В началото на месец октомври в Банско се проведе XIII конгрес на Българската асоциация по радиология. В тази наука се включват образната диагностика, нуклеарната медицина, лъчелечението, радиобиологията и радиационната защита. На специална среща, посветена на събитието, експерти в областта отчетоха проблемите в образната диагностика у нас и последствията върху поставянето на оптимално точната диагноза. Д-р Красимир КАТЕРИНСКИ, рентгенолог в Националния онкологичен център, констатира, че в много отдалечени райони на страната жените нямат достъп до качествени медицински услуги и апаратура. А при рака на гърдата скринингът е оптималното решение за ранното разпознаване. Специалистът обяви, че в Банско се поставя началото на първите безплатни мобилни прегледи с дигитален мамограф, което ще повиши качеството на диагнозата. Освен това с новата апаратура се намалява дозата на облъчване на пациентите. Необходимостта от мамографско изследване се определя от възрастта. В скандинавските държави е препоръчително да се прави след 35-годишна възраст, у нас - след 41 години се извършва през година, а след 53 до 61 години - на всеки 12 месеца. В страната вече на немалко места функционират напълно нови и качествени мамографски апарати - в Онкодиспансера и СБАЛ по онкология в столицата, болница „Токуда“, ВМА, в онкодиспансерите в Стара Загора, Варна, Хасково, Враца, Добрич, Видин и Русе. „Не може да се оплачем от липса на апарати, а от специалисти, които да разчетат получените изследвания“, допълни д-р Катерински.
В България няма норма за допустим брой облъчвания и дози на пациент годишно, има само за медицинския персонал, обяви доц. Васил ХАДЖИДЕКОВ, завеждащ Катедра по образна диагностика в Медицинския университет в София: „Ако е необходимо, за един ден на болния могат да се направят 30 снимки!“ Според резултатите от българо-финландски проект обаче, качеството на образната апаратура у нас е изключително тревожно. Наблюдават се отклонения в допустимите стойности в сравнение с приетите норми за Европа. Пример може да се даде с ехографията на гръдния кош. Според д-р Катерински не може да се намали облъчването за сметка на качеството. Постигането на оптимален вариант е целта на образната диагностика: „Над половината рентгенови апарати у нас, особено в общинските болници, са стари. Средната им възраст е 30 години. В много частни лечебни заведения са внесени втора употреба от европейските страни. Българската техника, която работи с йонизиращо лечение, подлежи на задължителен абонамент към специалисти, следящи за качеството и изискванията.“ В Германия се прави ежедневен контрол от работещия с уреда персонал. До края на 2010 г. се предвижда и в нашата страна всеки рентгенов апарат да бъде снабден с брояч за отчитане дозата на лъчение. Пациентът ще получава тези стойности заедно с резултатите от своите изследвания.
България е изостанала на светлинни години и по отношение на лъчелечението, е мнението на специалистите. СЗО дава норми и стандарти колко такива апарата са необходими на 1 милион души. В зависимост от заболеваемостта и географските особености са нужни минимум 2, а около 4 е препоръчителната бройка. За България трябва да има поне 30. Функционират само два. Уредът в Националния онкологичен център е претоварен - използва се два пъти повече според капацитета му; има огромна опашка от онкоболни, които чакат да бъдат третирани, а лечението не може да бъде прекъснато - само за един ден пауза се губи целият ефект от терапията.
Елица ПАЛОВА
