В последвалите години са синтезирани хиляди аналози на политетрафлуоретилена, които в наши дни са включени в групата на т.нар. перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани вещества (Perfluoroalkyl and Polyfluoroalkyl Substances, PFAS). Те намират умопомрачителен брой приложения – в опаковачни материали за храни, контейнери за еднократна употреба, домакински почистващи препарати, козметика, непромокаеми тъкани, килими, играчки, пяна за пожарогасителите, лакове, незалепващи покрития на различни съдове и прибори и т.н., и т.н.
Във всички тези съединения се съдържат връзки между въглеродните и флуорните атоми, които са едни от най-здравите в химията. Вследствие на което тези полимери са невероятно устойчиви и на практика не се разграждат в околната среда, т.е. те са „вечни“. Именно това тяхно свойство предизвика сериозна тревога в научния свят през последните години, в резултат на което бяха предприети широкомащабни изследвания относно разпространението им в околната среда, както и физиологичното им въздействие върху човешкия организъм.
Оказа се, че предвид невероятно широката им употреба и изключителна стабилност тези вещества са навлезли в застрашителни размери във водите, въздуха, почвата, хранителната верига, а и в самите нас. PFAS са
открити дори в ледовете на Антарктида
Съгласно неотдавнашно изследване около 200 милиона американци (т.е. около 60% от населението) консумират вода, замърсена с PFAS. За около 6,5 милиона от тях това е свързано със сериозни последствия. В кръвта на 70% са открити пет от най-често използваните представители на тези вещества. С голяма вероятност картината в останалите страни на света е аналогична, просто в тях не се провеждат такива мащабни изследвания, както в САЩ.
От изследваните 400 опаковки и хартии за храни се оказва, че повече от половината съдържат тези флуорирани съединения. Те присъстват в 40% от хартията за сандвичи и хамбургери, както и в 20% от кутиите, използвани за пържени картофки. Те се добавят към опаковките с цел осигуряване на тяхната непромокаемост срещу вода и мазнини.
През последните две десетилетия са публикувани множество изследвания относно физиологичното въздействие на PFAS върху човешкия организъм, в които им се вменява
вина за развитието на около 15 патологии,
между които рак, диабет, сърдечно-съдови болести, безплодие, слабоумие, срив на имунната система, затлъстяване, повишаване на нивото на холестерол, нарушения на чернодробните и бъбречните функции, заболяване на щитовидната жлеза, потискане на хормоналната дейност, Алцхаймер и т.н. Разбира се, нивото на риск при различните представители на това „семейство“ се различава съществено. Според Европейския орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority, EFSA) четири от PFAS следва да бъдат обект на много по-сериозно внимание, тъй като техният „принос“ за вредните последствия е най-висок. Това са перфлуороктановата киселина (perfluorooctanoic acid, PFOA), перфлуорононанова киселина (perfluorononanoic acid, PFNA), перфлуорохексансулфоновата киселина (perfluorohexanesulfonic acid, PFHxS) и перфлуорооктансулфоновата киселина (perfluorooctanesulfonic acid, PFOS). Съгласно становище на Международната агенция за изследване на рака (International Agency for Research on Cancer, IARC) PFOA с голяма вероятност е канцерогенна за човека.
Справедливостта изисква да споменем, че в поредица от научни публикации се доказва, че PFAS имат лошия „навик“ да се акумулират в мастните тъкани, черния дроб, бъбреците, сърдечно-съдовата, репродуктивната и ендокринната система, нанасяйки вреди, чиито размери на дадения етап на познанията в тази област не могат да се оценят в пълна степен. За съжаление, ние все още със сигурност не знаем при какъв праг PFAS започват да увреждат здравето ни. Съгласно последни препоръки на EFSA максималната безопасна доза PFAS съставлява 4,4 ng на килограм телесна маса. (1 ng = 0,000 000 001 г). Що се отнася до питейната вода за нея важи ограничението 0,5 µg/l. (1 µg = 0,000 001 г). Имайки предвид факта, че дори и 1 ng завинаги остава в организма, трудно може да се предвиди кога в него ще се натрупа количество, сериозно застрашаващо здравето.
