Брой: 35, 31 август 2017 - ХЕПАТИТЪТ

Адвокат Мария ПЕТРОВА е сред малцината специалис­ти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина. Завършила е Медицинския университет в София и е лекар, а впоследствие и право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където се дипломира като юрист.
Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в области като Медицинско право, Европейско здравно право, Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването, Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки.
Работила е като експерт по здравеопазването в институцията на омбудсмана на Република България, като правен консултант в неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите. Била е независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства. Правен консултант е на "Партньорство за здраве" - консултативен орган към Министерския съвет.

• Адв. Петрова, какво включва понятието медицинско право и кой би трябвало да го практикува?
- Най-общо, макар и непълно, бихме могли да определим медицинското право като част от правото, която урежда взаимоотношенията в сферата на здравеопазването. С други думи, всички отношения, свързани с организацията и регулирането на здравеопазването и с регулацията на медицинската помощ. Участници в тези правоотношения са пациентите и медицинският персонал, лечебните заведения и здравните организации (болници, санаториуми, медицински университети) и държавните органи, които организират и контролират здравеопазването или издават лицензи и разрешения за практикуване на здравни дейности.
Погледнато формално, медицинското право би могло да се практикува от всеки юрист, но като се има предвид неговата специфика и това, че то засяга пряко здравето и живота на хората, правилно би било то да се практикува от хора, притежаващи както юридически, така и медицински познания. Това е особено важ­но при наличие на медицински спорове във връзка с т.нар. лекарски грешки. Юрист без добри медицински познания - а под добри имам предвид придобити в университета, а не по емпиричен път или дочути оттук-оттам - разчита в съда единствено и само на казаното от експертите. За съжаление, то невинаги е достатъчно обективно или коректно. Точно затова, за да упражняваш медицинско право, се изисква не само подготовка, но и съвест и морал.
• С какви случаи най-често се сблъсквате в практиката?
- Делата са от най-различен характер, но условно може да се разделят на три категории. Най-популярни са т.нар. дела за лекарски грешки - пациенти, които са недоволни от резултатите от лечението си, търсят отговорност от лекари или болници. Може да имат и претенции към НЗОК или ТЕЛК или да искат да бъдат допуснати за лечение в чужбина. Вторият тип са дела на лекари, които се обръщат за защита по административни, граждански и наказателни дела. Третият са услуги, консултации или спорове, свързани с регистрация на лекарства, лечебни заведения, обществени поръчки в здравеопазването и други.
• От казаното от Вас става ясно, че не само пациенти, но и лекари и болници завеждат дела. Кои все пак са по-недоволни и склонни да търсят правата си в съда и защо се стига дотук?
- С риск мнението ми да не допадне на читателите, ще кажа, че пациентите по-често се чувстват ощетени и са по-склонни да търсят правата си по съдебен ред. Невинаги обаче пациентът е прав. В лечебната дейност участват две страни - лекар и пациент - и тези две страни имат както права, така и задължения. Ще се опитам да обясня с пример. Често пациентите се обръщат за помощ в спешно отделение, но състоянието им не е спешно. В случая лекарят е в правото си да откаже преглед или консултация. Този отказ е пак в името на пациентите, в името на други, истински спешни пациенти, чийто живот в момента виси на косъм и които се нуждаят от спешна помощ. Да, здравеопазването ни не е на нивото, на което бихме искали да бъде, но ако ние, като пациенти, не само претендираме за правата си, но и се съобразяваме със задълженията си, системата ще работи по-ефективно и ще бъде подобрена по-бързо и по-лесно.
• Защо е така според Вас?
- Труден въпрос. Причините са много и от най-различно естество. Може да се започне от законодателството, от организацията на здравеопазването. В България с лека ръка зачеркнахме съществуващата и действаща години наред система на държавно и масово здравеопазване. Копирахме чужди модели, чието приложение, първо, е частично и второ, не е доказано по-добро. Към това се добавят и субективни фактори: лоша или липсваща комуникация между лекар и пациент и подценяване на процеса на информираното съгласие.
Ще отворя скоба и ще дам следния пример: в България почти няма пациент, който да се е обърнал към зъболекар и да разполага с документите преди и след лечението - план за лечение, информирано съгласие, описание на това какво, как и с какво е правено в процеса на лечение. Ако има нежелан резултат от лечението, такъв пациент няма избор, освен да търси правата си в съда. Това е риск не само за пациента, но и за лекуващия – добре изготвената документация може да покаже, че лекарят е действал коректно, дори да има нежелан резултат.
