Много десетилетия ни съветваха да избягваме наситените мазнини, за да не затлачваме своите артерии. Какво да се прави, ако тази препоръка е била грешка? Защо не са били публикувани данните, противоречащи на тази глобална препоръка?
Притеснени за своето ниво на холестерол, мнозина следвали съветите на Американската сърдечна асоциация, която предлагала от храненето да се изключат маслото и яйцата, а храната да се приготвя с растително олио, тъй като потреблението на наситени мазнини повишава нивото на холестерол в кръвта и води до сърдечно-съдови болести. Тази препоръка се превърнала в нова „божия заповед” през 1950 г.
Днес, 66 години по-късно, става ясно, че
огромната част от доказателствата за посочените диетични препоръки са били подбирани така, че да подкрепят твърденията на учените.
С това се занимавал преди всичко известният физиолог Ансел Кейс.
Доктор Кейс забелязал, че по време на Втората световна война, когато за европейците имало недостиг на масло и яйца, честотата на сърдечните заболявания намаляла. От друга страна, бизнесмените от американския Среден запад, които се хранели много добре, страдали все повече от сърдечни пристъпи.
Изхождайки от това, а така също наблюдавайки дълголетниците в Южна Италия, Кейс предположил, че най-полезна е средиземноморската диета.
Той започнал да пропагандира резултатите от това наблюдение, но концепцията за средиземноморското хранене изгубила много при внедряването й в американското меню. Зехтинът, рибата и много зеленчуци, популярни в Италия, се оказали твърде „екзотични” за много хора в Америка. Освен това Ансел Кейс ревностно препоръчвал царевичното олио вместо маслиновото и маргарина за замяна на обичайното масло.
В резултат от изследванията в седем страни Кейс издигнал концепцията, съгласно която хората, които употребяват най-малко количество наситени мазнини, по-добре от другите са защитени от болести на сърцето. При това той дори не споменал, че в качеството на обекти на изследванията се избирали само страни, които отговарят на неговата концепция. Например той отхвърлил Франция и Швейцария, където нивото на сърдечно-съдови болести оставало ниско независимо от пристрастието на хората към храни с високо съдържание на наситени мазнини.
От научна гледна точка такива епидемиологични изследвания се смятат за по-малко убедителни, отколкото рандомизираните контролируеми изследвания, но Кейс провел също и контролно изследване, в което царевичното олио замествало обикновеното масло и другите мазнини.
Мащабният експеримент в щата Минесота за влиянието на болестите на сърцето започнал през 1968 г. и продължил пет години. Доктор Кейс и неговите колеги включили в него повече от 9000 души, намиращи се в психиатрични заведения и домове за стари хора. Участниците се хранели или със стандартна храна съгласно менюто там, която се отличавала с високо съдържание на наситени мазнини, или с храна с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини и ниско съдържание на холестерол. Този експеримент трябвало да стане решаващо изследване, разработено, за да докаже възможността за рязко намаляване на болестите на сърцето чрез понижаване нивото на холестерола в кръвта за сметка на регулиране на храненето по посока на намаляване на наситените мазнини и постъпващия с храната холестерол при повишено потребление на растителни масла.
Планирайки експеримента, Кейс и неговите колеги си представяли, че част от участниците – постоянни пациенти на държавните учреждения, хранещи се с типична американска храна с високо съдържание на наситени мазнини (сирене, мляко, масло, говеждо месо), ще имат по-високо равнище на холестерол в кръвта и повече сърдечно-съдови заболявания.
Това било
едно от най-големите изследвания, засягащи въпросите на храненето,
провеждани някога в света. То било толкова скъпо, че днес едва ли някой би се наел да го финансира.
При пациентите, използващи диетата „Здраво сърце” с царевично олио, средното ниво на холестерол в кръвта наистина било по-ниско (с 14%), отколкото при другите участници, но смъртността от болести на сърцето не станала по-ниска.
Макар че 5-годишното изследване било завършено през 1973 г., то не било публикувано до 1989 г. Това е много необичайно за такова важно клинично изследване. Можем само да гадаем защо публикацията на резултатите е била отложена с 16 години.
