Разпространен вирус може да стимулира появата му
Ново изследване разкрива, че инфекцията с вируса на Епщайн-Бар (EBV) може да изложи някои жени на повишен риск от развитие на рак на гърдата.
EBV, един от осемте представителя на семейството на херпес вирусите, е един от най-разпространените вируси изобщо при хората. Той е най-известен като причинител на инфекциозната мононуклеоза. Над 90% от жителите на света са носители на EBV, като при повечето няма никакви ефекти. Но при някои хора този вирус беше свързан с различни видове рак, в това число африкански лимфом на Бъркит, болест на Ходжкин, назофарингеален карцином, стомашен аденокарцином и лейомиосарком. При няколко изследвания беше съобщено и за връзка с рака на гърдата, но не е ясно по какъв начин EBV може да играе роля при развитието и/или прогресирането на този рак.
При новото проучване екип, ръководен от д-р Гербург Вулф от отделението по хематология и онкология на Медицинския център „Дяконеса Бет Израел“ в Бостън и доцент по медицина в Харвардското медицинско училище, култивирал гръдни клетки, наречени първични мамарни епителни клетки (МЕС) в присъствието на EBV.
Изследователите открили, че вирусът се свързва с CD21-рецептора върху нормалните гръдни клетки, предизвиквайки инфекция. Тя кара клетките да заимстват характеристики на стволовите клетки, които могат да продължават да се делят. Когато МЕС били имплантирани на мишки, EBV инфекцията си взаимодействала с определени канцерогенни протеини, ускорявайки появата на рак на гърдата. Когато учените анализирали гените, инфектирани с вируса МЕС, те открили генетични характеристики, свързани с високостепенен, естроген-рецептор негативен рак на гърдата (агресивна форма на болестта).
„Ние смятаме, че ако по-млада жена развие EBV инфекция през пубертета или по-късно, нейните гръдни епителни клетки ще бъдат изложени на вируса и може да бъдат инфектирани. Макар че за повечето хора няма да има дългосрочни последици, при някои инфекцията може да остави генетични белези и да промени тези клетки - обяснява Вулф. - Въпреки че тези промени са едва доловими, десетилетия по-късно те могат да допринесат за образуване на рак на гърдата.“
Изследването сочи, че приносът на EBV към развитието на това заболяване е възможен посредством механизъм, при който инфекцията с вируса предразполага МЕС към превръщане в злокачествени, но вече не е необходим, щом веднъж са станали такива. Според изследователите това допълнително подкрепя необходимостта от ваксина срещу EBV, която би могла да предпази децата от инфекцията с вируса и последващи злокачествени болести, свързани с него.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