В допълнение на системните и субективните проблеми е редно да споменем и влиянието на средата. Недобрата здравна политика води до много компромиси. От една страна, има все по-малко лекари, те работят в недобри условия на труд и често с удължен работен ден. От друга, все по-застаряващо и страдащо от хронични заболявания население, по-честа липса на здравно осигуряване и по-малко покритие на осигуряването и други. Много от тези проблеми са международни, а не само български, но ние систематично се проваляме в това да адаптираме системата си, за да ги посрещнем, и така изоставаме.
• Работите като адвокат по медицинско право - завършили сте медицина и право. Като човек, който може да бъде едновременно от двете страни на бариерата, как бихте коментирали понятието „лекарска грешка“, смятате ли, че се преекспонира? Какъв е правилният подход за установяване на истината и от страна на пациентите, и на лекарите?
- Да, като действащ адвокат по медицинско право имам предимството да разбирам и „медицинската“ страна във всеки спор. Въпреки това вярвам, че бариера има само в конкретното дело, когато вече има определен конфликт или вреда. Извън отделните дела всички - и лекари, и пациенти - имаме интерес здравната система да функционира добре.
Т.нар. лекарска грешка няма легално определение. В никоя страна няма закон, който да дефинира понятието. Съществуват над 200 опита да се определи, засега - без успех. Това понятие включва в себе си усложнения, ятрогения (Бел. ред. Ятрогения е медицински термин, използван за състояние на влошено здраве.), нежелани събития и др. Добило е гражданственост и се използва в случаите, когато пациентът има претенции към лекаря или лечението си. Много често това недоволство произтича от лошата комуникация между лекаря и пациента. Както описах по-горе, пациентът често не знае достатъчно за лечението, за етапите му, за усложненията или нежеланите ефекти, които може да настъпят, за възможните крайни резултати на терапията и възможните алтернативни лечения. В много от случаите недоволството на пациентите е основателно, но недоказуемо или трудно доказуемо в съда. В такива случаи пациентът е склонен да роптае и срещу съдебната система. Но проблемът не е в системата - съдът работи с доказателства и когато те липсват, истината не може да бъде доказана. Затова е важно пациентът да чете внимателно това, което подписва; при изписване от болницата да изисква необходимите документи; ако са му поставяни протеза или друго изделие - да поиска документите, които указват произхода и вида му. Добре е всеки, който възнамерява да търси правата си по съдебен ред, преди това да бъде компетентно консултиран относно издържаността на претенцията – има ли необходимите документи и доказателства; може ли те да бъдат представени пред съда; на какво основание може да предяви иска си, дали претенциите са насочени в правилна посока и т.н. Медицинските документи и документите, съпътстващи лечението, трябва да бъдат прочетени от юрист, който е наясно с терминологията и процеса на лечение и може да се ориентира в действията на лекарите и резултатите от тях. Порочна е практиката по такива дела юристът да изисква допълнително заплащане за „частна експертиза“ или да иска консултация от приятел или роднина медик. Това опорочава процеса и не води до добри резултати. Затова повтарям, за да се практикува медицинско право, освен знания по двете дисциплини, се изисква и висок морал.
Правилният подход се крие в общите усилия. Пациентът трябва да уважава труда на лекаря и да му се доверява, лекарят – да работи съвестно, професионално и в рамките на закона и на добрата практика, държавата – да осигури законовата и контролна рамка, която да улесни отношенията, да гарантира правата и да наложи отговорностите както на лекари, така и на пациенти.
• Бихте ли разяснили какво е информираното съгласие? Има ли подводни камъни, за които пациентите трябва да следят при подписването на подобен документ?
- Един от най-големите митове на местното здравеопазване е, че информираното съгласие е един-единствен документ, лист хартия. Според закона за здравето то е процес, който протича между пациента и лекаря. Този процес е основополагащ за лечението. Важно е хората да знаят, че ако са пълнолетни и не са поставени под запрещение, винаги лично дават информираното си съгласие. Информацията, която трябва да получат, е изчерпателно изброена в Закона за здравето. Същата трябва да бъде в писмен вид, ако човек се подлага на операция, инвазивна манипулация или обща упойка. Пациентът трябва да знае: какво му е, как могат да го лекуват, какви са разумните алтернативи за лечение, какви са прогнозите за всяка, какви са техните рискове, какво ще стане, ако не се лекува, и т.н. Хората трябва да внимават, защото често им се дават за подпис документи, чието съдържание те не познават и не разбират. Най-често срещаната грешка е да се подписват непопълнени бланки, които съдържат твърдения като „Дадоха ми достатъчно време да се запозная и нямам въпроси към лекуващия екип“. Едно такова информирано съгласие не изпълнява функцията си. То не може да бъде полезно за никого - при евентуален съдебен процес може да се оспори лесно и е много вероятно да не издържи. Добре провежданият процес по информирано съгласие пази не само пациентите, но и лекарите.