Удивително е, но учените анализирали детайлно гъдела и открили два варианта.

Книсмесисът представлява лек гъдел, например при докосване с перце или тревичка. На него реагира цялата повърхност на тялото, но особено ерогенните зони – основно пространството около ушната раковина, шията, слабините, пъпа. Интересно е, че там човек може да се гъделичка сам – и ефектът ще бъде такъв, както при докосване от друг човек.

А при гаргалесиса, активно въздействие на някои части на тялото, организмът откликва само на чуждо докосване. Най-подвластните на гъдел области са разположени под мишниците, на стъпалата на краката и ребрата.

В Оукландския университет в хода на изследване установили, че жените изпитват най-силен гъдел, ако се докосват стъпалата в центъра им, а мъжете – при пръстите на краката. И този експеримент не бил съвсем ненужен: на основата на него учените създали стелка, с чиято помощ човек може да се гъделичка сам.

Реакцията на гъделичкането е

рефлекс

и е просто невъзможно той да бъде потиснат. Но може да бъде управляван: експертите съветват хората, които се страхуват от гъдел, да правят дихателни упражнения в такива моменти, по-често да тренират и да се стараят да възприемат гъдела като нещо приятно. Но най-лесно е да се сложи собствената длан върху ръката на този, който ви гъделичка, или да се докосва човек на същите места. Интензивността на реакцията веднага ще се понижи.

Ако човек не очаква докосването, реакцията на гъдела ще бъде по-сериозна. При тъга или раздразнение – по-слаба. А още ние реагираме по-активно на близките хора и по-слабо – на гъделичкане от слабо познати хора.

Макар и да предизвиква смях, гъделът не е същата здравословна реакция, при която настъпва освобождаване на ендорфини – хормони на удоволствието. И това било доказано още през 1977 г. в Калифорнийския университет. Гъделичкането на партньора трябва да бъде акуратно – точно до този момент, когато той ще започне да чувства дискомфорт и да протестира. Особено ако става дума за деца. Впрочем те започват да реагират със смях на гъдела примерно при навършване на 6 месеца.

Според професора по еволюционна биология Ричард Александър гъделът може да причини „ментална болка”: ако прекалите с гъделичкането на детето, то за един миг ще премине от смях към сълзи. Така че гъделичкането може да се смята за проява на стремеж за доминиране, особено в неговия вариант, когато гъделичкащият не реагира на молбите за спиране.

Малко хора знаят, но в света на бозайниците

човекът не е единственото същество, което се страхува

от гъдел. Учените проверили реакцията на плъхове, мишки, маймуни – те всички изпитват гъдел.

Освен това съществуват хора, които са способни да се гъделичкат сами – и те наистина изпитват гъдел! За съжаление, това не е напълно нормално – обикновено се среща при шизофрения и шизотични разстройства на личността. Често тази уникална способност се съпровожда и от усещане, че собствените мисли „идват отвън”, а тялото е управлявано от някой друг.

Но защо е нужен гъделът?
...

Владимир ЙОНЕВ

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител