Според различни оценки с вируса на хепатит С в хронична форма са заразени 130 – 150 милиона души в целия свят. Около 700 000 болни ежегодно умират от болести, свързани с този вирус. Хепатит С атакува клетките на черния дроб. Острата фаза на заболяването преминава обикновено за половин година и за това време част от носителите на вируса се избавят от инфекцията със свои сили, без лечение. Но при повечето случаи болестта дълго време остава безсимптомна, протича в „притаена” хронична форма и се открива вече в късни стадии. Поради това наричат този вирус „нежният убиец”. Днес само всеки четвърти заразен знае за своята инфекция.
Според статистиката хепатит С е основната причина за заболявания на черния дроб. У повечето пациенти с хронична форма на заболяването се развива цироза или хепатоцелуларен карцином, които водят в най-добрия случай до присаждане на черен дроб, в най-лошия – до смърт.
Вирусът на хепатит С е РНК-съдържащ вирус от семейство флавивириде. Към това семейство се отнасят и други застрашаващи човека вируси: денге, вирусите на треската от Западен Нил и жълтата треска. Съществуват седем основни генотипа на вируса на хепатит С, разпространени в различни региони на света. Първо място по разпространение заема генотип 1 – на него се падат почти половината от всички диагностирани случаи на заразяване. Той преобладава в Европа, Северна Америка и Австралия.
Предразположеността към хроничен хепатит С зависи от много фактори. Най-често пациенти се оказват мъже в напреднала възраст. Етническата принадлежност също може да играе определена роля – в САЩ чернокожите носители на вируса са много повече, отколкото белите, макар че точната корелация на заболеваемостта с расата все още не е установена категорично. Външни фактори също влияят за прогресиране на болестта. В частност хроничната употреба на алкохол задълбочава увреждането на черния дроб и води до по-бързо развитие на цироза и хепатоцелуларен карцином у инфектираните. Заразяването с вируса на хепатит С често е съпътствано от инфектиране с ХИВ или вируса на хепатит В, доколкото тези вируси също се предават чрез кръвта.
Хепатит С ще стане
първата хронична вирусна инфекция, която е била победена без ваксина
До този резултат се стигнало след дълги години изследвания. През 1989 г. Майкъл Хаутън и негови колеги секвенирали генома на един от щамовете на вируса на хепатит С. След това събитие вниманието на изследователите било съсредоточено върху диагностиката на вируса на хепатит С, определяне на неговите генотипове и количеството на вируса в кръвта. Разбира се, имало много опити за създаване на продукт, който лекува болестта, но това се оказало възможно едва десетилетия по-късно.
Целта на повечето фармацевтични разработки е да се прекъсне „размножаването” на вируса (репликацията) в организма на човека. Ако говорим на медицински език, резултат от лечението трябва да стане устойчивият вирусологичен отговор, т.е. когато вирус не се открива в кръвта известно време след края на терапевтичния курс.
Дълго време за стандартно лечение се е смятала комбинацията от интерферон алфа-2а заедно с рибавирин. Двата продукта оказват противовирусен ефект, но не са насочени специфично срещу вируса на хепатит С. Ефективността на тази комбинация е далече от желаното – излекуват се по-малко от половината пациенти, а страничните ефекти са безброй – постоянна умора и слабост, грипоподобни симптоми, проблеми с храносмилането и съня, силна алергична реакция, поява на автоимунни заболявания и влошаване на зрението. Може да се появят и сериозни нарушения на работата на сърдечно-съдовата (чак до инсулт!) и храносмилателната система, щитовидната жлеза, белите дробове и черния дроб (чак до чернодробна недостатъчност и смъртен изход). По този начин пациентът с хепатит С, получаващ стандартно лечение, може да умре от лечебната терапия, а не от хепатит С.
Станало очевидно, че е необходимо по-ефективно и безопасно лечение, насочено непосредствено към самия вирус. Истински пробив настъпил в последните няколко години с противовирусните препарати с пряко действие. Те въздействат директно на белтъчините на вируса, специфично блокирайки тяхната функционалност и прекъсвайки цикъла на репликация на вируса. Те се използват в комбинация с рибавирин и/или един с друг. Главното е, че се достига устойчив вирусологичен отговор в повече от 90% от случаите, т.е. тези препарати действително лекуват. Тяхната поносимост е много по-добра, а срокът на терапия – по-кратък.
Но новите медикаменти не може да се определят като идеални, независимо от печалбите, които осигуряват на своите създатели. Вероятността от излекуване невинаги достига 100% в зависимост от генотипа на вируса, а трябва внимателно да се следи и за взаимодействието на медикаментите един с друг. Високата цена предизвиква етичен въпрос: как да се осигурят лекарства на максимален брой пациенти въпреки високата цена на лечението?