Сериозният интерес към последствията от масовото използване на PFAS в САЩ, а впоследствие и в останалия свят, е свързан с грандиозен скандал, разразил се през 2000-та година във връзка със замърсяването на реките с отпадъци от производството на фирмата DuPont. В дъното на скандала стои името на адвоката Робърт Билот, който защитавал интересите на фермер от град Паркерсбърг (щат Западна Вирджиния), чиито крави масово умирали, пиейки вода в реките, в които се изливали отпадъците на фирмата, произвеждаща съдове с тефлоново покритие. След като от DuPont признали своята вина, в САЩ била предприета широкомащабна кампания за откриване на други замърсени райони с опасните PFAS, като в списъка се оказали цели 120 000 локации със застрашително ниво на „вечните“ химикали.
Сагата, свързана със съдебния иск срещу фирмата DuPont и „националния герой“ Робърт Билот послужила за сценарий на филма на режисьора и природозащитник Марк Ръфало „Тъмните води“, създаден през 2019 година, който предизвикал сериозен обществен интерес и... спад на акциите на фирмата DuPont. Под натиска на общественото мнение Американската агенция за опазване на околната среда (United States Environmental Protection Agency, EPA) отделила колосалната сума от 1 милиард долара за борба със замърсяването с PFAS.
Съгласно скорошни изследвания на учени от Харвард много вероятно е PFAS да лежат
в основата и на най-тежките случаи на протичане на COVID-19
Те установили, че пациентите, попаднали в реанимация, са имали значително по-високо съдържание на PFAS в организма в сравнение с тези, при които заболяването протичало по-леко.
Ажиотажът в САЩ по повод тези опасни субстанции се пренася и в Стария континет, в резултат на което за проблема се заговори и в ЕС. През 2013 година в региона Венето в Италия е регистрирано масово отравяне с PFAS чрез питейната вода. Най-сериозно пострадали фермерите, живеещи в близост до химическата фабрика Miteni, в чиято кръв било установено особено високо съдържание на перфлуороктанова киселина.
Съгласно Регламента на ЕС за устойчивите органични замърсители в Евросъюза се постановява глобално елиминиране на перфлуорооктановата киселина (PFOA), както и на перфлуорооктан сулфоновата киселина (PFOS) и техните производни. В ход е и включването в забранителния списък и на перфлуорохексансулфоновата киселина (PFHxS). Но още преди забраната да влезе в действие, производителите на PFAS замениха PFOA с „по-безопасен“ аналог с абревиатурата GenX, чието химично наименование – хексафлуоропропилен оксидна димерна киселина – HFPO-DA, звучи доста стряскащо. Последвалите изследвания обаче показват, че заменителят е доста по-токсичен от предшественика си PFOA. Лошата новина е, че на тестване са подложени само около 30 представители на PFAS, а какво причиняват останалите хиляди други остава откровена енигма. А ако към картината добавим огромния брой изделия, идващи от Китай и други страни, върху които не се простират ограниченията, въведени в САЩ и ЕС, но които безпрепятствено се разпространяват, нещата придобиват твърде нелицеприятни краски.
Въпреки че съдовете с незалепващо (тефлоново) покритие получиха невероятно по своя размах разпространение, опасенията и тревогите, свързани с PFAS, не подминаха и тях. В редица изследвания се доказва, че при температури над 220⁰ С незалепващото покритие отделя редица вредни за здравето и канцерогенни летливи вещества – перфлуороктанова киселина, бензен и т.н. Отделянето на тези токсични субстанции чувствително нараства при надраскване и нарушение на покритието, както и при продължително използване на такива съдове – 3-4 години при тези с тънко покритие и 5-6 години с по-плътно. Счита се, че значително по-безопасно е използването на съдове с керамично покритие или такива от неръждаема (медицинска) стомана.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
