в-к Лечител
в-к Лечител
 

Водородният пероксид – познат и непознат

Брой: 2, 11 януари 2024 - СЪН И ЕНДОКРИННИ ПРОБЛЕМИ
Малкото тъмно шишенце с водороден пероксид е познато на мнозина, тъй като присъства в повечето домашни аптечки. Съдържащата се в него течност се използва за дезинфекция на малки порезни или охлузни рани. Но приложението на водородния пероксид далеч не се изчерпва с антисептичното му действие. Водородният пероксид е открит през 1818 година от френския професор Луи Тенар при взаимодействието на бариев пероксид със сярна киселина. В своя живот знаменитият учен извървял пътя от бедно селско момче до световноизвестен учен, барон и пер на Франция. Полученото от Тенар вещество било сходно с водата, но 1,5 пъти по-тежко от нея и твърде нетрайно. При разлагането си отделяло кислород и се превръщало във... вода. В резултат на което получило интригуващото название „кислородна вода“ (eau oxygénée). Това негово необичайно свойство предизвикало интереса на учените, които се заели с изследване на свойствата му.

През 1857 година английският физик сър Бенжамин Ричардсън установил, че водородният пероксид притежава силни дезинфекционни свойства и способства за по-бързото заздравяване на раните. Той предлага редица методи за лечение и профилактика на много заболявания с използване на това удивително вещество, които, за съжаление, не получили нужното признание, тъй като твърде много изпреварвали времето. В онези години основните лечебни средства били откровено варварски – кръвопускане, пиявици, пиене на живачни и арсенови съединения и огромни дози очистителни, в резултат на което пациентите оцелявали не благодарение, а въпреки усилията на лечителите. През 1862 година френският професор Мишел Шеврьол установил, че водородният пероксид проявява силни избелващи свойства. Ученият доказал, че той с лекота обезцветява човешката коса, кожа, текстил, вълна, дърво, слама, отстранява петна и т.н. Името на Мишел Шеврьол е изписано на Айфеловата кула между 72-мата знаменити френски учени и инженери, допринесли за френското величие.

В наши дни най-познатото приложение

на водородния пероксид е това на първо средство за обработка на малки повърхностни рани. Един от видимите ефекти на тази безболезнена обработка е образуването на значително количество пяна, чрез която става почистване на раната – отстраняват се замърсяванията, некротизираната тъкан, микробите и пр. Пяната се образува в резултат на отделянето на кислород вследствие на разлагането на водородния пероксид, което се катализира от ензима каталаза, освободен от разрушените клетки. Интересът към ролята на този ензим в човешкия организъм довежда учените до любопитно откритие. Оказва се, водороден пероксид се получава в хода на метаболитни процеси, протичащи в човешкия организъм. И нещо повече, това вещество е едно от мощните оръжия на неговата преторианска гвардия – неутрофилите. Последните представляват специализирани бели кръвни нинджа-клетки, чиято специализация се състои в безмилостно поглъщане и унищожаване на всички патогени, попаднали в човешкото тяло и заплашващи неговото съществуване.

Водородният пероксид е токсично за човешкия организъм вещество, ето защо последният е подсигурен с високоефективна и добре организирана защита на клетките срещу проникването му в тях. По вътрешната им повърхност постоянно патрулира споменатият ензим каталаза, който ликвидира всеки опит за пресичане на охраняваната граница от опасното вещество.

Дребният около 2 см синкав бръмбар Branchynus explodans заимствал описаното „ноу-хау“ за своята защита срещу неприятели. В миниатюрно мехурче той натрупва концентриран разтвор на водороден пероксид, като, в случай на агресия, към него добавя споменатия ензим каталаза. Получената взривна смес с голяма скорост се изстрелва към агресора. За допълнителен ефект хитроумният и с отлични химични познания бръмбар добавя и друг процес – окисление на хидрохинон под действието на ензима пероксидаза. Тъй като и двата процеса са силно екзотермични, изстрелваната пяна с обем около 0,5 куб.см. е с температура около 100⁰С и буквално сварява натрапника.

Водородният пероксид има пряко отношение и към

един от символите на помъдряването – побеляването на косата

С напредването на възрастта количеството на ензима каталаза, синтезиран от човешкия организъм, постепенно намалява. А същият инактивира водородния пероксид, продуциран от разположените в основата на космите клетки. В резултат на увеличаването на концентрацията на последния протича постепенно окисление (обезцветяване) на пигмента меланин на космите. Паралелно с годините т.нар. меланоцити произвеждат все по-малко меланин, което също води до обезцветяване на косата.