Хепатит С не подминава и знаменитостите
Дори парите и славата невинаги помагат за избавяне от медицинските проблеми. Преди повече от година почина певицата Натали Коул, дъщеря на знаменития Нат Кинг Коул. Като причина за смъртта посочили сърдечна недостатъчност, но специалистите смятат, че за смъртния изход е допринесъл хепатит С, с който известната дама неуспешно се борила много години. Натали разказвала, че заразяването най-вероятно е станало в този период от нейния живот, когато употребявала наркотици. Повече от 25 години вирусът не се проявявал и певицата научила за своето заболяване едва на 60-годишна възраст. Коул публично обявила диагнозата през 2008 г. и признала, че лечението с интерферон е много по-лошо от самата болест. „Вирусът на хепатит С повлия на моята работа и на моя живот. След началото на лечението се чувствах зле, през цялото време се уморявах и постоянно ми се повдигаше. За кратко време отслабнах с 11,3 кг” - споделила певицата. Натали смятала, че именно интерферонът е предизвикал бъбречна недостатъчност, макар лекарите да не били съгласни с това. Наложило й се да премине през трансплантация на бъбреци, но и това не помогнало: тя починала на 65-годишна възраст.
От хепатит С боледувала и здравата днес Памела Андерсън. През 2002 г. тя заявила, че се е заразила, когато си направила татуировка с нестерилна игла. През ноември 2015 г. актрисата заявила, че след 16 години мъчително лечение напълно се е излекувала от инфекцията.
Сред другите известни с открит положителен статус на хепатит С са лидерите на групите Aerosmith и Red Hot Chili Peppers. Те се справили със заболяването.
За всяка нова терапия е важно не само да бъде
ефективна и лесно поносима, но и „икономически ефективна”,
т.е. цената й трябва да бъде оправдана от тези преимущества, които притежава новият препарат в сравнение със старите. Новите препарати за лечение на хепатит С като цяло притежават това качество: лечението на последствията от неизлекувания хепатит С струва по-скъпо. Но цената все пак е твърде висока.
Така или иначе, появата на ефективни лекарства, лекуващи заболяването практически в 100% от случаите, объркала плановете на изследователите. Много научни екипи, работили дълги години над нови препарати против вируса на хепатит С, сега променят сферата на своята дейност поради съкратеното финансиране. Инвеститорите не желаят да влагат средства в проекти, където критичният проблем вече е решен. Но наистина ли е решен? Или остават още много нерешени практически задачи?
Разбира се, новите препарати с пряко действие са по-ефективни и се понасят по-леко в сравнение със своите предшественици. Но имат и множество недостатъци, ето защо сега в различни стадии на разработка е и профилактична ваксина. Тя не само ще помогне да се икономисат много средства, но и глобалната заплаха за човечеството от хепатит С няма да я има. Защо все още няма такава ваксина? За съжаление, нейната разработка е свързана с множество трудности и на първо място, това е разнообразието на вируса на хепатит С, неговата висока генетична изменчивост и постоянно мутиране. Макар да се открити само 7 главни генотипа, броят на техните подтипове достига 67. Освен това, въпреки че вирусът на хепатит С е добре проучен, имунният отговор на него не е изследван докрай. Сега някои алгоритми на работа на ваксини срещу вируса на хепатит С се намират в ранни стадии на клинични изпитания.
Още едно перспективно направление за разработки са
новите методи за скрининг на вируса
Съвременните методи за откриване на вируса са слабо ефективни и повечето заразени хора не знаят за своя проблем. Изследователите посочват едновременно няколко метода, които биха могли да подобрят показателите за откриване на вируса. Например анализ на сухи петна от кръв за наличие на РНК на вируса на хепатит С и неговия генотип. Друго направление е разработката на системи за самотестване за откриване на инфекция, които биха могли да станат първа стъпка в оказване на медицинска помощ. Накрая, за много страни биха били подходящи системи, които тестват един образец за няколко вируса, например хепатит С, ХИВ, сифилис и хепатит В.
Важни са и фундаменталните знания, които ще се получат само от нови изследвания. Например не е известно защо у някои пациенти при избавяне от инфекцията фиброзата регресира, а в други болестта се развива стремително. Остават неясноти и в епидемиологията на вируса на хепатит С. Детайлното изучаване на един вирус може да помогне в борбата с други. В този случай може да се повдигне завесата над това, как успешно да се справяме с вируса денге, треската от Западен Нил или вируса зика.
Такава е историята на успеха на съвременната медицина в борбата с вируса на хепатит С. Макар да е още рано да се поставя точка, вече не е далеч времето, когато тази инфекция повече няма да застрашава населението на нашата планета. Дали това ще бъде постигнато с помощта на бъдеща ваксина, или чрез усъвършенстване на лекарствата – трудно е да се каже. Но едно нещо е ясно: критичният проблем още не е решен и е рано да се сложи край на научните изследвания.
