Брой: 38, 24 септември 2015 - СЪРЦЕТО

29 СЕПТЕМВРИ Е НЕГОВИЯТ СВЕТОВЕН ДЕН
ПАРАДОКСИТЕ НА „БЕЗДУШНАТА ПОМПА”
Индусите хиляди години се прекланяли пред сърцето като обител на душата. Английският лекар Уилям Харвей, който открил кръговрата на кръвта, сравнявал сърцето със „слънце в микрокосмос, подобно на това, както Слънцето може да се нарече сърце на света”.
Но с развитието на научните знания европейските учени възприели мнението, според което функциите на сърцето наподобяват работата на „бездушна помпа”. Анатомът Бернули в Русия и френският лекар Поазьой в опити с кръв от животни в стъклени тръбички извели законите на хидродинамиката и поради това с пълно право пренесли тяхното действие и на кръвообращението, с което затвърдили представата за сърцето като хидравлична помпа.
От това време и до днес тези утилитарни убеждения се намират в основата на фундаменталната физиология: „Сърцето се състои от две отделни помпи: дясно и ляво сърце. Дясното сърце изпомпва кръв през белите дробове, а лявото – през периферните органи. Кръвта, постъпваща във вентрикулите на сърцето, се смесва и сърцето със своите свивания изтласква еднакви обеми кръв в съдовите разклонения на големия и малкия кръг. Количественото разпределение на кръвта зависи от диаметъра на водещите към органите съдове и действието върху тях на законите на хидродинамиката. Така приблизително се описва днес общоприетата академична схема на кръвообращението.
Независимо от тази на пръв поглед толкова очевидна функция, сърцето остава
най-непредсказуемият и уязвим орган.
Това накарало учените в много страни да се заемат с допълнителни изследвания на сърцето, цената на които през 70-те години на миналия век надхвърлила стойността на полетите на астронавтите до Луната. Сърцето било „разглобено” до молекули, но никакви открития не били направени и тогава кардиолозите били принудени да признаят, че сърцето като „механично устройство” е възможно да се реконструира, заменя с чуждородно или изкуствено. Едни от най-важните достижения в тази област се явяват помпата на НАСА, способна да се върти със скорост 10 000 оборота в минута, „незначително разрушаваща елементите в кръвта”, и решението на английския парламент да разреши присаждането на свински сърца на хора.
За тези манипулации със сърцето през 60-те години на ХХ в. дори била издадена специална индулгенция от папа Пий XII, който заявил, че „присаждането на сърце не противоречи на Божията воля, функциите на сърцето са чисто механични”. А папа Павел IV оприличил трансплантацията на своеобразно „микроразпятие”.
Присаждането на сърце и неговата реконструкция станали световни сензации през ХХ в. Те оставили в сянка натрупаните от физиолозите в течение на векове факти за хемодинамиката, които коренно противоречали на общоприетите представи за работата на сърцето и, оказали се непонятни, не влезли в нито един учебник по физиология. За това, че „сърцето като помпа не е способно да разпределя кръв с различен състав в отделни потоци по един и същ съд”, още на Харвей писал френският лекар Риолан. От това време количеството на подобни въпроси продължавало да се множи. Например: вместимостта на всички съдове на човека има обем от 25-30 литра, а количеството кръв в организма е само 5-6 литра.
По какъв начин по-големият обем се запълва от по-малкия?
Твърди се, че дясната и лявата вентрикули на сърцето, свивайки се синхронно, изтласкват еднакъв обем кръв. В действителност техният ритъм и количеството на изтласкваната кръв не съвпадат. Във фазата на изометрично напрежение в различни места на кухината на лявата вентрикула налягането, температурата, съставът на кръвта са винаги различни, което изобщо не трябва да е така, ако сърцето е хидравлична помпа, в която течността равномерно се смесва и във всички точки от своя обем има еднакво налягане. В момент на изтласкване на кръвта от лявата вентрикула в аортата, по законите на хидродинамиката пулсовото налягане в нея трябва да бъде по-голямо, отколкото в същия момент в периферната артерия, но всичко изглежда точно обратното и кръвотокът е насочен по посока на по-голямо налягане.
От всяко нормално работещо сърце кръвта периодично кой знае защо не постъпва в отделните големи артерии и на техните реограми се регистрират „празни систоли”, макар че според същата тази хидродинамика тя би трябвало да се разпределя по тях равномерно.
И до днес остават неясни механизмите на регионалното кръвообращение.
Тяхната същност е в това, че независимо от общото налягане на кръвта в организма нейната скорост и количество, протичащо през отделния съд, може изведнъж да се увеличава или намалява десетократно, докато в съседния орган кръвотокът остава неизменен. Например: количеството кръв през едната бъбречна артерия се увеличава 14 пъти, а в същата секунда в другата бъбречна артерия и със същия диаметър то не се променя.
Известни са клинични случаи, при които в състояние на колаптоиден шок, когато общото налягане на кръвта в болния пада до нулата, в сънните артерии то остава в границите на нормата – 120/70 мм живачен стълб.
Особено странно от гледна точка на законите на хидродинамиката изглежда поведението на венозния кръвоток. Посоката на неговото движение върви от ниско към по-високо налягане. Този парадокс е известен от стотици години и е получил названието vis a tegro (движение против тежестта). Той се състои в следното: в човека в стоящо положение на нивото на пъпа се определя индиферентна точка, в която кръвното налягане е равно на атмосферното или малко по-високо. Теоретично по-високо от тази точка кръвта не би трябвало да се покачва, доколкото над нея в кухата вена се съдържа още до 500 мл кръв, чието налягане достига до 10 мм живачен стълб. По законите на хидравликата тази кръв няма никакви шансове да попадне в сърцето, но кръвотокът, без да обръща внимание на нашите аритметични затруднения, ежесекундно изпълва дясното сърце с необходимото количество кръв.
Неизвестно е защо в капилярите на спокойните мускули за няколко секунди скоростта на кръвотока се променя 5 и повече пъти, и то при положение че капилярите не могат да се свиват самостоятелно, в тях няма нервни окончания и налягането в артериолите се запазва стабилно. Нелогично изглежда и феноменът на повишаване на количеството кислород в кръвта на венулите след нейното протичане през капилярите, когато кислород в нея почти не би трябвало да остава. И съвършено неправдоподобно изглежда селективният подбор на отделни кръвни клетки от един съд и целенасоченото им движение в определени разклонения.
Например старите големи еритроцити с диаметър от 16 до 20 микрона от общия поток в аортата избирателно се насочват само към далака, а младите дребни еритроцити с голямо количество кислород и глюкоза, и при това по-топли, се насочват към мозъка. Плазмата на кръвта, постъпваща в оплодената матка, съдържа повече белтъчни мицели, отколкото има в съседните артерии в същия момент. В еритроцитите на интензивно работещата ръка има повече хемоглобин и кислород, отколкото в неработещата.
...


Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"