Брой: 38, 24 септември 2015 - СЪРЦЕТО

28 септември – Световен ден за борба с беса

Това може да се случи с всеки и дори животът в голям град не е гаранция, че в един прекрасен ден няма да бъдете атакувани от вашето куче или котка, или проникнал в градските квартали див звяр, изгубил чувството си за страх.
Пълното отсъствие на страх пред човека или казано по-точно, внезапното изчезване на вродения страх от него, а така също необяснимата агресия се явяват важни признаци на това, че животното е неизлечимо болно от една страшна болест – бяс.
По последни данни ежегодно в света между 55 и 70 хиляди човека умират от бяс, предаден им от животни.
Вирусът на беса се предава със слюнката при ухапване от болно животно и предизвиква специфичен енцефалит (възпаление на главния мозък) в животните и човека. След това, разпространявайки се по нервните пътища, вирусът достига слюнните жлези, нервните клетки в кората на главния мозък и други негови структури и поразявайки ги, предизвиква тежки необратими нарушения.
Бесът се среща на всички континенти освен Австралия и Антарктида, като съдбата е проявила милосърдие предимно към островните държави: бяс няма в Япония, Нова Зеландия, Кипър, Малта. Интересно е, че това заболяване не е регистрирано досега също в Норвегия, Швеция, Финландия, Испания и Португалия.
Медиците различават природен тип бяс, чиито огнища се формират от дивите животни (вълк, лисица, енотовидно куче, скункс, мангуста, летящи мишки), и градски тип (кучета, котки, селскостопански животни).
Като смъртно опасно заболяване бесът е добре изучен от медиците. Известни са и животните, които най-често боледуват от него и са способни да го предават на хората.
Неотдавна към този списък се добавили и симпатичните цивети.
Циветите са неголеми пъргави зверчета, дребни хищници, които обитават Азия и Африка. Те са известни предимно на гастрономите, любители на кафето – от непреработените зърна, преминали през червата на циветите, се получава много рядък и скъп сорт кафе – „Копи Лувак”.
Но сега полезните животни ще бъдат отнесени към тези представители на фауната, които могат да станат източник на изключително опасния вирус Rabies virus, предизвикващ бяс.
При това вирусът на беса, открит в циветите, обитаващи Източна Африка и идентифициран от шотландски учени, се явява съвършено нова, по-рано никъде несрещана разновидност на възбудителя на беса.
Вниманието на изследователите от Университета в Глазгоу, които работят в рамките на проект за изучаване на беса в целия свят, било привлечено от странен случай в Танзания.
В регион, където в продължение на много години не е имало нито един случай на бяс сред животните, през деня дете неочаквано било атакувано от цивета – безпрецедентен случай, доколкото тези страхливи зверчета водят нощен начин на живот.
Животното било убито и по-нататъшното изследване, проведено от учените от Глазгоу, показало, че циветата е била болна от бяс.
При това възбудителят на болестта, изолиран от нейния организъм, се оказал съвършено нов. По някои свойства обаче той напомнял вируса на беса, срещан сред летящите мишки.
Сега изследователите изучават особеностите на новия вирус и степента на неговата опасност за човека.
На проведена през 2014 г. в Париж конференция на страните - членки на Международното епизоотично бюро, били съобщени някои твърде тревожни факти. Броят на хората, жертви на бяс, е много по-голям, отколкото съобщават официалните цифри, а нивото на ваксинация на кучетата все още е много ниско.
Генералният директор на тази организация Бернард Валат съобщил, че всяка година от вируса на беса умират до 70 000 жители на планетата, от които почти половината са деца на възраст до 15 години.
Междувременно правителствата на много страни отделят недостатъчно средства за профилактика на това смъртоносно заболяване, която се свежда преди всичко до
масова ваксинация на кучетата,
не само домашните, но и бездомните.
По думите на Валат за надеждно избавяне на кучешката популация от вируса сега са нужни не повече от 10% от тази сума, която се изразходва за лечението на заболелите от бяс. Той подчертал, че в много развиващи се страни за ваксинация на кучетата – основни преносители на причинителя на беса, се използват ваксини с ниско качество. Освен това на проблема с беса и профилактиката на страшната болест практически не се отделя никакво внимание в средствата за масова информация.