Ясно е едно – изследователите не могли да бъдат доволни от такива резултати. Те искали да завладеят сърцата и умовете на кардиолозите и американската общественост, а тези данни не се вписвали в нарастващата антихолестеролна кампания и били оставени в чекмеджето за дълги години. Опитвайки да се оправдаят, те предположили, че ако изследването било по-дълго, резултатите биха могли да бъдат по-благоприятни.
Ето тяхното официално заявление: „Независимо че даденото изследване не открило статистически значимо намаление на сърдечно-съдовите събития или общата смъртност от лечебната диета, авторите предполагат, че такова понижение би могло да се получи, ако периодът на лечение би бил по-дълъг, особено при старите хора”. Те съобщили за „някои благоприятни тенденции” по отношение на сърдечните пристъпи при хората на възраст 35-39 и 45-55 години, но в същото време признали, че „тези стойности са твърде малки и не достигат нивото на статистическата значимост”. Разбира се, редакциите на днешните медицински списания не допускат подобни спекулации.
Резултатите от изследването, публикувани през 1989 г., оставили „зад борда” много интересна информация, която вероятно би останала тайна, ако не бил доктор Кристофър Рамсдън от Националния институт за здравеопазване. Той и неговите колеги вече в наше време успели да открият дома, в чието мазе се намирала кутията, съдържаща необработената информация от „Минесотското коронарно изследване”.
Новият анализ на изходните данни най-накрая бил публикуван в British Medical Journal на 13 април 2016 г.
Той еднозначно показва, че царевичното олио понижило нивото на холестерола, но не способствало за намаляване на показателите за смъртността. Нещо повече, хората, спазващи диетата „Здраво сърце”, били с по-високи шансове да умрат по време на изследването, отколкото тези, които консумирали стандартна американска храна, включваща традиционно масло. Изхождайки от тези данни, може дори да се каже, че колкото по-ниско е нивото на холестерол в кръвта, толкова по-високо е равнището на смъртност.
Независимо от това ново убедително доказателство и други неотдавна получени данни, показващи, че старата хипотеза за здравословното хранене за сърцето трябва да бъде отхвърлена, специалистите в областта на здравословния начин на живот все още съветват хората да избягват наситените мазнини, използвайки вместо тях растително олио.
Когато новата информация противоречи на старите представи, учените могат да преразгледат своите закостенели препоръки, защото живеем в свят, където доказващата медицина е признак на добра практика.
Но на експертите по хранене очевидно им е трудно да направят обратен завой.
Експериментът в Минесота не е бил единственото рандомизирано изследване, което си поставило за цел да сравни растителното олио с наситените мазнини. Доктор Рамсдън успял да открие отдавна изгубените данни от старо австралийско изследване от 60-те години на миналия век, ключовите резултати от което, както и при експеримента в Минесота, навремето не били анализирани и представени както трябва.
В изследването, което се наричало Sydney Diet Heart Study (Сиднейско изследване на храненето за сърцето), участвали 458 мъже, които прекарали инфаркт на миокарда. От тях половината продължавали да употребяват своята обичайна храна с високо съдържание на наситени мазнини, а при другата половина наситените мазнини били заменени от шафраново масло.
Така, както и в изследването в Минесота, нивото на холестерол в кръвта на втората половина от участниците се понижило, но тези хора, хранещи се с „по-здравословна за сърцето храна”, умирали от сърдечни пристъпи по-често, отколкото участниците в първата половина.
По този начин единственото, което открил Ансел Кейс, е ползата от храненето от средиземноморски тип, което включва в себе си много зеленчуци, плодове, риба, ядки и бобови, често приготвени с голямо количество маслиново олио.
Сега можем да си представим, че след 10 или 20 години диетичните препоръки ще бъдат други и хората ще забравят, че десетилетия наред т.нар. експерти са ги съветвали да избягват яйцата, маслото, ядките и йогурта с висока масленост.
Симеон НИКОЛОВ
