Д-р Красимира Жекова, АГ специалист:
При всяка бременност може да настъпят усложнения
Д-р Красимира ЖЕКОВА е началник на Родилното отделение в УМБАЛ “Св. Анна” от 2000 г. Преди това е ръководила Сектора по патологична бременност.
• Д-р Жекова, какво означава патологична бременност?
- Най-общо казано, това е бременност, при която съществува по-висок риск за майката, за плода или и за двете страни в сравнение с нормалната бременност.
Деленето на риска на нисък и висок е много относително и неточно, защото към всеки рисков фактор трябва да се отнасяме с нужното внимание и във всеки момент нискорисковата бременност може да премине в рискова. За мен всяка бременност е с потенциално висок риск.
• Кои фактори водят до рискова бременност?
- Най-честите здравни състояния, които водят до развитието на патологична бременност, са заболявания на майката преди бременността, свързани с повишение на артериалното налягане, диабет. Много чести напоследък са бъбречните заболявания и инфекциите. И не на последно място са преждевременните раждания. Тяхната честота си остава 10%.
• Какви трябва са грижите към жени, попадащи в рисковата категория?
- Трябва да е повишено вниманието на колегите от извънболничната помощ, които осигуряват дороводото наблюдение. Именно там не са ли свършени нещата както трябва, прогнозата за раждането и бременността значително се влошава.
Нужна е селекция на бременните с повишен риск, адекватно и съвременно наблюдение на тези групи, своевременна хоспитализация, когато е необходимо, и оптимално родоразрешение. Това са нещата, на които напоследък във всички литературни източници се отдава най-голямо значение.
Не искам да коментирам дородовото наблюдение, но мога да кажа, че не е на оптимално ниво. Напоследък постъпват жени с тежки неразпознати усложнения. А дали бременната ще отиде в болницата, трябва да има някой, който да я насочи. От друга страна, трябва да има и нещо, което да я накара да отиде, т.е. оплаквания. Една бременна с вродена инфекция на плода много често не подозира за състоянието си. Майката е прекарала някаква настинка или грип, които не са адекватно лекувани. Тя вече няма оплаквания, но инфекцията може да рефлектира върху плода с най-тежки усложнения – антенатална загуба на плода.
Трябва да има мониториране на бременните с прееклампсия, търсене на рисковите бременни, които ще развият прееклампсия, оценка на състоянието на плода по време на въпросното състояние – неща, които трябва да се правят, за да бъде нормален изходът на бременността.
• Многоплодната бременност рискова ли е?
- С нарастването на инвитро фертилизацията честотата на многоплодните бременности нарасна значително. Определено такава бременност е рискова. По принцип природата създава жената да ражда едновременно едно, максимум две деца. С инвитрото обаче вече има и триплодни бременности.
• Как бихте коментирали по-късната възраст, на която жените се решават да раждат?
- Раждането в по-напреднала възраст вече определено се очертава като тенденция. Сега жената търси първо своята професионална изява и икономическа независимост, а реализацията й като майка остава на заден план. Това е в цял свят, не е само в България. Но бременността над 35 години си е рискова поради завишената честота на генетични аномалии, по-голям процент на хипертензивни бъбречни заболявания, прояви на диабет. От биологична гледна точка късното раждане не е добро решение, но все пак живеем в ХXI в. и нещата се свеждат до лични приоритети.
• Може ли да характеризирате типа на усложненията според месеците на бременността?
- Патологията на първия триместър основно е в кръвотечението и повръщането на бременната.
През втория триместър възможните усложнения значително се разширяват и вече идват местата на хипертензивните усложнения, инфекциите, преждевременните раждания.
Доста неточно е да се категоризират нещата според месеците на износване на плода. Усложненията зависят от давността на определения рисков фактор, т.е. колкото повече е забавено неговото разрешение във времето, се очакват по-значителни прояви на усложненията.
• Разкажете за родилното отделение в УМБАЛ “Св. Анна”?
- Родилното отделение разполага със сектор “Патологична бременност”, който работи с добра натовареност, на високо ниво. Той съществува от създаването на отделението. Патологията на бременността е неизменна част от нашата работа като акушер-гинеколози. При нас се работи изключително съвременно, защото ние можем да консултираме жените с придружаваща патология на бременността с всички необходими специалисти. Това, че отделението се намира в многопрофилна болница, е изключително предимство. Тук се осъществява съвременният интердисциплинарен подход към всяка бременна по всяко време на денонощието.
Ние поемаме и най-тежките усложнения, които напоследък зачестяват – прееклампсия, кръвотечения. По принцип една държава с адекватно развита перинатална медицина и грижи не би трябвало да допуска еклампсия. С гордост мога да кажа, че еклампсия на бременна, приета в отделението, няма от около 10-15 години. Това означава, че своевременно сме родоразрешили жената. Лечение на прееклампсията и в световен мащаб все още не е открито. От ситуацията се излиза единствено с родоразрешение, в противен случай е възможен смъртен изход и за майката, и за плода. Тук обаче става дума за оптимално време, защото все пак има плод, той трябва да е зрял. Целим да достигнем златната среда. В повечето случаи успяваме. Най-добрият кувьоз за плода е матката, но и възможностите за извънутробен живот в съвременната медицина се повишиха. При прибягване към родоразрешение плодът трябва да има оптимални шансове за оцеляване, и то със запазен жизнен потенциал.
• Колко бебета са се родили миналата година в отделението?
- Миналата година в болницата на бял свят са дошли около 998 новородени, което на фона на намалената раждаемост е добра цифра. Надяваме се и тази година да я запазим.
• Как бихте коментирали ситуацията със здравнонеосигурените майки?
По отношение на рисковите бременности неосигурените жени са сериозен проблем. Те не са нито наблюдавани, нито изследвани. При тях всеки момент може да настъпи усложнение. Не става дума само за малцинствата. Идват и много българи, видимо с добри финансови възможности и претенции, но без платени здравни осигуровки и наблюдение на бременността до постъпването в болница за раждане. Когато дойдат при нас, ние нямаме право да ги върнем и започваме да провеждаме всички поредни изследвания, които те е трябвало да направят още в началото на бременността. И всичко се прави за наша сметка. Идвайки без всякакви изследвания, те подлагат на риск и персонала, и останалите лежащи в отделението. За да осигурим нужната безопасност, ние плащаме със средства на отделението.
При добро дородово наблюдение се избягва излишният хоспитализъм, след това лечението и наблюдението е много по-качествено и евтино. Може би в другите държави има изградена политика в това отношение, но в България не е така.
• Вие “за” или “против” раждането в домашни условия сте?
- Раждането в домашни условия не го препоръчвам в никакъв случай и на никого. Във всеки момент раждането може да се усложни до такава степен, че да коства и двата живота.
Вярно е, в миналото хората са раждали вкъщи, но при 150 на 1000 детска смъртност. В днешно време е 6-7 на 1000.
В България, за разлика от други държави, където се ражда по домовете, нямаме нужната инфраструктура и мобилна апаратура, за да може да се осигури лекарски екип – специалист и акушерка.
Присъствието само на дула също не приемам, защото тя е психолог, няма медицинско образование и няма право да извършва медицинска дейност.
Не приемам и присъствието само на акушерка. Съсловието в нашата страна не е подготвено, за да може да поеме усложнения при раждане. Друг е въпросът, че и никоя акушерка не би се съгласила да отиде, след като знае какво може да стане и до какви животозастрашаващи усложнения може да се стигне внезапно и непредвидено.
Интервюто взе
Ели ВЕРГИЛОВА