„От атипичната пневмония са загинали не повече от 200 човека, но телевизията, вестниците и интернет разказват за тази болест едва ли не всеки ден. Междувременно десетки хиляди хора всяка година умират в страшни мъки от бяс, но за това медиите практически никога не споменават”, заявил Валат.
В изследване на глобалното разпространение на беса, проведено от Международния алианс за борба с това заболяване, било изчислено, че ежегодните икономически загуби от заразяването с бяс на човека от кучетата достигат 8,6 милиарда долара. Повече от половината икономически загуби настъпват заради преждевременната смърт на заразените, още 20% се падат на постконтактната профилактика, отбелязали изследователите.
Неотдавна международна група учени призовала да се задейства глобална програма за ваксинация на кучетата против бяс. Според тях това би позволило да се съкратят загубите от болестта с 98%.
За съжаление бесът продължава да бъде
едно от най-опасните инфекциозни заболявания,
смъртността при което е 100%, доколкото при попадане в кръвта на жертвата на възбудителя на беса – вируса Rabies, неминуемо възниква специфичен енцефалит с крайно тежко протичане.
След ухапване от болно животно всичко е въпрос на часове – когато вирусът на беса започне да се размножава в организма и се появяват симптоми на заболяването, този процес вече е невъзможно да се спре и въвеждането на лечебно-профилактична антирабична ваксина става безполезно.
Израелски учени под ръководството на доктор Еран Перлсон изяснили по какъв начин вирусът на беса прониква в централната нервна система. Той се свързва с рецептора на невроналния фактор на растежа р75, разположен на повърхността на периферните неврони. Рецепторът се поглъща от клетката, а вирусът попада вътре в нервната клетка и по-нататък се премества в гръбначния и в главния мозък.
За бързо преместване вирусът използва аксоните – дълги израстъци на нервните клетки, в които протича не само предаване на нервни импулси, но и транспортиране на органели и вещества.
В лабораторни условия учените наблюдавали как вирусните частици, проникнали в сензорните неврони на мишки, се премествали покрай аксоните със скорост, съответстваща на скоростта на бързия аксонален транспорт. Отсъствието пък на рецептора на невроналния фактор на растежа р75 правело движението на вируса на беса по-хаотично и по-бавно.
Изследователите подчертали, че използвайки системата на аксоните, вирусът на беса съществено ускорява собственото си разпространение в организма. Учените се надяват, че ще успеят да разработят такъв метод за намеса, който ще позволи да се влияе на асконалния транспорт. Това ще помогне в борбата с беса, както и с други невродегенеративни заболявания.
Засега лечението на беса продължава да бъде
пример за съдбоносна надпревара с времето.
Ухапаният от болно животно човек разполага с ограничено време, за да бъде ваксиниран, преди вирусът да се вкорени в централната нервна система: на този етап бесът е практически нелечим и води до смърт.
Но наскоро учени от Университета в Джорджия успешно провели изпитания на нова терапия на мишки, която лекува беса дори след като вирусът е проникнал в мозъка. Резултатите от това важно изследване били публикувани в Journal of Virology.
„В действителност, за да се справим с беса, най-добре е да не боледуваме от него - заявил съавторът на изследването професор Бяо Хи от Колежа по ветеринарна медицина при университета. – Ние имаме ваксина, способна да предотврати заболяването, и същата ваксина използваме за лечение след ухапване, но тя сработва само ако вирусът не е успял да стигне твърде далеч. Нашият екип разработи нова ваксина, която спасява мишките значително по-дълго време след ухапването, отколкото се смяташе за допустимо до днес.”
В експериментите на мишки бил въведен щам на вируса на беса, който обикновено достига мозъка на заразените гризачи след три денонощия. След 6 дни мишките демонстрират контролни физически симптоми, които показват, че инфекцията е станала фатална.
И все пак в изпитанията 50% от мишките, които получили от новата ваксина, били спасени дори след фаталните симптоми на шестия ден.
„Това е най-ефективното лечение, описание на каквото някога сме срещали в научната литература - заявил Хи. – Ако успеем да усъвършенстваме резултатите и да повторим същото и при хората, може би ще открием едно от първите полезни средства за лечение на беса в напреднал стадий.”