25 юни – Световен ден за борба с витилиго
Съществуват не само заболявания, които сериозно застрашават живота, но и болести, които уронват по-скоро имиджа на човека, отколкото неговото здраве. Сред тях е и витилигото – „загадъчна болест”, при която повърхността на кожата се покрива с бели (лишени от пигментация) петна, които с времето се увеличават и сливат помежду си.
Независимо от това, че и днес по отношение на причините и механизмите на това заболяване има твърде много „бели петна”, витилигото постепенно се е превърнало в доста разпространен проблем. Ако се вгледате внимателно в хората, които загарят на плажа, ще откриете, че страдащите от този проблем вече не са толкова голяма рядкост.
Официалната статистика посочва около
40 милиона човека в целия свят, страдащи от витилиго
Честотата на заболявания е малка в едни страни и много висока в други: в Китай 0,09%, докато в същото време в Индия (Гуджарат) 8,8% от населението имат витилиго. И до днес не е намерено достоверно обяснение защо има такава голяма разлика между честотата на заболяванията от витилиго в различните страни. Болестта поразява както жените, така и мъжете, тя може да се появи на всяка възраст, но в 70% от случаите – до 20 години. С всяка година количеството на болните нараства. Особено неблагополучна е ситуацията в страните от Западна Европа. В Италия и Швейцария, например, се откриват все повече специализирани клиники за лечение на витилиго. В Северна Европа се поддържа сравнително ниско равнище – 1,2% от населението (за сравнение, псориазис се среща в 2,9% от хората). Във Великобритания са регистрирани около половин милион случаи. Според някои специалисти
една от главните причини за това заболяване се крие в многобройните стресове
Медиците дори смятат витилигото за своеобразен лакмус, който разкрива разпадане на организма. Някои посочват автоимунния произход на болестта – в такива случаи организма възприема собствените клетки за чужди и вредни, и започва да се бори с тях, което на свой ред свидетелства за сериозни нарушения в работата на хипофизата. Голямо значение в развитието на витилигото имат стресовите състояния, хроничните болести на вътрешните органи, интоксикациите, контакта на кожата с някои синтетични тъкани, физическа травма. Редица химически производства, особено свързани с производни на фенола (бои, гума, кабелни продукти), също провокират витилиго, което в такива случаи най-често има обратим характер. На медицината са известни случаи, когато болния, който е работил в химически завод за производство на бои или гуми, след напускане на тази работа или промяна в условията на труд е започнал да оздравява (кожата в такива случаи сама възстановява пигмента).
В медицинската литература са регистрирани случаи на излекуване от витилиго в резултат на успешна терапия на ламблиоза (заболяване, предизвиквано от ламблии – паразитиращи в тънкото черво, понякога в жлъчния мехур), при това без всякакво въздействие върху кожата. Изглежда, същият резултат може да се очаква при своевременна диагностика и ликвидация на описторхоза – болест, предизвиквана от нахлуване на още един „паразит”, от заразяване с който не е застрахован нито един любител на речния риболов!
Понякога витилигото се съчетава с кожни или с общи заболявания, например,
огнищно оплешивяване, псориазис или склеродермия
В много болни също се регистрират хронични заболявания на стомашно-чревния тракт и понижаване на антитоксичната функция на черния дроб.
Без съмнение, витилигото е многофакторно заболяване на целия организъм, предизвиквано от нарушения в храненето на тъканите и обмяната на веществата. Белите петна на кожата са само следствие, най-очевидния външен сигнал за вътрешните проблеми.
Това могат да бъдат наследствени отклонения в обмяната на веществата; всякакви увреждания на плода и недостатъчно хранене в периода на вътреутробно развитие; нарушения в работата на жлезите с вътрешна секреция; недостатъчно подхранване на тъканите в резултат на много хронични заболявания на храносмилателните органи; последствия от стресове, водещи до съдови разстройства и нарушения в циркулацията на хранителни вещества и продуктите от техния метаболизъм в клетките.
При всеки от тези варианти в по-голяма или по-малка степен се засягат процесите на асимилиране и усвояване на хранителните вещества. Нарушенията на тези процеси водят до натрупване на амоняк. А неговият излишък е токсичен. Особено чувствителни към амоняка са клетките на централната нервна система, регулираща дейността на целия организъм и, в частност, отговаряща за образуването на пигмента, защитаващ нашата кожа.
Нарушение на функциите на нервната система има практически във всеки болен от витилиго. Околните предполагат, че човек преживява заради козметичния дефект, а в действителност неговата възбуда се дължи на глутаминовата киселина. Както показали изследвания, организмът изработва тази киселина в повишени количества за компенсация на амонячното отравяне на централната нервна система. Съответно нараства интоксикацията, усилва се нервната възбудимост. На болния нерядко му се струва, че го обиждат, дори незначителни събития могат да предизвикат неадекватна взривна реакция или, напротив, депресия.
Освен тези проблеми, има още един, много сериозен, - преждевременното стареене на организма на болните от витилиго. При изследване на 10-15-годишни пациенти някои показатели в електроенцефалограмите били аналогични на показателите на 60-годишни! В резултат на прогресиращо нарушение на дейността на нервната система от 30-годишна възраст се появяват синдром на хроничната умора, разсеяност, снижаване на паметта и интереса към околния свят, половата активност.
Усилва се и възприемчивостта към радиация. Пигментът на кожата – меланин, в известна степен защитава организма от увреждане от йонизиращото лъчение. Белите петна облекчават неговото проникване.
Владимир ВАСИЛЕВ
Пълния текст четете на страници 8 и 9 от печатното издание.
