в-к Лечител
в-к Лечител
 

Европа на гости у дома

Брой: 7, 15 февруари 2018 - ОЧНИТЕ БОЛЕСТИ
Цанко ЖИВКОВ

“Европа на гости у дома!” – така най-кратко би могло да се определи току-що започналото българско председателство на Европейския съюз. Защото сегашното име и същност на Стария континент са тръгнали от днешните българо-балкански земи.
Според древната митология Зевс се влюбил във финикийската принцеса Европа и за да я похити, преобразил се на бик. Тя с дружките си безгрижно играела на азиатския плаж, милвала бика и седнала върху гърба му, а той веднага влязъл в морето и заплувал към остров Крит. Така Азия е дала и това достояние на географията и историята. Друго предание гласи, че за финикийците думата Европа означавала “вечерна земя”, където залязвало слънцето. А китайските търговци щом минели Кимерийския пролив (Босфора), казвали, че са в Европа.
Атиняните (и изобщо гърците) дълго воювали с персите и това се възприемало като сблъсък между Европа и Азия и символизирало “свободата в противовес на деспотизма.” И Византийската империя водила изтощителни войни с арабите през голяма част от съществуванието си. В 717 г. стохилядна арабска армия обсадила Константинопол, а 5000 кораба го заклещили откъм морето и го държали цяла година. Настъпили глад и мор, столицата и империята били пред гибел. Най-близката и мощна съседка е държавата на българите, още езическа, но нейните водители от рода Дуло по традиция са вече християни. Тервел, син на Аспаруха, ненадейно се явил с войската си пред стените на Византион, мъдро преценил, че заплахата е сериозна и за неговия народ. Изнемогващите защитници на крепостта помислили, че идват на страната на нашествениците, изпаднали в пълно отчаяние, заменено с бурна радост. Защото
българите стръвно се нахвърлили срещу арабите
и унищожили 22 хиляди от тях, според летописеца Теофан, а Зигеберт и монахът Алберих твърдят, че били 32 хиляди. Очите на страха са големи, та тогавашен арабски хронист пояснява, че всеки български воин излизал срещу десет техни и ги побеждавал. Много от нашествениците измрели и от болести в необичайно суровата зима, а буря потопила голяма част от корабите им. В Сирия не се завърнал никой от стохилядната войска, от корабите – само пет. Ужасът от катастрофата е небивал, та арабите вече не смеeли да помислят за нов поход през Босфора и Балканите. Така континентът е отърван за цели шест века от напора на мюсюлманския халифат, а името на Тервел прогърмяло в тогавашния свят. И Римокатолическата църква го провъзгласява за светец под името Тривелий Теоктист.
Маврите се насочили на юг, завоювали Египет и Африканското крайбрежие, Тунис, Мароко, Алжир, цяла Испания и половината Франция. Застрашили Париж. Eдва в 732 г. майордомът на Франкската държава Карл Мертел ги спрял и сразил при Поатие. Венцехвалят го и до днес на Запад, знаят всичко за него. Чий незаконороден син е, с какво умение пехотата му разстроила бронираната конница на арабите; как хитро обградила лагера им с награбените богатства, та уплашени да не ги изгубят, през нощ­та нашествениците си вдигнали чукалата. При това загубите на франките били минимални, а на маврите - съсипателни. Мястото е обозначено като свещен пантеон на воинската слава. Оттам тръгва възходът на Каролингите. Синът на Мертел - Пипин Къси, и внукът Карл Велики завършили изгонването на халифата от Иберийския полуостров, осъществили така наречената Реконкиста. И Франкската империя се окичила със славата на “спасителка на Европа“.
Но кой на Запад (че и у нас) знае нещо за подвига на българския кан Тервел и воините му – първите рицари - защитници на Европа? Ако не са били те да спрат балканския порой на арабите и той се е слял с иберийския, днес студентите в Сорбоната и Кеймбридж да сричат сурите на Корана? Защо никъде няма никакъв знак за непреходната им и величава заслуга?...
Коронясан за свещен римски император, Карл Велики е възхваляван в поемите като крал, баща на Европа. Оттогава се е наченало негласното, но упорито насаждане на представите, че западната част на континента е баш Европата, а източната й половина е варварският й придатък, населен с потомци на хуните, татаро-монголите и тям подобни диви азиатци.
Сравняват Карл единствено с нашия цар Симеон Велики. Но докато повелителят на българите е бил най-просветеният владетел навремето си, получил академичното си образование в Константинополската Магнаурска школа, та самите гърци го наричали “втори Птоломей”, западноевропейският му колега е ползвал скромна грамотност. Френският историк Алфред Рамбо пише: “Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература”.
Това за литературата е абсолютно вярно. В царственото си достолепие и под псевдонима Черноризец Храбър нашият
Симеон Велики е вдъхновителят и двигателят
на създадената в Преслав нова азбука и писменост – старобългарската, третата на Континента след гръцката и латинската. Той е бил подпомаган от съучениците си от Константинополската висша школа Йоан Екзарх Български, Тудор Доксов, Константин Преславски, от пристигналите възпитаници на светите братя Кирил и Методи – Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. Тези великани на духа и новата християнска нравственост, най-просветените мъже в тогавашна Европа, са създали практичната кирилица, наполовина с гръцки букви, а останалите четиринайсет знака – от тотемната и руническата писменост на старите българи и от розетата в Плиска. На тази азбука са направени първите преводи на богослужебните книги, а усиленото им размножение се е извършвало в скрипториите на създадените две школи в Охрид и Преслав. В тях се подготвят хиляди свещеници, учители, книгописци, те от своя страна възпитават още хиляди последователи. Така в края на IХ век България и нейният народ се превръщат в най-просветената част на Средновековна Европа.
Прави впечатление в какво ранно време българите са започнали да четат и слушат Светото писание на майчиния си език. С това те окончателно разбиват догмата за трите езика, на които е могло да се проповядва Божието слово: еврейски, гръцки и латински, и са подсетили и други народи да пожелаят разговорите си с Бога да вършат на говоримия роден език. Проф. Зигел пише: “Мисловната стихия на българския народ през Средните векове даде най-важното на Лютер, Цвингли и Калвин… Даде пример!”. И виждаме как на френски език Евангелието е преведено два века по-късно, на немски – след три века, на полски – ХIV в., на унгарски – в края на ХVI в., на италиански – в края на ХVII в., на английски – още по-късно, под влияние на българското богомило-катарско движение.
...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител


Брой: 7, 15 февруари 2018
 
 
Продукти
 
ВИВАНИЯ таблетки с хиалуронова киселина (VIVANIA)
 
ПИМАКС CD КАЛЦИЙ+МАГНЕЗИЙ (PIIMAX)
 
Стоп Диария
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД