Както стана ясно в последно време, вирусът Ебола се е върнал в Африка и вече е причинил смъртта на повече от 100 човека в Гвинея (болестта не подминала и столицата Конакри). Освен това първи случаи на заболяването са официално регистрирани в Либерия и съществуват сериозни подозрения за негова поява и в Сиера Леоне. Във всички случаи заболелите хора незабавно са поставяни под карантина и се правят опити да се изясни с кого са имали контакти. Междувременно сенегалските власти затвориха границата с Гвинея и преустановиха крайграничната търговия.
Представители на организацията „Лекари без граници” заявиха, че са пристъпили към разширяване на своите работни групи в зоните на заразяване в Южна Гвинея и
правят всичко възможно да предотвратят паниката
Предизвикващият хеморагична треска вирус се предава главно чрез тесен контакт, кръв, екскременти и слюнка. Поради това е необходимо максимално да се ограничи взаимодействието на болните с други хора.
Най-често лекарите се стремят да избегнат карантината по материални и културни съображения. „Ние правим всичко, за да позволим на пациентите да съхранят своето достойнство, но в същото време се стараем да защитим тяхното семейство и цялото общество от възможно разпространение на вируса”, заяви координаторът на „Лекари без граници” Мари-Кристин Ферир. Работните групи на тази организация се опитват да намерят хората, които са контактували с болните, и разясняват на местното население как човек може да се предпази от вируса.
Най-опасният сценарий днес
се състои в постепенно разпространение на Ебола по териториите на вече засегнатите страни и в крайграничните зони. Икономическата организация на страните от Западна Африка ECOWAS не на шега е разтревожена от тази епидемия, която представлява „сериозна регионална заплаха”, и се обърна за помощ към международната общност.
Историята и опитът показват, че за разлика от другите вирусни заболявания като атипичната пневмония и грипа, риск от мащабно разпространение на хеморагичната треска на международно ниво практически не съществува. Сега дори не се разглежда възможността за някакво ограничение на пътуванията до и от Гвинея.
„Треската Ебола не е заболяване, което в обичайните условия поразява голям брой хора, за разлика от грипа и други заразни заболявания”, напомнят от СЗО.
Вирусът Ебола влиза в неголямото семейство на филовирусите и е открит за пръв път през 1976 г. в Ямбуку (днешна Демократична Република Конго) край река Ебола. От този момент
СЗО регистрира около 20 епидемични взрива на хеморагичната треска,
която се предизвиква от различни подвидове на този патоген. Всеки път от тях загиват няколко десетки или дори стотици хора, а нивото на смъртност се колебае от 50 до 90%. Не съществува ваксина или лекарство, които биха могли да излекуват тази болест или да предотвратят нейната поява.
Протичането на заболяването се съпровожда от ярко изразена симптоматика: температура, повдигане, диария, кожни обриви, вътрешно и външно кръвотечения. Дори ако болният не умре, той става преносител на инфекцията, защото вирусът остава в неговата кръв и екскременти. „Вирусът Ебола е открит в спермата на мъж два месеца след като той се заразил в лабораторни условия”, отбелязва представител на СЗО.
Епидемичните взривове първоначално се наблюдавали в изолирани селища в Централна и Западна Африка, които се намирали в непосредствена близост до влажни тропически гори. Но през 2012 г. вирусът се появил в столицата на Уганда, Кампала, и предизвикал сериозна тревога. Ако не се броят няколкото добре известни случаи на заболяване, които протичали в изследователски лаборатории в САЩ и Европа, а така също случаят с медицинския работник, случайно внесъл вируса в ЮАР през 1996 г., то преди Ебола не прониквала в големите населени места. Угандийската столица Кампала може и да не е толкова забележима, но авиолиниите и парите я свързват здраво с останалия свят, а високата плътност на населението увеличава риска от заболяване на голям брой хора.
Известно е, че вирусът може да се предава на човека
от дивите животни, а след това и между самите хора
Специалистите не разполагат с точни данни за природното „убежище” на вируса, но главните заподозрени са плодоядните прилепи. Като негов източник може да послужи и заразена с тези течности среда. „Погребалните обреди, по време на които роднините и приятелите на покойния контактуват с неговите останки, също могат да изиграят роля в разпространението на Ебола”, подчертават експерти от СЗО. Така или иначе, традиционно това е болест на хората и тези, които ги лекуват, или на хората и техните най-близки роднини. В селските местности плътността на населението е ниска и на вируса му е трудно да се разпространява за отредения му от природата двумесечен срок.
За изолацията на хората помага и традиционната практика на селските старейшини. В своите мемоари микробиологът Питър Пиот разказал как открил вируса Ебола и му дал названието през 1976 г. В книгата си „Няма време за губене” той пише как пристигнал в Конго и открил, че местното население вече е блокирало пътищата в заразените райони. Това са традиционни карантинни мерки, възникнали като начин за борба с едрата шарка.
Единственият случай на паника в Европа при новината за взрив на хеморагична треска е регистриран преди четири десетилетия.
Тогава учени от немска лаборатория в Марбург случайно се заразили по време на разработката на ваксина на основата на клетъчни култури от маймуни. Тези докарани от Уганда примати се оказали носители на неизвестен вирус. Тогава
заболели 31 лаборанти (7 човека починали)
Впоследствие новият вирус получил името на немския град. Този случай говори за това, че предаването на вируса Ебола от Африка съвсем не е нещо невероятно. Първите симптоми могат да се проявят в период от 2 денонощия до 21 дни след заразяването, което дава достатъчно време за разпространение на вируса чрез въздушния транспорт. Диагностиката съвсем не е лесна, тъй като симптомите лесно може да се сбъркат с проявите на много други тропически заболявания (малария, коремен тиф, холера, лептоспироза и т.н.). А за потвърждение на диагнозата се изискват специални тестове, които могат да се проведат само в специализирана вирусологична лаборатория в условията на максимална изолация.
Днес поради всички тези рискове транспортните компании, които се занимават с превоз в тяхната родина на болни, отказват да превозват хора, за които се предполага, че са носители на вируса Ебола.
Няма съмнение, че попадайки в големите градове, вирусът има повече възможности за разпространение по света, отколкото в миналото. Но това не означава, че болестта ще зарази цялото човечество... Да не забравяме, че това заболяване не се разпространява в самолета просто от дишането. Нужен е по-тесен, по-близък контакт. Освен това Ебола поразява човек толкова бързо и толкова силно, че вирусът може да стане свой собствен най-зъл враг, когато инфекцията получи разпространение. За съжаление, това не означава, че Ебола не може да се появи в САЩ или Европа. Просто глобалното разпространение на този вирус не е неизбежно в същите мащаби, както и разпространението на грипа. Същите тези особености, поради които Ебола изглежда страшно заболяване, ограничават мащабите на разпространение на инфекцията до ограничени регионални взривове.
Светослав ПЕНЧЕВ
Бел. ред. За момента няма случай на заразен с вируса Ебола у нас, съобщи главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. По данни на здравните власти, освен в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, докладвани са три нови вероятни случая на Ебола и в Мали.
