18 юни 1815 г. – Ватерло
Лъчезар ТОШЕВ
На 18 юни 1815 г. при с. Ватерло, в южните предградия на Брюксел, се разиграва сражение, което слага край на епохата на Наполеон в европейската история. По това време във Виена заседава конгрес на държавите противници на Наполеон и на принципите, провъзгласени от Френската революция. Така се стига до “Свещения съюз”, установен на последващите Аахенски, Веронски и Лайбахския конгрес (в Любляна), и до подписването на протокола от Тропау, с което в международните дела се приема принципът, че Великите сили могат да решават съдбата на малките държави и да се месят в техните вътрешни работи с цел потушаване на революции. Този принцип установява мир в Европа за известно време – до Кримската война (1853-1856 г.). Потвърден е отново с Парижкия мирен договор след тази война. Същият принцип се прилага на Берлинския конгрес (1878 г.) и остава валиден до Първата световна война. Всъщност с известни условия, базирани на всеобщо приети принципи и промяна на целите – за защита на основните права и ценности, този принцип остава валиден и днес – чрез Съвета за сигурност на ООН. През октомври 1926 г., пак във Виена, се провежда първият конгрес на Паневропейското движение, начело с граф Рихард Куденхоф-Калерги, чийто вицепрезидент е проф. Иван Шишманов. Над президиума в залата, наред със знамената на страните участнички – вкл. на Царство България, са сложени и портретите на видни личности като Св. Петър, Имануел Кант, Джузепе Мацини, Фридрих Ницше, Ян Амос Коменски и… Наполеон Бонапарт.
Завръщането на Наполеон във Франция – 100-те дни
Роденият на о. Корсика Наполеон Бонапарт (1769-1821) е потомък на преселници от Тоскана в Италия. Родословието му е свързано с рода на Булгаро и Булгарино от Сетимо. Завършва военното училище в Бриен и става артилерийски офицер. Като такъв открива начин да ръководи разположените оръдия така, че да съсредоточава техния огън едновременно в дадена точка – атакувана от различни места. Френската революция му дава възможности да се прояви – първо при обсадата на Тулон, когато е забелязан и произведен в генерал. Кариерата му се развива възходящо, независимо от смяната на якобинския режим с Директорията. Победите му при Риволи, Арколския мост, Лоди правят името му известно. На бойното поле той започва да печели невъзможни победи над коалициите, воюващи срещу Франция, като показва както стратегически умения, така и качества на тактик. Съсредоточава силите си така, че в точния момент да има предимство на ключовите места, успява да прецени подходящото време и пр.
Военните победи го правят Първи консул на Републиката, а след това – Император на французите. От 1799 до 1814 г. той управлява Франция и командва нейните армии по бойните полета на цяла Европа. Битките при Аустерлиц, Йена и Ауерщед, Маренго, Фридланд, Ваграм му създават образ на военен гений – продължител на традициите на Александър Велики, Юлий Цезар и Анибал Барка. "Малкият корсиканец" става легенда! Създава държави, слага и маха крале... При реформите във Франция създава нови институции. Най-великият му законотворчески акт е гражданският кодекс – Code Napoleon. Всъщност на неговите принципи се основава гражданското право и до днес.
През 1812 г. Наполеон напада Русия, за да я принуди да спазва търговските санкции срещу англичаните – континенталната блокада. На 14 септември той влиза в Москва – опожарена от самите руснаци. На връщане армията му се стопява в руската зима и при партизанските акции на селяните. Създал нова армия, той продължава да печели победи над съюзниците – при Дрезден, Баутцен, Лютцен… но претърпява разгром в битката при Лайпциг – 1813 г. Сражавайки се с настъпващите към Париж войски, той отново показва своето майсторство на пълководец в сраженията при Реймс, Арси сюр Об, Шампобер, Вошан, Монтеро, Монмирай, Бриен и др. Докато императорът се бие с нашествениците, назначеният да отбранява Париж маршал Мармон извършва предателство и капитулира без съпротива пред съюзниците, които влизат в столицата. Единствено командващият възпитаниците на Военното училище, защитаващи Форт Венсан – ген. Домесил, отказва да се предаде. Той остава в историята с фразата си
“Нито се предава, нито се продава!” Казаците яздят по Шан'з Елизе и в ход си поръчват ракия, викайки “бистро, бистро”. От това подвикване се ражда името на известните френски заведения за бързо обслужване.
Наполеон тръгва срещу съюзническите войски в Париж, но във Фонтенбло маршалите му настояват да абдикира. Така на 4 април 1814 г. той подписва абдикацията си. Сбогува се в двора на този замък със старата си гвардия и е изпратен като управител на о-в Елба – близо до Италия, като са му оставени около 1000 войници и титлата на император. Във Франция се завръщат роялистите и братът на гилотинирания крал е
провъзгласен за крал на Франция под името Луи XVIII. Настъпва Реставрацията. Във Виена се свиква конгрес, който решава въпроса за границите на Франция след победата на седмата антифренска коалиция. Конгресът обаче решава да разгледа ситуацията в Европа като цяло и да създаде международен ред, който да не допуска появата на революционни движения. Решенията на Виенския конгрес се вземат от малък кръг лица. За да не скучаят останалите, австрийският император организира балове и приеми, което дава на преговорите във Виена прозвището “Танцуващият конгрес”.
Чувствайки недоволството във Франция от Реставрацията, на 28 февруари 1815 г. Наполеон, заедно със своите войници, напуска о-в Елба, промъква се край патрулиращите кораби и дебаркира в залива Жуан на 1 март. Кралят научава за това на 5 март и нарежда новината да не се съобщава. На 7 март в Париж е публикувано първото съобщение:
“Чудовището изпълзя от леговището си!”
На следващия ден тонът се запазва:
“Корсиканското чудовище дебаркира в залива Жуан.”
После следва:
“Людоедът се приближава към Грас.”
Известен нюанс се прокрадва в съобщението от следващия ден:
“Узурпаторът влезе в Гренобъл.”
В Гренобъл изпратеният от краля да залови Бонапарт маршал Ней минава с войската си на страната на своя император.
Вестниците започват да сменят тона...
“Бонапарт завзе Лион”
След това...
“Наполеон се приближава към Фонтенбло”
и накрая...
“Негово Императорско Величество се очаква днес в своя верен Париж!”
На 21 март в. “Монитьор” пише:
“Париж, 20 март. Кралят и принцовете си тръгнаха тази нощ.
Н.В. Императорът пристигна тази вечер в 8 часа в своя дворец Тюйлери. Той влезе в Париж начело на същите войски, които тръгнаха сутринта да се противопоставят на неговото навлизане. Негово Величество направи преглед на войските. Армията маршируваше, аплодирана от възторженото население, което беше излязло по улиците. Храбрият батальон от Старата гвардия, който придружи Императора на о-в Елба, също пристигна вчера, като измина за 21 дни пътя от залива Жуан до Париж.“
За изминалите 200 години някои неща в реакциите на медиите, изглежда, са останали същите!
Настъпва управлението, известно като “Стоте дни”. Без да прекъсва работата си във Виена, седмата антифренска коалиция изпраща херцог Уелингтън и пруския маршал Блюхер срещу Наполеон. Наполеон няма много време. Той предприема някои либерални реформи. Императорът отменя робството, много преди САЩ да направят това...
Към края на този период той застава отново начело на своята армия, която повежда срещу армиите, напредващи към Франция. Планът му е да ги раздели, да ги бие на части, за да ги лиши от численото превъзходство, което имат. На 15 юни френските войски форсират река Самбр и завземат Шарлероа, вклинявайки се между английската и пруската армии. На следващия ден част от армията под командването на маршал Мишел Ней разбива англичаните при Катр Бра, а другата част, начело с Наполеон – при Лини, разбива и отхвърля прусаците, командвани от фелдмаршал Гебхард Блюхер. Тогава Наполеон натоварва маршал Груши с 30 000 войници да преследва пруската армия и да не й позволи да се консолидира и завие към англичаните. Блюхер отстъпва към Вавър, следван от Груши. Англичаните, начело с херцог Уелингтън, отстъпват в посока Брюксел и спират на позиции при селото Ватерло. На 18 юни там се разиграва историческата битка, решила съдбата на Европа и дори на света.
(Продължава в следващия брой) 
