Съгласно данни на СЗО организаторите на ваксинациите са отговорни за 1,3 милиона случая на ранна смърт в развиващите се страни, регистрирани ежегодно поради многократно използване на игли и спринцовки без стерилизация. Примерно 21,7 милиона души ежегодно от тези, които се нареждат на опашка за ваксини и други инжекции с използване на нестерилизирани игли и спринцовки, се заразяват с хепатит В. Още 2 милиона се инфектират с хепатит С и още 250 хил. получават ХИВ инфекция. Резонно е да се зададе въпросът: защо Световната здравна организация година след година позволява да се правят имунизации в такива антисанитарни условия, като се знае статистиката, която потвърждава, че милиони хора получават смъртни присъди.
Всъщност нов ли е този проблем? Не.
През 1999 г. СЗО, Детският фонд на ООН (UNICEF) и Фондът за народонаселението към ООН (UNFPA) издали общ документ, разкриващ рисковете от заболявания или смърт, свързани с повторното използване на игли при ваксинации. В документа се предлагало и решение на този проблем – използване на автоматично деактивиращи се спринцовки, които са „широко достъпни при ниска цена”. Такъв тип спринцовка гарантира минимален риск от предаване на патогени в кръвта от човек на човек, тъй като не може да се използва повторно. Декларираната цел на авторите на документа била към 2003 г. всички имунизации във всички страни да се правят само с използване на автоматично деактивиращи се спринцовки.
Решен ли е тогава проблемът? Отново – не. Първоначалният документ от
1999 г. бил подложен на редакция през 2003 г. В новата публикация се посочва следната статистика на UNICEF: ежегодното количество на заразените поради използване на небезопасни инжекции е: хепатит В – 21 милиона случая; хепатит С – 2 милиона; ХИВ – 250 хил.
Ежегодна смъртност – 1,3 милиона души.
Минават още три години. През 2006-а СЗО публикува обновено заявление, озаглавено „Безопасност на инжекциите: неправилно използване и злоупотреба в световен мащаб”. В този документ се казва: „Последните изследвания сочат, че ежегодно небезопасните инжекции стават причина за ранна смърт на около 1,3 милиона души, загуба на 26 милиона години живот и преки загуби за лечение от 535 милиона долара.
Известно е, че практиката на небезопасната имунизация е мощна движеща сила, пренасяща патогенните тела в кръвта, включително вирусите на хепатит В, хепатит С, ХИВ. Доколкото при заразяване с тези вируси в началния период липсват симптоми, то това е тиха епидемия. Но нейните последствия лесно може да се разпознаят.
Вирусът на хепатит В е много заразен, на него се пада най-голямо количество инфектирани. В развиващите се и слабо развитите страни ежегодно се заразяват 21,7 милиона души, в световен мащаб това е една трета от всички заболели.
Вирусът на хепатит С в развиващите се и слаборазвитите страни става причина за заразяване на 2 милиона души годишно в резултат на използване на небезопасни игли и спринцовки.
В световен мащаб небезопасните инжекции дават приблизително 2% от всички нови заболели от вируса на имунния дефицит на човека. В Южна Африка по този начин се заразяват до 9% от всички нови пациенти.
Тези данни не могат да се игнорират и по-нататък. Хепатити В и С, а така също ХИВ са причина за хронични инфекции, водещи до болестно състояние, нетрудоспособност и смърт, които настъпват години след имунизацията. При тези, които се заразяват от вируса на хепатит В в детска възраст, хронични заболявания на черния дроб се развиват по правило към 30-годишна възраст, в разцвета на силите. Това оказва драматично въздействие на националните икономики”.
Горният цитат се представя като най-последно изследване. А по същество е същото онова изследване от 1999 г., което привлякло вниманието на отговорните лица в световен мащаб към проблема с небезопасните ваксинации. Нима нито една от тези организации не е почувствала нужда да следва собствения си документ и поне да обнови собствените си данни? Възможно ли е всички тези 1,3 милиона преждевременни смъртни случая да не са толкова важни, че да предизвикат тревога?
Минават още 5 години. През 2011 г. експертът Талеа Милър пише доклад, в който се твърди: „Сестрата прави инжекция с антибиотик на пациента, отново пълни спринцовката и преминава към следващия пациент от опашката. Спринцовката не се стерилизира, иглата не се сменя, пациентът рискува да се зарази с опасно заболяване от инжекцията, която би трябвало да го излекува”.
Този тревожен сценарий се повтаря ежедневно в много бедни страни. Около 40% от всички инжекции се правят с нестерилизирани, повторно използвани спринцовки и игли, се казва в докладите на СЗО.
Изминали са почти 13 години след първото предупреждение по повод на небезопасните практики на имунизация, а статистиката изобщо не се променя. Дали пък регистрираните за тези години 16,9 милиона смъртни случая и 228 милиона отново заболели от хепатит С не са смятани за приемлива съпътстваща вреда?
Иван ВЕЛЕВ
