Г-жа Надежда Хаджиева от четири години страда от дискова херния. Имала е много силни болки, които е успявала да неутрализира с обезболяващи инжекции и медикаменти. Резултатите са били временни и за тези години е била напълно обездвижвана от болка за по няколко месеца. Лекарите я убеждават да си направи операция при най-добрите неврохирурзи в страната. Ако другите пациенти месец след хирургичната намеса могат да се върнат към ежедневните си задължения и на работното място, то за г-жа Хаджиева именно след операцията започват още по-трудно разрешимите проблеми.
В продължение на осем месеца са й направени пет операции на гръбнака заради дискова херния. Първата е била на 8 януари м.г., след което получава пареза на пръстите на краката. Седмица след това я оперират втори път под ръководството на проф. Венцислав Бусарски в Клиниката по неврохирургия на Александровска болница. Няма никакво подобрение. След два месеца се налага да я оперират отново. Последната хирургична интервенция (на 20 септември м.г.) е направена от проф. Кирил Романски, също от Александровска болница, и доц. Васил Каракостов от МБАЛ "Св. Иван Рилски". От първата досега, вече петнайсет месеца, е на легло и не може да се движи. Единственото разстояние, което може да извърви, са 20-30 крачки. "Не мога да ходя от болка. Страх ме е да изляза от нас, защото няма да мога да се върна. Болката започва от кръста и получавам схващане в краката", разказва тя.
От месец започва да й изтръпва десният крак. Заради това отива в неврологичната клиника на СБАЛНП "Св. Наум" в София. Там й правят физиотерапия, инжекции, но без никакъв ефект. Изследвали са крака й и се оказва, че нервите дегенерират. Предупредена е, че ако направи друга операция, кракът ще се обездвижи напълно. Има твърде много сраствания, които също притискат нервите. От това лечебно заведение излизат със становище, че трябва да отиде на консултация в Германия.
На 13 март екип от невролози разглеждат документите й, от които зависи дали ще може да се консултира извън България. Отново й отказват - за трети път.
Г-жа Хаджиева се свързва с немска клиника и им изпраща медицинската си документация. Техният отговор е, че трябва да отиде там, за да се реши въпросът. Всичко зависи от проф. Романски. Лично е говорила с него, но той й заявява, че нищо й няма, а болките били въображаеми. Отказват й с довода, че няма нужда, защото дисковата херния се лекува и в България. "Мисля, че не получавам разрешение, за да не се видят лекарските грешки, които са направени тук", допълва тя.
След поредния отказ за адекватно лечение започва да обикаля всички неврологични клиники в София. По цял ден плаче от болки и не знае какво да прави. Лекарите твърдят, че за първи път виждат човек с пет операции за дискова херния, направени за толкова кратко време. В МБАЛ "Св. Анна" й заявяват, че е сложен случай и единствен за България.
Опериращите лекари твърдят, че хернията е премахната, но направеният наскоро магнитен резонанс показва точно обратното. От неврологичното отделение на болницата "Св. Наум" заявяват, че проблемът идва все още от наличието на дискова херния. Мнението на г-жа Хаджиева е, че явно са оперирали, но не тези прешлени, които трябва.
Дълги години тя е работила като експерт в Министерството на образованието. След това е била директор и впоследствие зам.-директор седем години на софийско училище. Сега никъде не работи, дори пенсия не може да получи. "Вече се чудя има ли местенце на света, където някой може да ми помогне. Редовно сънувам, че ходя, но като се събудя поглеждам тавана и се връщам към реалността. Фактът, че шест месеца болките се засилват, още повече ме обезкуражава."
Преди първата операция болките са били по-слаби. Ходила е в Поморие и резултатът е бил добър. След поредната криза лекарите я убеждават, че трябва да се оперира, и тя се съгласява. Разказва, че има близки, които скоро след хирургичното отстраняване на дисковата херния са се върнали след няколко седмици към нормалния си живот. Лекарите също я уверяват в това. Сега е единственият случай в България - за осем месеца пет операции и прикована на легло. На всяка операция й поднасят нова информация, че е срязано коренчето на нерва, че имало оголен нерв или голям оток. Всеки следващ лекар дава различно мнение по въпроса, но без никакъв резултат.
Най-много я боли вечер. По-рано в легнало положение болката е била поносима, но сега е много по-силна и е по всяко време на денонощието.
"Знам, че у нас се имплантират специални апаратчета, които намаляват прага на болката, но и това не ми предлагат. Надеждата ми за лечение сега е единствено в чужбина, но за там са ми необходими 20 хиляди евро. Благодарение на една дарителска фондация ми беше открита банкова сметка в евро: BG59PRCB9230142222. Надявам се да мога да събера необходимите средства и да се излекувам", завършва г-жа Хаджиева.
