На вниманието на ревматолозите и техните пациенти
Това, което рядко ще чуете в лекарския кабинет
Сигурно на всеки се е случвало поне веднъж да си тръгне от кабинета на лекаря и малко по-късно да се сети, че е забравил да попита нещо, или че лекарят - странно защо - не го е попитал за нещо важно, или пък че не е разбрал за какво намеква лекарят и т.н. Не се учудвайте и недейте непременно да вините себе си за този пропуск. Мащабно американско изследване показа, че лекарите често забравят, подминават или просто не знаят за някои от най-важните неща, от които пациентът се интересува по време на своя престой в кабинета. Оказало се, че докторите не предприемат около половината от препоръчителните стъпки при лечение на такива често срещани заболявания като артрит, диабет или болки в кръста.
Понякога това са новости в медицинската практика - нови видове изследвания или нови, по-ефикасни и безвредни лекарства. Друг път става въпрос за неща, които е пропуснал да ви каже - за наложителните промени във вашия начин на живот, за риска при дадено лечение, за всички възможни странични ефекти или алтернативи и т.н. Често, притеснени от краткото време за преглед, лекарите се ограничават с най-важното. Въпроси като възраст и телесно тегло пък обикновено не се повдигат, ако пациентът не настоява за това. Забелязано е, че лекарите често разчитат на субективната преценка на самия пациент за степента на депресия, в която се намира и за силата и характера на болките, които изпитва.
Икономически излиза по-изгодно (с оглед на пестене на време) да се постави една инжекция за обезболяване на възпаленото коляно, отколкото да се проведе беседа с пациента относно промените, които той трябва да направи в начина си на хранене и физическа активност, което ще му помогне да избегне подобни състояния в дългосрочен план.
Но да се тревожите, че получавате некачествена медицинска помощ и да не направите нищо по въпроса, е чисто безразсъдство. Затова се подгответе и отворете уста, когато се намирате в кабинета на своя доктор - не само да ви види сливиците, а за да чуе какви са вашите желания, опасения, предпочитания. Да бъде добре информиран за вашето състояние, а и вие добре да се информирате за това какво ви е всъщност и какво предстои да се направи.
Във ваш интерес е да питате за всичко, което не разбирате, и да използвате пълноценно всяка минута от скъпоструващото време на доктора. Множество неформални организации на пациентите на Запад вече са изготвили специализирани списъци с въпроси и стратегии за поведение в кабинетите на различните видове медицински специалисти. Тук ще ви запознаем с някои от тях като вземем за пример ревматологичните заболявания. Ето шест от най-важните неща, които рядко ще чуете от устата на ревматолога:
1. “Теглото, хранителните ви навици и дори количеството и качеството на съня имат важно значение за Вашето състояние.”
Дали ако теглото ви е доста над нормата и всеки път изтръпвате, като видите показанията на кантара, това не оказва влияние върху артритното ви заболяване? Със сигурност това е така, но не са много лекарите, които имат желание да говорят с пациентите си за отслабване, рационално хранене, пълноценен сън и подходяща за артритно болни физическа активност. Същото се отнася и до психичните проблеми на хората, които освен своето заболяване страдат и заради нелечимо болните си родители и са в постоянен стрес от това.
Учените са установили, че подминаването на такива ежедневни и често срещани проблеми се дължи на един вид взаимно нехайство на лекар и пациент. Пациентът си мисли, че лекарят ще го информира за всичко, което има значение, а медикът пък си мисли, че решението на проблеми като наднормено тегло, стрес или безсъние се разбира (и се познава) от само себе си.
Съществува и един вид неудобство: лекарят се притеснява да обясни на пациентката си, че е прекалено пълна, тя пък се стеснява да обсъжда със своя лекар заоблените и дори преливащите си форми. Но ако лекарите обсъждат подобни (наистина немаловажни) въпроси със своите пациенти, ще им остане не повече от половин час на ден да лекуват специфичните болестни оплаквания (които обикновено са причина за посещението на пациента), сочат изследванията.
