Симптомите на посткоитален цистит включват: болка в областта на пикочния мехур, болезнено уриниране, парене в областта на уретрата, внезапно интензивно желание за уриниране, което може да бъде придружено от неволно отделяне на урина.
Нерядко поради рецидиви на посткоитален цистит жените отказват секс. Намаляването на броя на сексуалните контакти или пълното им отсъствие често става причина за сексуална дисфункция.
При жените циститът се появява по-често поради анатомичните особености на уретрата: нейната къса дължина и близост до влагалището и ануса – източници на микроорганизми, които причиняват инфекции. Рискът от навлизане на патогени в уретрата се увеличава значително при вагинална ектопия и/или хипермобилност на външния уретрален меатус. В първия случай става дума за необичайно късо разстояние между уретрата и вагината. Хипермобилността на уретралния отвор е свързана с уретрохименални сраствания, поради което той се премества във влагалището по време на полов акт.
Ектопията и хипермобилността на уретрата могат да причинят много тежко възпаление на пикочния мехур, водещо до нетърпима болка, намалена физическа активност и дори увреждане.
Вероятността от цистит се увеличава при безразборни полови контакти и употребата на контрацептиви със спермициди.
Проучване, включващо 215 жени с цистит, показало, че бариерната контрацепция също допринася за честите рецидиви на заболяването.
Една от водещите теории за патогенезата на хроничния цистит е метаболитното заболяване на пикочния мехур.
Инфекциозният фактор, който е причинил първичното възпаление, с течение на времето изчезва на заден план и впоследствие възпалителният процес се развива по неинфекциозен сценарий.
Пикочният мехур не е просто временно хранилище на урина, а функционална система, чиито компоненти (уротелиум, нервни клетки, кръвоносни съдове) взаимодействат помежду си и съвместно реагират на системни увреди на тялото, включително затлъстяване, инсулинова резистентност, ендотелна дисфункция и липса на хранителни вещества. Един от механизмите на отговор е неинфекциозно възпаление.
Дефицитът на омега-3 мастни киселини, ниското ниво на витамин D, хипоксията, латентният дефицит на желязо са провокатори на хронифициране и рецидив на цистит, което трябва да се има предвид при лечението на пациенти с това заболяване.
Рисков фактор за цистит е и
нарушеният синтез на женски полови хормони
(прогестерон, естрогени). При техния дефицит се намалява производството на хиалуронова киселина, цинкови соли и муцин от уротелиума, които образуват защитен мукополизахариден слой – първата линия на защита на пикочния мехур от патогени. Този слой предотвратява прилепването на бактериите по повърхността на пикочния мехур. При нарушаване на неговия състав се създават оптимални условия за колонизиране на уротелиума от патогени.
Водещата роля в диагностиката на цистита принадлежи на лабораторните методи на изследване. Възпалението на пикочния мехур се открива чрез изследване на урината с микроскопия на седимента. Микробиологичното изследване на урината, насочено към определяне на патогена и неговата чувствителност към антибиотици, не се предписва при първия епизод на цистит, но е показано при рецидивираща форма.
При посткоитален цистит се препоръчва да се изследва вагиналната микробиоценоза, за да се идентифицира дисбиозата, която допринася за инфекция на пикочните пътища.

...