Мастилото от сепия или калмар е страхотна съставка за приготвяне на черен ориз или паста, но то може в скоро време да направи и прегледа за болест на венците при стоматолога по-лесен и дори безболезнен. Комбинирайки го с ултразвук и светлина, екип под ръководството на инженери от Калифорнийския университет в Сан Диего разработи нов дентален образен метод за преглед на венците, който е неинвазивен и по-изчерпателен и точен от сега практикувания.
Конвенционалният метод, който се използва от стоматолозите за оценка на здравето на венците, включва употребата на така наречената пародонтална сонда – тънък, подобен на кука метален инструмент, маркиран като измервателна пръчка и вкарван между венците и зъбите, за да се види колко са се отдръпнали първите от вторите, образувайки джобове. Този метод за измерване дълбочината на джобовете е златният стандарт, прилаган в стоматологията. Дълбочина 1-2 мм сочи здрави венци, докато 3 мм и повече са признак за заболяване – толкова по-тежко, колкото по-дълбоки са джобовете.
Но процедурите с пародонталната сонда са инвазивни, причиняват неудобство и понякога болка. Освен това измерванията може да варират силно между отделните стоматолози, а сондата не може да измерва дълбочината на повече от едно място наведнъж.
В доклад, публикуван през септември в сп. Journal of Dental Research, професорът по наноинженерство Джеси Джоукърст и екипът му от Калифорнийския университет в Сан Диего представиха иновативен метод, който може да даде образ на цялата дълбочина на джобовете около зъбите последователно и точно, без да изисква никакво болезнено ръгане и мушкане.
„Използването на пародонтална сонда е като да изследваш тъмна стая само с фенерче и да можеш да виждаш само по едно място наведнъж. С нашия метод то е сякаш да включиш всички ключове за осветлението, така че да виждаш цялата стая наведнъж“, обяснява Джоукърст.
Методът започва с изплакване на устата с паста от мастило от сепия, смесено с вода и царевично нишесте. Тя служи като контрастно вещество за образна техника, наречена фотоакустичен ултразвук. При нея се прилага светлинен сигнал, обикновено кратък лазерен импулс, върху проба, която се нагрява и разширява, генерирайки звуков сигнал, който учените могат да анализират. „Влиза светлина, излиза звук“, посочва Джоукърст.
Мастилото от сепия естествено съдържа меланинови наночастици, които поглъщат светлината. При изплакването на устата тези частици попадат в джобовете между зъбите и венците. Когато зоната се освети с лазерен лъч, мастилото се нагрява и бързо се разширява, създавайки разлики в налягането в джобовете във венците, които могат да бъдат доловени с помощта на ултразвук. Този метод позволява на изследователите да получат пълна карта на дълбочината на джобовете около всеки зъб – значително подобрение в сравнение с конвенционалния способ.
Изследователите тествали своята фотоакустична образна техника върху модел, съдържащ комбинация от плитки и дълбоки джобове във венците. Освен че резултатите се доближавали силно до измерванията, направени с пародонтална сонда, за разлика от тях те били последователни при множество поредни тестове.
Предстои изпитване на метода при хора, а бъдещата работа ще включва и минимизиране вкуса на пастата с мастило от сепия, която е солена и леко горчива, и заместване на лазерните светлини с евтини и по-преносими системи като LED. Крайната цел на екипа е да създаде мундщук, използващ тази технология, за да измерва пародонталното здраве.
Превод от английски
Таня БОРИСЛАВОВА
