По статистика на американския институт „Кинси”, около 30% от жените не достигат оргазъм по време на секс, а 10% въобще никога не са изпитвали такова върховно удоволствие – нито по време на полов акт, нито при мастурбация. По други данни, по време на интимни контакти 70% от жените получават оргазъм далеч не всеки път.

В същото време 75% от мъжете достигат оргазъм всеки път, когато се отдават на интимни ласки. Останалите 25%, по правило, получават диагноза „еректилна дисфункция” и се подлагат на съответно лечение. Медиците редовно публикуват нови изследвания за причините за тази патология. Заедно с това макар и да съществуват научни изследвания по повод на отсъствието на оргазъм при жените по време на полов акт, проучвания за дамите, които не получават удовлетворение дори по време на мастурбация, няма. Може би, именно поради това обществото се отнася към тези жени доста скептично и ги нарича „фригидни”. Така е прието да се обозначават някои „студени” жени, които не могат да изпитват нито възбуда, нито оргазъм.

Независимо от разпространеното мнение, аноргазмия не се характеризира с отсъствие на сексуално влечение. С помощта на ядреномагнитен резонанс американски учени установили, че мозъкът на жените с тази диагноза при определена стимулация и мозъкът на тези, които постоянно изпитват сексуална възбуда, незавършваща с оргазъм, проявяват еднаква активност.

Аноргазмията е няколко вида:

първична или вродена (жената никога не е изпитвала оргазъм), вторична или придобита (по-рано жената е получавала сексуално удоволствие, но сега се сблъсква с трудности), ситуационна (жената може да получи удовлетворение само при определен сценарий – орален секс, мастурбация и т. н.) и генерална (жената не може да достигне оргазъм с нито един партньор, независимо от ситуацията).

Съвременните медии и порнофилмите внушават, че множествени оргазми се случват на жените масово и навсякъде, а ако ли не, това говори за проблеми. Не бива винаги да се мисли, че ако жената не изпитва удовлетворение, с нея нещо не е наред. Аноргазмията е доста сложно явление и възниква по различни причини.

По думите на специалисти от американската клиника „Мейо”, причините за патологията са много: болести (множествена склероза, „Паркинсон“), гинекологични проблеми (различни операции, възпалителни процеси в областта на малкия таз, състояние след трудно раждане), прием на лекарства (антихистаминни, психотропни препарати, лекарства за високо кръвно, антидепресанти), злоупотреба с алкохол и стареене.

Разбира се,

 психологическите проблеми

също играят не последна (а понякога и главна) роля в неспособността за достигане на оргазъм.

Тревога, депресия, разстройства на хранителното поведение, неприемане на своето тяло, срамежливост, стрес, религиозни убеждения, емоционално или физическо насилие в миналото могат да се отразят негативно на сексуалния живот. Понякога причина за разстройство става недостатъчната стимулация на ерогенните зони, грубост от страна на партньора по време на половия акт.

Според статистиката невсички жени изпитват дискомфорт поради липсата на оргазъм: някои просто се задоволяват с приятните усещания по време на физическа близост. По думите на сексолозите, това е съвършено нормално, и повод за тревога има, ако неспособността за достигане на върховно удоволствие наистина разрушава живота на жената. Други жени изпитват безразличие, възприемат половия живот като задължение, а някои чувстват отвращение, избягват половите контакти. Понякога заради липсата на оргазъм в зоната на малкия таз се появяват главоболие, безсъние и болки в корема.

Според медиците аноргазмията повишава и вероятността от варикозно разширение на вените на малкия таз.

На първо място специалистите съветват да се посети гинеколог, за да изключи той евентуални медицински проблеми. Добрите новини се състоят и в това, че аноргазмията не е окончателна присъда, а диагноза: тя се поддава на лечение, например с помощта на грамотно подбрана хормонална или психологическа терапия.

Диагностиката

обикновено се състои от няколко изследвания. Гинекологично изследване се провежда при подозрение за патология на органите на малкия таз и включва ултразвуково изследване (УЗИ) и анализи за различни инфекции. При съмнение за хирсутизъм (прекомерен растеж на косми по лицето и тялото на жената), безплодие и разстройство на мастната обмяна специалистите препоръчват преглед от ендокринолог, включващ УЗИ на жлезите с вътрешна секреция и хормонални анализи.

Лечението може да включва естрогенова терапия (препарати, съдържащи женски хормони) за жените в менопауза, а така също местна терапия с естрогени – вагинален крем или пръстен, които помагат да се увеличи притока на кръв към влагалището и по този стимулират възбуждането. В някои случаи (например по-ранно отстраняване на яйчниците) се прилага и терапия с тестостерон.

Ако не бъде установен някакъв медицински проблем, най-вероятно, причината е психологическа. Опитният психотерапевт е способен да „извади” от пациентката такива проблеми, за които тя дори не е подозирала: депресия, повишена тревожност или прекомерна фиксация на въпросите, свързани с половата неудовлетвореност.

Аноргазмията действително може да стане причина за депресия и нервни разстройства или да задълбочи вече съществуващи проблеми.

Тази патология нерядко провокира охлаждане на чувствата към партньора (чак до отвращение), което води до конфликти в двойката, а те, на свой ред, задълбочават и без това депресивното състояние на жената.

В такъв случай освен психотерапевт ще е нужна и помощ от сексолог. Специалистът може да помогне за преодоляване на психологическите забрани и сексуалните страхове, да намали нивото на тревожност във връзка с мнимата несъстоятелност на пациентката. По правило, в такива случаи сексолозите препоръчват да се изучава собственото тяло, да се търсят точките на удоволствие, да се мастурбира, да се фантазира и експериментира. Понякога помага и общата терапия на двойката, защото партньорите се учат открито да обсъждат проблемите в сексуалните отношения.

Независимо от огромният брой жени, които страдат от проблеми с достигането на оргазъм, тази тема както и преди остава „табу” дори сред близките приятелки. За съжаление, повечето представителки на слабия пол, които не могат да достигнат оргазъм по време на полов акт, смятат себе си за непълноценни и за конфликтите с партньора, възникващи на тази почва, обвиняват само себе си.

Най-главното е да не се изпада в паника. Аноргазмията може да бъде победена с помощта на компетентни специалисти,  разбиране и търпение от страна на партньора.

 Станислав ТОДОРОВ