Забележките към детето са различни. Някои от тях са нужни и своевременни. Те градят и възпитават норми на поведение в подрастващите. Такива са:

Битовите указания: „Ставай!“, „Отивай да спиш!“, „Облечи се!“, „Измий се!“, „Напиши си домашните!“, „Събери си играчките!“, „Оправи си леглото!“.

Има забележки, които са по-лични: „По-бързо!“, „Колко пъти трябва да ти казвам!“, „Остави ме намира!“, „Всичко изпускаш!“, „Как си ми омръзнал с това.“, „Веднага спри – на кого говоря!“, „Не ме изкарвай извън нерви!“, „Не ми е до теб“.

На много родители им се случва да произнасят такива изрази. И, за съжаление, някои не се ограничават до това. А има деца, които са по-непослушни, своенравни, разсеяни и правят каквото си искат. Особеностите в поведението са характерни за малките човечета, като едни говорят по-силно, други под носа си, трети са бавни, някои са стеснителни. Те получават най-много забележки, а може би имат нужда от обяснения, помощ и съпричастност. Опитайте се да влезете в кожата на малчугана и да го разберете.

Много често говорим с децата не като с равни, а назидателно.

„Възпитателни“ изказвания: „Държиш се лошо, няма да говоря с теб!“, “Дръж се прилично!“, „Как не те е срам?“, „Имаш ли съвест?“, „Виж другите: никой не се държи като теб!“, „Срам ме е от теб!“, „Аз не бях като теб на твоята възраст.“, „Ако се държиш така, никой няма да иска да е приятел с теб!“

В яда си често изричаме слова, които са обобщаващи и нараняващи. Лепим етикети на детето и му втълпяваме неверни съждения – че е по-лош от останалите, че ще бъде отблъснат, че не е на ниво като вас.

Лошото е, че в своя луд и забързан живот на възрастни, преуморени и изнервени, често обръщаме внимание на детето именно когато с поведението си то нарушава установените граници. А почти винаги това „нарушение“ може да се предотврати или коригира с нормални думи, с усмивка.

Не е лошо да се вгледаме в себе си и ще установим, че обсипваме малкото с типичните забележки за по-динамични деца: „Стой мирен!“, „Не викай!“, „Не се върти като шило!“, „Не се разсейвай!“, „Мълчи!“, „Не пипай!“, „Уморяваш ме…“ Тези изказвания обикновено се казват с раздразнение и още повече възбуждат и провокират детето да прави бели. Но уви, не носят желания ефект, не го учат на правилно поведение и самоконтрол.

...

Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител

Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА