Изследователи от института „Лигинс“ в Окланд, Нова Зеландия, откриха, че костите запазват „спомен“ за ефектите от физическата активност дълго след прекратяването й и тази костна памет продължава да променя начина, по който тялото преработва богатата на мазнини храна.
Авторите сравнили костното здраве и метаболизма на плъхове с различни диети и физическа активност, като насочили вниманието си към сигнални молекули, свързани с генната активност в костния мозък. На гризачите се давала богата на мазнини или нормална храна със или без колело за бягане в клетката им. При тези, които се хранели с много мазнини, но разполагали с колело, ранната допълнителна физическа активност предизвиквала изключване на свързаните с възпалението гени.
Известно е, че богатите на мазнини диети включват или увеличават активността на други гени, които причиняват възпаление. То е естествената реакция на тялото за самозащита срещу острите инфекции или травми, но продължителното нискостепенно възпаление, което е свързано с храненето с голямо количество мазнини, може да увреди клетките и да повиши риска от затлъстяване, сърдечни болести, рак и други състояния.
Физическите упражнения променяли и начина, по който костите на плъховете метаболизирали енергията от храната, като влияели върху енергийните пътища, които нарушават реакцията на тялото срещу висококалоричната диета.
Забележителното било, че тези промени се запазили дълго време, след като плъховете спрели да се упражняват допълнително, чак до средна възраст. „Костният мозък носи „спомен“ за ефектите от упражненията. Това е първата демонстрация на дълготрайния ефект от тях отвъд пубертета. Плъховете пак напълняваха, но тази ранна допълнителна физическа активност по същество ги настройваше така, че дори и да надебелееха, те нямаха същия набор от отрицателни ефекти, който е типичен за богатото на мазнини хранене“, казва д-р Джъстин О'Съливан, един от авторите на изследването.
Според него това би могло да обясни защо, макар че затлъстяването и диабетът често са свързани, някои хора със затлъстяване не развиват диабет. „Освен това то силно подчертава здравните ползи от физическата активност за децата“, отбелязва ученият.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