Но какво да се прави като за артритно болните здравословният начин на живот е много важно условие за подобряване на състоянието. Излишните килограми усилват болките, като подлагат на допълнителен натиск възпалените стави, влошават състоянието на артрита и обострят пристъпите на ревматоидния артрит. От друга страна, адекватните хранителни добавки и физическата активност облекчават болките, повишават гъвкавостта на ставите и помагат за поддържане на оптимално тегло. А учените тепърва откриват сложните зависимости, които съществуват между чувството за болка, стреса, качеството на съня и състоянието на имунната система.
Затова, когато видите, че лекарят бърза да ви отпрати от своя кабинет, поставете ребром въпроса и поискайте точен отговор на следните питания: нуждаете ли се от отслабване, с колко килограма и как може да стане това; трябва ли да укрепите някоя група от мускули, с какви упражнения и при какъв режим на интензивност; необходими ли са ви повече хранителни съставки от даден вид и как да си ги набавите; имате ли проблеми със стреса и дали това засяга качеството на вашия сън. Всички негови отговори записвайте точно и след това потърсете решения при специалисти по диетология, психология или спортна медицина. Иначе идеалният случай би бил, ако излезете от кабинета с готов план за действие, но нека не бъдем прекалени оптимисти.
2. “Вашето психично състояние също оказва влияние върху развитието на болестта.”
Когато ревматологът ви попита как сте, не бързайте да му разказвате за новите болки в лявото коляно, а се опитайте да опишете психичното си състояние, свързано с хроничното заболяване. Защото този въпрос едва ли ще се повтори до края на прегледа и докторът въобще няма да разбере, че може би и вие сте сред големия брой (едва ли не половината от всички артритно болни) пациенти, които освен от ставни проблеми, страдат и от депресия.
Диагностирането на депресивните състояния при артритно болни не е лесно по много причини. На първо място - някои от симптомите на двата вида болести се покриват. Самите пациенти пък рядко осъзнават, че имат и психичен проблем. Според едно изследване само един от двадесет такива случая се самоопределя като страдащ от депресия. Не е по-добро положението и с докторите. Различни статистики сочат, че по-младите лекари по-често откриват депресия у мъжете и по-младите пациентки, а по-възрастните медици са по-добри, когато диагностират жените и по-възрастни мъже. Има и случаи, когато лекарите откриват депресията, но не съобщават на пациентите си, за да не влошат общото им здравно състояние.
Но вижте само колко е важно наред със ставните проблеми да се разрешават и психичните. Според последните изследвания болните от ревматоиден артрит, страдащи и от депресия, имат по-лоши шансове за подобрение в сравнение с недепресираните. Хроничният стрес пък (един от основните предшественици на депресията) е предпоставка за различни възпалителни процеси в организма, а също така изостря болките и ускорява процеса на увреждане на засегнатите вече стави.
И така, ако не ви е приятно, че изпитвате хронични болки заради болните си колене, това все още не е депресия, но не е излишно да бъдете внимателни към душевното си състояние. Когато следващия път лекарят ви попита "Как сте?", поговорете с него за опасенията си и непременно се подгответе да изредите всички стресиращи фактори, които влияят върху вашето ежедневие. Докторът може би ще ви помогне поне да се насочите в правилната посока: психотерапия, посещение на курс по разтоварващи техники или някакъв вид успокоителни средства - билкови или конвенционални.
3. “Трябва добре да сте информирани, какво да очаквате от болестта си в бъдеще.”
Има здравни рискове, които са добре известни и повечето хора с обща култура са запознати с тях. Например, че жените след менопаузата са застрашени от остеопороза; че на стари години е по-вероятно да развиете артрит или че мъжете над 60 години може да имат проблеми с простатата. Но в случая на страдащия от артрит това не е достатъчно. Той трябва да е добре информиран не само за моментното си състояние, но и за това какво го очаква в бъдеще. И възрастта, телесното тегло, наследствеността или етническата принадлежност са все фактори, които имат пряко отношение към прогнозата.
Някои лекари се въздържат да дават обезкуражаваща информация на своите пациенти като например тази, че наследствеността им не може да се промени. Нито пък да ги стряскат със статистики и вероятни неприятности, които така и може никога да не станат факт. Това може да доведе до отчаяние психически по-неустойчивите и те да се откажат от борбата с хроничното заболяване. Но винаги има начин за тактично поднасяне на информацията, така че пациентът да се чувства по-силен с придобитите знания и предпазен от неприятни изненади.
