22 април – Международен ден на земята
На Земята живеят милиони видове, но господства един. Това сме ние. Нашият ум, нашата изобретателност, нашата дейност са изменили едва ли не всяка част от планетата. Нещо повече, ние толкова силно сме повлияли на нашия свят, че именно нашия ум, нашата изобретателност и нашата дейност днес стоят в основата на едва ли не всички глобални проблеми, с които се сблъскваме. И с приближаването на населението на Земята към 10-те милиарда, всички тези проблеми се усилват. Без съмнение, ситуацията, в която се намираме, справедливо може да бъде наречена извънредна.
Безпрецедентна извънредна ситуация от планетарен мащаб
Ние сме възникнали като вид преди примерно 200 хиляди години. По мерките на геоложките епохи, това е невероятно малко. Само преди 10 хиляди години сме били милион. Към 1800 г. – само преди малко повече от 200 години – вече милиард. Към 1960 г. – преди половин век – три милиарда. Сега сме вече седем милиарда. Към 2050 г. вашите деца или децата на вашите деца ще живеят на една планета с девет милиарда други хора. Към края на века ще бъдем не по-малко от 10 милиарда. Може би дори повече.
Стигнали сме до такова положение благодарение на поредица от „събития”, формирали нашата цивилизация и нашето общество. На първо място това е селскостопанска революция, научна революция, промишлена революция и – на Запад – революция в общественото здравеопазване. Към 1980 г. ние вече сме били на планетата четири милиарда. Само 10 години по-късно – към 1990 г. – вече пет милиарда. Именно тогава започнали да се проявяват първите последствия от този стремителен ръст. В частност той се отразил на водните ресурси. Нашата потребност от вода – не само за пиене, но и за производство на храна и потребителски стоки – продължила да се увеличава. При това с водата започнало да се случва нещо.
През 1984 г. журналистите много говорили за бушуващия в Етиопия глад с библейски мащаби, предизвикан от силното засушаване.
Необичайни суши и необикновени потопи
започнали да се наблюдават в целия свят: в Австралия, в Азия, в САЩ, в Европа. Водата – жизнено важен ресурс, който, както смятахме, на Земята е в изобилие, - внезапно се превърнала в нещо, което потенциално може да се окаже в дефицит.
Към 2000 г. сме били шест милиарда. На учените им станало ясно, че замърсяването на атмосферата с въглероден диоксид, метан и други парникови газове в резултат на развитието на селското стопанство, а така също производството, преработката и транспортирането на това, което употребяваме, променя климата. Те започнали да осъзнават и свързаните с това проблеми. 1998-а година станала най-топлата за цялата история на наблюденията. Нещо повече, десетте най-топли години в историята – това са години след 1998-а.
Стефан ПЕЙЧЕВ
Пълния текст четете на страници 14 и 15 от печатното издание.
