в-к Лечител
в-к Лечител
 

Смъртоносна игра със здравето и живота на хората

Брой: 14, 3 април 2008 - АРТРИТЪТ

8 април - Световен ден срещу Генетично модифицираните организми 

Всяка година Европейското движение за недопускане на Генномодифицирани организми (ГМО) в хранителната верига на човека и в природата организира в началото на април редица прояви като шествия, конференции и протести в редица страни. И си струва, защото ГМО са живи организми и веднъж отделени в околната среда, остават там завинаги. В същото време не е ясно как ще се свържат с гените на приемника - човек, животно или растение, и какви последствия ще има това за него.
ГМО са микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез средствата на генното инженерство. Такива опити се правят от 70-те години на миналия век, но първите генномодифицирани продукти за пазара се произвеждат през 1995 г. Те вече така са навлезли в хранителното меню на човека, че едва ли е възможно някой да се предпази от тях.

У нас за деня за борба с ГМО - 8 април вероятно ще има организирана среща със студенти от Софийския университет и от Лесотехническия университет. Инициативи, посветени на тази борба, ще има през цялата година, както беше през миналото лято турнето на Домата-мутант и разяснителната кампания, организирана от Сдружение "Агролинк", за генномодифицираните продукти.
"В момента усилията ни са насочени повече към голямата среща на високо равнище, която ще се проведе в Бон от 11 до 18 май. Срещата на върха се казва "Планета на разнообразието". Биоразнообразието е застрашено чрез внасянето и въвеждането в природата на ГМО. Тази опасност идва от целта на генното инженерство да се използват семена и култури, които да могат да бъдат отглеждани на много места, което напрактика намалява биологичното разнообразие", обясни д-р инж. Светла НИКОЛОВА, председател на Сдружение "Агролинк", която ще участва на срещата в Бон.
Най-често ГМ-семена се използват в царевицата, соята, рапицата и памука (през последните 2 години). Други генномодифицирани продукти са някои сортове картофи, които стават устойчиви на колорадски бръмбар, тютюн - неподатлив на вирусни заболявания, домати с удължен срок на трайност, тиквички и папая. Все пак най-масовите и опасни храни са царевицата и соята. Зърнената култура, освен от директната консумация на хората, попада в хранителната верига, защото се използва за производство на фураж за домашните животни. А от соята се приготвят голям брой различни продукти, които са включени в почти всички видове пакетирани храни, особено в месни произведения, шоколади и сладкиши. Отделно самата соя се яде, уж като здравословна храна, вместо месо, а и се използва в приготвянето на 70-80% от видовете колбаси. Соята се произвежда основно в Аржентина, Бразилия, САЩ, Канада, Индия и Китай, където пък 60% от тази храна е генномодифицирана. Т.е. опасността всеки ден да поемаме генномодифицирана соя е напълно реална.
Друг продукт - доказано отровен и намерил място в състава на много от съвременните храни е аспартамът. Производителите заместват захарта с аспартам, защото им е по-евтино. "Внуши се на населението, че захарта е вредна и ето подсладител на нейно място, който е "здравословен". А аспартамът е също продукт, получен в резултат на генноинженерна технология. Много по-евтин е от захарта, но има редица неприятни последици върху човешкото здраве. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Установени са невродегенеративни болести, рак, напълняване", допълни инж. Николова.
Аспартамът е широко разпространен в България, защото се съдържа в редица безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици и диетично хранене. Популярното му име е НутраСуит и се отбелязва също като Е951. Ако аспартамът се нагрее до 30 градуса, то дървесният спирт (метанол), съдържащ се в него, се превръща във формалдехид, а от него се образува мравчена киселина, която на свой ред предизвиква метаболитна ацидоза. Отравянето с метанол имитира симптомите на множествена склероза.
Много учени доказват, че ГМ-храните са изключителна заплаха за здравето на човека. Изследвания върху опитни животни показват, че ГМО водят до алергии, спират развитието на мозъчните клетки, предизвикват атрофия на бъбреците, увеличават панкреаса, повреждат имунната система. Например генномодифицираната царевица на компанията "Монсанто" LY038 съдържа повишено количество на аминокиселината лизин, която в процеса на готвене или преработка произвежда токсични съединения, свързани със симптоми на Алцхаймер, диабет, алергия, рак и преждевременно застаряване.
В Европейския съюз вече съществува регламент, че при храни, които съдържат над 0,9% ГМО, това рябва да бъде изрично упоменато на етикета.
Евродокументът е приет и у нас, но, така или иначе засега официално няма нито един такъв продукт, който да съдържа по-голямо количество ГМО от определената норма. Големите фирми, производителки на шоколади и сладки изделия, в които се използват подсладител и соев лецитин, имат двойствена политика. Те не си позволяват да предлагат храни с наднормено съдържание на ГМО на европейския пазар, но ги произвеждат в други страни. В Чехия преди няколко години имаше такъв случаи, когато във верига магазини бяха открити продукти с ГМО.
Преди 4-5 години у нас също имаше скандал с генномодифицирана царевица на фирмата "Монсанто". Заводът за царевично нишесте "Амилум" в Разград купуваше от тази царевица, без да бъде информиран от производителите и Министерството на земеделието. В резултат на това продуктите му бяха върнати от купувачите от Европа, които отказват продукция замърсена с ГМО. В България производството на ГМ-царевица е продължило от 1999 г. до 2003 г. В началото са били засети 130 000 дка, а през последната година - 21 195 дка., с разрешение на Министерството на земеделието и горите.
На Стария континент е изградена мрежа от територии, свободни от генетично модифицирани организми. Към момента в нея има 172 региона и над 4500 общини, които са се обявили за територии, свободни от ГМО. Такива зони са цяла Гърция, Австрия, Швейцария, Полша, две трети от Франция, голяма част от Италия и отделни региони в почти всички европейски страни. В България засега има пет общини, които са се обявили за свободни от ГМО с решение на общинските си съвети - Сатовча, Баните, Кърджали, Златарица и Ивайловград. По този начин те искат да покажат желанието на местните хора за устойчиво развитие - селски и екотуризъм, както и здраве за жителите в района.
Контролът у нас не е на нужното ниво и един от проблемите е размиването на отговорността между различни институции. Министерството на околната среда и водите контролира отглеждането на култури или т.нар. освобождаване на ГМО в природата. Министерството на земеделието и горите трябва да следи за вноса и износа на ГМ-култури, здравното ведомство е отговорно за етикетирането на храни, включващи съставки с ГМО.
От 2005 г. има и специално приет Закон за генномодифицирани организми, в който се казва, че в страната ни е забранено да се отглеждат плодове и зеленчуци с ГМО, пшеница, маслодайна роза, лоза и тютюн, но нямаме забрана на царевицата и на соята, които всъщност са най-разпространени. В развитите страни контролът върху храните се осъществява от потребителите и техни организации, които вземат проби и ги дават за изследване. У нас гражданското общество е още в начален стадии, а и много от хората не се замислят достатъчно за здравето си и за околната среда. Но така или иначе това ще се промени с времето, надяват се природозащитниците.



Брой: 14, 3 април 2008
 
 
Продукти
 
ФЕМИУЕЛ® (FEMIWELL)
 
ТОСТА ФИБРА
 
Глюко Баланс + хром
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД