На две поредни четения Народното събрание прие част от предложенията на министър Москов за промени в здравеопазването.
Медицинските услуги се разделят на два пакета – основен и допълнителен.
В първия ще влиза лечението на заболявания, от които българите боледуват най-често. Допълнителният ще включва всички останали, там ще се формират листи на чакащите или ще се плаща чрез частен здравен фонд. Така здравноосигурените българи ще имат безплатен достъп до основния пакет на НЗОК независимо от финансовите средства, с които разполагат. Този пакет предполага и отпадане на всякакъв вид доплащания в лечебните заведения, както и лимити за дадените заболявания. По време на пресконференция министър Москов категорично заяви, че разделянето не е свързано с икономии, а е насочена политика към основните социалнозначими заболявания, влияещи на здравните показатели на нацията ни. “В основния пакет влизат масови здравни проблеми, за чието лечение хората няма да плащат. Няма да плащат и за допълнителния – там ще са състояния, които могат да изчакат, т.е. с планов прием. Но чакането няма да е безкрайно – и там ще има срокове доколко е позволено отлагането. Сега, дали официално или не, в българските болници почти винаги се плаща”, категоричен бе д-р Москов. Той допълни, че през октомври ще е готова наредба, която ще конкретизира кои заболявания в кой пакет ще попаднат.
В Министерството на здравеопазването вече се работи по реалното остойностяване на дейностите в основния пакет и по-конкретно върху три групи заболявания – онкологични, сърдечносъдови и мозъчносъдови. “В момента ситуацията е като котка в чувал – никой не знае какво точно има в него. А има ясни нужди, които трябва да се конкретизират – каква е реалната цена на една клинична пътека от най-простата марля до най-скъпия антибиотик. Трябва да бъде остойностен и трудът на медиците. Сега и това не се включва в изчисляването на клиничните пътеки”, коментира още Москов.
Здравноосигурителните права ще се възстановяват с плащане на осигуровките за пет години назад.
Пациентите, които не са здравноосигурени, ще могат да възстановят своите права, след като платят вноските си за пет години назад. Одобреният от парламента параграф ще влезе в сила от 1 януари 2016 г. На коментарите по време на обсъждането, че това е дискриминация спрямо бедните, които няма да могат да платят осигуровките си за пет години назад, министър Москов коментира, че минималната здравна осигуровка е 16,80 лв. “Това са кафетата и цигарите за три дни. По време на репортажите за размириците в ромските махали гледах млади хора с кафета и цигари в ръка. Ако ги спрат само за няколко дни, ще могат да си платят дължимото за месец. Има начин всеки да бъде изряден платец, стига да иска. Ако някой не желае да плаща, винаги може да си намери причина за това”, допълни на пресконференция ресорният министър.
Надзорният съвет на НЗОК остава с 9 членове - един на организациите за защита правата на пациентите, двама на представителните организации на работниците и служителите, двама на работодателите и 4-ма на държавата, един от които е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. Беше отхвърлено предложението техният състав да се увеличи с двама души, представители на държавата, с мотива, че по този начин институцията ще се “одържави”. Депутатите приеха още решенията на Надзорния съвет на НЗОК да се взимат както досега – с обикновено мнозинство.
Цените и обемите на медицинските дейности ще бъдат договаряни между НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. През последните няколко години това се правеше от Министерството на финансите.
С по 5% ще се увеличава годишно сумата, която държавата внася в НЗОК за осигуряваните от нея граждани. Предвижда се до 10 години държавата да поеме 100% здравните осигуровки на децата, студентите, бедните, получаващи помощи за отопление, затворниците и бежанците. В момента държавата внася само 50 на сто.
НЗОК ще проучва удовлетвореността на пациентите от оказваната им медицинска помощ. Според приетите промени предстои уточняване от МЗ на критериите, реда и начина на проучванията, на базата на които ще се преценява доколко болните са доволни от предоставените им здравни услуги. Когато има изразена неудовлетвореност към дадено лечебно заведение, касата ще има правата да прекратява договора си с него.
Елица ПАЛОВА