Значителна полемика в научните среди предизвиква книгата на американския лекар Уйлям Дъглас „Водородният пероксид: Медицинското чудо“, публикувана през 1995 година. Кардинална теза на автора е високата ефективност на венозното вливане на магическото вещество за лечение на широка палитра от сериозни заболявания като рак, СПИН, хепатит, емфизем и т.н. Ще си позволим благоразумно да отминем подобно приложение на водородния пероксид в очакване на достатъчно безспорно и широко потвърждение на оптимистичните твърдения на американския учен.  

Горещ апологет и популяризатор на терапевтичното действие на водородния пероксид е и

руският професор и специалист по космическа медицина д-р Иван Неумивакин

В своята книга „Водородният пероксид: страж на здравето“, издадена през 2006 година, той описва редица прости, но според него особено ефикасни приложения на това чудодейно вещество. Според автора уникалните свойства на водородния пероксид се обуславят от отделящия се при неговото разлагане атомарен кислород, който е един от най-мощните окислители на земята. При ангина, фарингит и тонзилит той препоръчва гаргара с разреден разтвор на водороден пероксид, който се получава при разтваряне на чаена лъжичка 3%-ов разтвор от него в 100 куб.см. преварена и охладена вода. Гаргарата се прави през три часа, но не повече от 4-5 пъти дневно. След процедурата гърлото се изплаква с чиста вода или билков чай.

При синузит с пипета или шприц сутрин се впръсква разтвор, който се получава чрез разтваряне на чаена лъжичка 3%-ов разтвор на водороден пероксид в 50 куб.см. преварена и охладена вода. След около пет минути процедурата се повтаря. Половин час по-късно от носа започва обилно отделяне на секрети, които трябва старателно да се издухат. Вечерта описаната обработка се повтаря и така, докато изчезнат оплакванията. При грипна епидемия с профилактична цел е препоръчително прилагането на същата процедура. При парадонтоза, кръвотечение от венците и лош дъх се препоръчва натриване на венците с композиция, която се получава чрез смесване на половин чаена лъжичка сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок и 10-15 капки 3%-ов водороден пероксид. Поне петнадесет минути не се пие и яде. Досадните и упорити гъбички, инфектирали ноктите на краката, могат да се ликвидират за по-малко от три седмици. За целта вечерта, след старателно измиване с гореща вода, засегнатите пръсти се обвиват със салфетка, напоена с 3%-ов разтвор на водороден пероксид, след  което плътно се обвиват с полиетиленова торбичка.

Като убедителен пример за лечебната сила на водородния пероксид се сочи

изворната вода в пещерата Месабиел край френското градче Лурд

Според преданието изворът е бил открит от малкото бедно и болно момиченце Бернадет, което било напътствано от Пресветата Дева. Удивителните лечебни свойства на тази вода се свързват именно с високото съдържание на водороден пероксид в нейния състав. Местните жители твърдят, че от откриването на извора преди 150 години в пещерата са се случили 68 чудеса.

Любопитен факт е, че в коластрата и майчиното мляко се съдържа значително количество водороден пероксид. Счита се, че той задейства (стартира) имунната защита на новороденото. Това тъй достъпно вещество може да намери редица полезни приложения и в дома – за дезинфекция на четката за зъби, която се „обитава“ от милиони микроорганизми, кухненската дъска за рязане на месо, колбаси и зеленчуци, умивалника, ваната и пр. Достатъчно е за няколко минути те да се поставят в контакт с 3%-ов разтвор на водороден пероксид.

Водородният пероксид намира множество приложени в органичния синтез, текстилната и хартиената промишленост, рибното стопанство (за лечение на рибите), стоматологията (за избелване на зъбите), винопроизводството (за изкуствено „състаряване“ на червени вина), зърнопроизводството (за избелване на брашното), като окислител в реактивни двигатели и т.н. Първият реактивен ракетоплан „Месершмит 163“, конструиран от германците по време на Втората световна война, е имал двигател, работещ с горивна смес метанол и хидразин и окислител – водороден пероксид, скрит под кодовото название T-stoff. Самолетът е успял да развие скорост от 1130 км/ч.

Световното годишно производство на водороден пероксид се оценява на повече от 2 милиона тона. За целта най-често се използва т.нар. антрахинонов метод, патентован в Германия през 1939 година.

 

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

 



Брой: 2, 11 януари 2024
 
 
Продукти
 
УРИСАН® Пробимакс
 
КОМПЛЕКС при РАЗШИРЕНИ ВЕНИ
 
ЦИНКОСАН® (ZINKOSAN)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД