Заговорим ли за близнаци и в съзнанието ни веднага изниква книгата на Ерих Кестнер „Двойната Лотхен“, където приликата може да бъде полезна и да помогне на децата да вземат с лекота чужда самоличност. Безспорен факт е, че еднояйчните близнаци винаги предизвикват вниманието на околните, особено когато са облечени с еднотипни дрехи и трудно може човек да ги различи, защото изглеждат еднакво.
Това забавлява децата, когато са малки, че около тях се вдига шум, че не могат да ги разпознаят, че могат да сменят самоличността с тази на своя брат или сестра. И ако тази ситуация е забавна, когато са невръстни, превръща се във вид игра на криеница, на познай „кой кой е“. Когато близнаците поотраснат, това че са еднакви може да им помогне да се движат заедно и да си помагат в обучението, да се справят лесно в комплицирани ситуации, където са двама срещу един. Но има и негативни страни – може да придобият комплекс, че единствената им привлекателност е еднаквият им външен вид. За по-малките деца това може да е приятно, но за по-големите се явява като вид тежест.
При близнаците отрано се развива чувството за независимост от родителите и силен характер да се обединяват. Близнаците имат силна връзка един към друг, предани са и си помагат, много лесно се вписват в колективи и добре се проявяват при отборни игри.
Добре е родителите да избегнат и да не ги кръщават със сходни имена, да не ги наричат просто „близнаците“, да не ги обличат еднакво през цялото време. Много по-правилно е от ранна възраст да ги събират с други деца, преди да свикнали изключително само един с друг. Така ще им помогнат да открият себе си и да развият индивидуалните си способности, да живеят собствен живот, отделен от този на брата или сестра си.
Препоръчително е родителите да разрешават на близнаците да излизат поотделно, всеки да си има свои приятели , различни от тези на брата или сестрата. Добре е за малките да бъдат разделени – ако единият близнак отиде да играе с други деца или да тренира, то в това време другото дете ще е хубаво да остане насаме с родителите си и да се радва изцяло на тяхното внимание и обич.
Случва се понякога единият близнак да става напълно зависим от другия в учебната работа – заради единия да запишат и другия в дадено училище, за да са заедно, без значение дали това му харесва. Така детето ще се занимава с дейности, които не му прилягат, само за да не се дели от другия близнак. В такъв случай най-разумно ще бъде да се разделят, поне за известно време. Но изглежда глупаво и жестоко да се установяват произволно правила за разделяне на близнаците, когато това не се налага.
Някои родители се тревожат, че може да проявят малко повече внимание към единия от близнаците. Такава абсолютна справедливост не е необходима, тъй като това води до прекалено механично и пресилено внимание към децата.
Антоанета ТИТЯНОВА