Това включва и набелязване на евентуални стъпки за предпазване от или за противопоставяне на негативни развития на болестта. Съвместно от лекар и добре информиран пациент. Така няма да се стига до понякога безотговорни твърдения, че даден пациент бил твърде стар за определен вид операция или безперспективен за приложение на нов вид терапия, които биха подобрили съществено качеството на неговия живот. Особено когато такива твърдения подминават натрупалата се проверена от практиката информация, сочеща тъкмо обратното.
И така, за да сте напълно информирани за това, което става и има да става с вашето здраве, попитайте директно своя лекар: каква е прогнозата за моето здравно състояние след 10 години. Това, че се разболях от артрит на сравнително млада възраст, добре ли е или зле? Поинтересувайте се и къде можете да намерите достъпна информация за вашия вид артрит и за новите методи на неговото лечение - алтернативни и конвенционални или още по-добре - холистични.
4. “Лекарствата, които взимате, могат да влияят неблагоприятно едно на друго.”
На всеки се е случвало да изпита един вид благоговение пред решителността, с която лекарят пише рецепта, определяйки вида и дозировката на лекарствата, които ще трябва да взимате определен период от време. Но ако ви се случи да попаднете на някой лекарствен рецептурник като този на Американския лекарски съюз (повече от 4000 страници) или хвърлите едно око на официалното издание на Американската агенция за храни и лекарства (всеки месец средно по 20 промени и предупреждения, свързани с лекарствените средства), това ваше чувство сигурно бързо ще прерасне в скептицизъм.
Откъде докторът е толкова сигурен в това, което ви предписва? Изпробвал ли е този терапевтичен подход върху достатъчно много пациенти във вашето състояние? Изследванията показват, че отговорът на тези въпроси е: "По-скоро не". Лекарите специалисти (ревматолозите например) обикновено познават изключително добре свойствата (и страничните ефекти) на ограничена група медикаменти, с която работят ежедневно. Това не се отнася обаче до личните лекари, които не е изключено да ви предпишат някакво лекарство (за някакво друго леко заболяване например), което да си взаимодейства неблагоприятно с основните противоартритни медикаменти, които взимате.
5. “Консултацията с друг специалист може само да ви бъде от полза.”
Ревматологът току-що е потвърдил вашата диагноза: анкилозен спондилит. Предлага ви операция за смяна на увредената става с изкуствена. Или пък ви намеква, че вече трябва да се откажете от любимото си занимание - да преподавате например? Какво ви остава да направите? Не това, което си мислите - да “пиете една студена вода” и да се примирите с положението. Правилното решение е да потърсите и друго мнение на специалист по ревматология!
За лекари, които прекарват половината от съзнателния си живот в клинична обстановка, при която всеки факт се подлага отново и отново на проверка, второто експертно мнение може да е толкова обичайно като практика, че те дори да не се сетят, че за вас това не е толкова очевидно и да забравят да ви го препоръчат. Други не обичат евентуалните проблеми с колеги и няма да предложат преглед при друг специалист, освен ако пациентът не настоява за това.
Научните изследвания обаче показват, че второто експертно мнение може да бъде от голяма полза за пациента. Специалисти от университета "Джонс Хопкинс" са изчислили, че около половината от раково болните пациенти в САЩ са получили по-добра диагноза при втори преглед от специалист и практически всички (93%) са променили терапевтичната си програма именно след второто изследване. Друг научен доклад съобщава, че почти винаги пропуснатите при първия преглед ракови клетки в областта на гърдите са били откривани, когато към тях са били насочени още един чифт очи.
За артритно болните второто експертно мнение е дори още по-важно, защото то обикновено е първата стъпка към по-точно определяне на моментното състояние и към по-адекватно лечение. Известно е колко много форми на артрита са изключително трудни за точно диагностиране. Нерядко умората и мускулните болки се отдават на други причини, а не на ревматоидния артрит, фибромиалгията или на друго автоимунно заболяване.
