Екип, ръководен от професор Лорна Харис от Ексетърския университет във Великобритания, откри нов начин за подмладяване на неактивни стареещи клетки. До часове след лечението те започват да се делят и теломерите им се удължават.
Това откритие се основава на по-ранни изследвания на екипа, които показаха, че клас гени, известни като сплайсинг фактори, прогресивно се деактивират с възрастта. Учените установили, че те могат да бъдат активирани наново с химикали, което не само прави стареещите клетки да изглеждат физически по-млади, но те започват и да се държат като такива и възобновяват деленето си.
Изследователите приложили съединения, наречени ресвератролови аналози, към клетъчни култури. Те са базирани на вещество, което се съдържа естествено в червеното вино и грозде, тъмния шоколад и сините боровинки. Съединенията накарали деактивираните сплайсинг фактори да се активират отново. Само след няколко часа клетките вече изглеждали и се държали като по-млади клетки, като дори започнали да се делят. (Бел. ред. Витасел® Мемо съдържа екстракт от френско грозде и сини боровинки. Повече информация за продукта ще видите на стр. 23.)
Откритието би могло да доведе до терапии, които да помогнат за стареене в по-добро здраве, без някои от придружаващите дегенеративни ефекти. До 85-годишна възраст повечето хора са развили някакво хронично заболяване и с напредване на възрастта те стават по-податливи на инсулт, сърдечни болести и рак.
С годините нашите тъкани акумулират стареещи клетки, които са живи, но не растат и не функционират както следва. Тези стари клетки губят способността да регулират правилно работата на гените си. Това е една от причините тъканите и органите да стават податливи на болести с напредване на възрастта. Когато се активират, гените генерират послание, което дава инструкции на клетката да се държи по определен начин. Мнозинството от гените са в състояние да генерират повече от едно послание, което определя поведението на клетката.
Сплайсинг факторите са решаващи за гарантирането на способността на гените да изпълняват пълния си набор от функции. Един ген може да изпрати няколко послания на тялото да изпълни дадена функция (например да реши дали да образува нови кръвоносни съдове) и сплайсинг факторите са онези, които решават кое послание да генерират. С напредване на възрастта те започват да работят по-неефикасно или спират да работят изобщо, ограничавайки способността на клетките да реагират на предизвикателства в обкръжаващата им среда. Стареещите клетки, които могат да бъдат намерени в повечето органи на по-възрастните хора, имат и по-малко сплайсинг фактори.
Изследването демонстрира, че когато се третират стари клетки с молекули, възстановяващи нивата на тези фактори, клетките си връщат някои характеристики на младостта. Те могат да растат, а теломерите им (окончанията на хромозомите, които се съкращават с възрастта) стават по-дълги, като при младите клетки. Авторите казват, че са нужни още много изследвания, за да се установи реалният потенциал на такъв тип подход за неутрализиране на дегенеративните ефекти от стареенето и подобряване на качеството на живота на старите хора.
Елица Танчева
