23 април – Международен ден на книгата
Развитието на цифровите технологии постепенно праща четенето на книги в на историята. Но книги все пак трябва да се четат, твърдят неврофизиолозите. Неотдавнашно изследване на учени от Великобритания доказало, че това занимание носи за организма не по-малка полза, отколкото спортните упражнения, доколкото в процеса на четене човек упражнява своя мозък.
Вярно е, че младото поколение днес все по-често предпочита филмите и аудиокнигите, забравяйки постепенно за това, какво значи да държиш в ръцете си печатно издание. Междувременно учените установили, че четенето на книги е необходимо на съвременния човек така, както и преди двадесет години, определяйки също и литературата, която влияе най-благотворно на развитието на човешкия интелект. До такъв извод са стигнали
оксфордски учени, които изследвали работата на главния мозък
на човека в процеса на четене. Идеята за подобно изследване принадлежи на специалиста по класически английски език Натали Филипс, която си поставила за цел да изясни, какво е истинското значение на изучаването на литературата. Тя се интересувала, заложена ли е в четенето поддаваща се на оценка осезателна полза за човека, освен непосредственото получаване на знания и свързаните с конкретното произведение културни и хуманитарни аспекти?
Изследването на учените доказало, че това занимание е много полезно за организма, тъй като в процеса на четене човек упражнява целия мозък. В процеса на експеримента учените използвали магнитно-резонансен томограф за изследване на хора, които били помолени да четат глава от романа на Джейн Остин „Менсфийлд парк”, чийто текст бил прожектиран на монитор вътре в камерата на медицинския апарат.
Участниците в експеримента трябвало да правят това по два начина: така, сякаш четяли за удоволствие, а така също критично анализирайки текста, както това се прави преди полагане на изпит. Магнитно-резонансният томограф позволил на учените да наблюдават циркулацията на кръвта в мозъка на човека в процеса на четене, и това, което те открили, се оказало просто удивително.
Изяснило се, че при прехода от четене за удоволствие към критично възприятие на информацията, в мозъка на човек настъпва
рязка смяна на видовете нервна дейност
и характера на кръвообращението. В зависимост от способа на четене на книги човешкият организъм задейства различни механизми, позволяващи да се тренират познавателните способности на мозъка.
При това всеки вид неврологично натоварване носи своя полза за човешкия мозък, явявайки се своего рода упражнение за него. При четене кръвта постъпва в тези области на мозъка, които се намират извън зоните, отговарящи за управлението, и достига до участъците, свързани със способностите за концентрация и познание.
По този начин, учените доказали, че при четене се включва ефекта на „гмуркане” в книгата, когато човек мислено представя себе си на мястото на героя, т.е. в мозъка започват да функционират тези области, които по друго време не са задействани. Струва си да се отбележи, че този ефект не възниква при гледане на телевизия или в процеса на компютърна игра.
Освен че стимулира мозъчната активност, процеса на четене има и важна социална функция. Така, четейки книгите на автори, които пишат много добре, човек се учи и свиква грамотно и разбираемо да изказва своите мисли. Социолозите са убедени, че хората, които четат книги, винаги ще ръководят тези, които вместо четенето на книги предпочитат гледането на телевизия. Този електроуред не допринася за интелектуалното развитие, поради това учените препоръчват да се ограничи „телевизионното време” до два часа дневно.
Специалистите също съветват поне два часа на ден да се отделят за четене на хубава литература. Те са убедени, че прочетената книга винаги е по-добра от изгледания филм. Причината се крие в това, че четенето не ограничава човешката фантазия. Именно поради това, по правило, направеният по книга филм не съответства на очакванията на зрителите, нарисували в своето въображение съвсем друга постановка.
Освен това, колкото повече човек чете, толкова по-малко прилича на другите. Заедно с героите на произведенията се формира неговия характер и индивидуалност, истинските критерии за достойно поведение и оценка на дейността на околните.
Стефан ПЕЙЧЕВ
Пълния текст четете на страници 10 и 11 от печатното издание.