А навреме поставената точна диагноза е от огромно значение: три четвърти от пациентите, страдащи от ревматоиден артрит, получават основните си увреждания през първите две години от появата на ставния проблем. Според австралийски изследователи за половината артритно болни до 10 години става невъзможно да извършват предишната си работа. Затова при съмнения за артрит не чакайте да видите какво ще стане - във всеки следващ момент прогнозата за вас ще бъде все по-неприятна.
И така, поискайте от вашия лекар да ви насочи към друг специалист за второ експертно мнение. Това не би трябвало да го обиди, защото и той самият не веднъж в практиката си е давал такова мнение. Пък и това за него означава повишена степен на сигурност в това, което ще предприеме за вашето лечение.
6. “Това, че имате артрит, не означава, че до края на живота ще ви мъчат хронични болки.”
Митът за хроничните болки, които съпровождат старостта и артритните заболявания "до гроб", е толкова стар и широко разпространен, че повечето хора се надяват единствено на повече стоицизъм и здрави нерви. Истината е обаче съвсем друга: болката е симптом за вашето състояние, който не е лекуван по подходящ начин.
Когато лекарят ви попита как оценявате болките си по скалата от 0 до 10, вие изпадате в необичайното положение да изразите с цифри това, което чувствате. Някои хора подценяват болката, като смятат, че винаги може да бъде и по-лошо. Други пък я преувеличават с надеждата, че така лекарят ще им обърне по-сериозно внимание. Така за терапевта не остава нищо друго, освен и той да потърси някакъв начин за сравнително по-точна оценка на реалното състояние на нещата.
Добрата новина е, че вече съществуват сравнително разнообразни и ефикасни начини за обезболяване. Но за да се постигне по-ефикасно обезболяване, лекарят трябва да е наясно с това, което ви измъчва. Затова вместо да казвате, че коляното ви боли ужасно (непоносимо, отвратително и т.н. мъгляви определения), споделете, че болката прави невъзможно ставането ви сутрин от леглото. Споделете също така, ако болките променят досегашния ви нормален начин на общуване и социални контакти. Полезно би било терапевтът да се запознае и с водения от вас дневник за периодичността, силата, ефекта от болките и това какво сте правили, за да ги облекчите и какъв е бил ефектът от направеното.
Ако успеете да преодолеете бариерите на личното си стеснение и на лекарското пестене на време, ако казвате ясно какво ви вълнува и какво искате да знаете, ще получавате не само повече и по-изчерпателни отговори, но и ще бъдете лекувани по-успешно. А здравето е най-важната част от качеството на живота, нали?
Безполезни лекарства
Обичайните лекарства за остеоартрит стават неефикасни след двуседмична употреба - до този извод стигнали учени от Нотингам, които анализирали резултатите от всички 13 най-авторитетни изследвания за ефикасността на нестероидните противовъзпалителни лекарства за мазане, предписвани обикновено от лекарите в Европа и САЩ при остеоартрит - най-разпространената форма на артрит.
В тези научни експерименти участвали близо 2000 пациенти. Оказало се, че нестероидните противовъзпалителни мазила били по-ефикасни от плацебо-кремовете, но само през първите две седмици на тяхното приложение! Освен това лекарствата за външно (локално) приложение били по-малко ефикасни от приеманите през устата нестероидни противовъзпалителни средства - особено през първата седмица на приложение. Те водели и до повече странични ефекти като възпаление на кожата, сърбежи или парене.
Освен че не са ефикасни след втората седмица, не са правени и експерименти, доказващи тяхната безвредност при употреба за по-дълго от един месец. Това показва, че предписването им трябва да става при строги указания за най-много двуседмична употреба, твърдят специалистите.
Бел. ред.: За разлика от нестероидните и други химически лекарства, които имат много странични ефекти, а както става ясно от информацията горе - и бързо губят лечебното си действие, природните продукти не губят своята ефикасност с времето и са напълно безвредни. Такива са най-често използваните билкови екстракти Саменто - с мощното си противовъзпалително действие, и Нони - прекрасното обезболяващо средство. Специално при артрит са много ефикасни Джойнт Х-фактор, Картимаре МСМ, Ремасан, Зинерин форте и Картимаре имуно.
