Загубата на плода по време на бременността и смъртта на новородено са съкрушителни събития и към днешна дата около 25% от тези перинатални смъртни случаи остават необяснени въпреки аутопсията. Откриването на причината за такава загуба е от огромна важност за опечалените родители, както за да им предложи обяснение, така и за да им помогне да разберат каква е вероятността за повторение при бъдеща бременност. Изследователи от Австралия използваха най-съвременно генетично тестване, за да помогнат за намиране на отговори в подобни случаи.
Доцент Кристофър Барнет е клиничен генетик, завеждащ Отделението по педиатрична и репродуктивна генетика на Женската и детска болница в Северна Аделаида. Той и колегите му прилагат пълно екзомно секвениране (WES) и пълно геномно секвениране (WGS), за да открият причините за неонатални смъртни случаи, които са останали неизяснени. Използвайки данни за 43 семейства, изследвани в отделението по генетика, за които учените разполагали с проби от двамата родители и фетуса (проспективна група), и 60 запазени проби от аутопсии на фетуси или новородени (ретроспективна група), изследователите успели да разкрият генетичните причини за смъртта при 23% от проспективната група и да намерят единствен силно вероятен кандидат при още 26%.
Разрешените случаи включвали открития на нови болестотворни гени, идентифициране на нови синдроми и нови тежки проявления при фетуса на съществуващо рядко педиатрично заболяване. При ретроспективната група силни кандидати за причина за смъртта били открити в 18% от случаите.
„Изследването пряко допринася за раждането на здрави бебета – заяви доц. Барнет на конференция на Европейското дружество по човешка генетика, където представи резултатите. – Имали сме многобройни двойки, които, с успешна генетична диагностика преди имплантирането чрез инвитро оплождане при следващи бременности, или посредством пренатално тестване по време на бременността, са успели да избегнат генетичното състояние от предишна бременност. Разбира се, това може да бъде предложено на двойките, само ако е била поставена окончателна генетична диагноза при по-ранната засегната бременност, и това е главната цел на нашето изследване. Тези състояния са често изключително редки, а в някои случаи те са напълно нови.“
Според Световната здравна организация през 2009 година е имало 2,6 млн. мъртви раждания (смърт на фетуса след 21-та седмица от бременността) в света – над 8200 на ден. А от 133 млн. живородени бебета годишно, 2,8 млн. умират през първата седмица от живота си.
В Австралия стандартна перинатална аутопсия се извършва в около 60% от случаите на необяснима фетална или неонатална смърт и прекъсване на бременността поради вродени аномалии. Известно генетично тестване се прави, но ограничено, обикновено само хромозомен анализ. Както в повечето други страни, специфичното генетично секвениране не е стандартна част от аутопсията, а когато се прилага, като цяло е сведено до определено състояние или относително кратък списък от гени. „Ние предлагаме тестване на всички гени на човека, за да можем максимално да увеличим процента на диагностирането“, казва Барнет.
„Резултатите ни хвърлят нова светлина върху молекулярните механизми на ранното развитие. Ние не сме изненадани, че значителна част от „необяснимите“ смъртни случаи на фетуси и новородени и вродени аномалии имат скрита генетична причина, и вярваме, че геномната аутопсия трябва да бъде прилагана рутинно при изследването на загубата на бременността и перинаталната смърт“, заключава ученият.
Пълното екзомно секвениране е техника за секвениране на всички гени в генома, които кодират протеини. Тъй като болестотворни гени с много по-голяма вероятност се откриват в кодиращата протеини секвенция, фокусирането върху тази ограничена област струва много по-малко в сравнение с пълното геномно секвениране, но въпреки това постига голяма резултатност.
Елица ТАНЧЕВА
