за допускане на медицинска грешка. При изследването са използвани най-модерните за времето си методи. Има обаче и още едно възможно обяснение на противоречието. Пръв го изказва ученият Ален Деко. Според него разкриването на загадката се крие във факта, че в ограничени дози арсеникът действа като стимулант. Не е изключено Наполеон доброволно да го използвал именно заради това му качество. Не е невъзможно също така нарочно да е закалявал организма си да привикне към отровата - като предпазна мярка срещу евентуално отравяне. Подобно обяснение звучи доста просто и разрушава екзотиката на един евентуален заговор, то е напълно възможна причина за гибелта на завоевателя. 
     Но все пак не трябва да забравяме, че той е имал много могъщи и хитри врагове, затова не можем напълно да изключим и алтернативата за убийство. 
     Засега смъртта на великия Наполеон все още остава загадка, която може би ще бъде окончателно разрешена в бъдещето с напредването на медицинските открития.

Александър ТОМОВ-син

Бел. ред. „Лечител“ прави собствено проучване за болестите и смъртта на Наполеон, което ще бъде публикувано най-вероятно през 2010 година.



Брой: 47, 19 ноември 2009
 
 
Продукти
 
Витатабс® Мулти Джуниър
 
Евония® Хеър Бустър
 
ЗЕЛЕН ЧАЙ "Небесен храм" (GREEN TEA)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД