Съставките, които нарушават работата на червата, нанасят вреда на черния дроб, отравят и увреждат главния мозък, са резултат от „безкрайния гений” на човека. Те напълно са разрушили нашата способност да мислим ясно.
Избягвайте употребата на тези 5 съставки и ще видите, че функциите на вашия мозък ще се подобрят.
Глутен
Глутенът е белтъчна молекула, съдържаща се в пшеницата, ечемика, ръжта. Този лепкав белтък се свързва със стените на тънкото черво на човека, което може да доведе до заболявания на храносмилателната, имунната и нервната система. Целиакията е най-разпространеното заболяване на стомашно-чревния тракт, свързано с чувствителността към глутена. Съществува обаче още едно състояние, наречено нецелиакийна чувствителност към глутена. Именно то е основен фактор, водещ до възпалителни заболявания на главния мозък и нервната система.
Изследвания показали наличието на връзка между чувствителността към глутена и разстройствата на всяка част от нервната система, включително на главния мозък, гръбначния мозък и периферните нерви. Било открито, че глутенът е способен да провокира възникване на психични разстройства, когнитивни нарушения, деменция, синдром на неспокойните крака, мигрена, апраксия, загуба на слуха и други неврологични разстройства.
Имунната система на много хора става твърде претоварена поради чувствителността към глутена и наличието на други фактори, такива като токсини, паразити, недостиг на витамин D3 и травми. Глутенът може да провокира сериозни имунни реакции, дори няколко месеца след като човек е употребил продукт, който го съдържа. Това означава, че еднократната употреба на глутен може да предизвиква възпаление, което да продължи 2-3 месеца след това. Ето защо е толкова важно да се изключат глутенът и другите дразнители, предизвикващи възпалителни процеси.
Понякога чувствителността към глутена може и да не се прояви, тъй като пшеницата обикновено се отглежда, като се използва хербицидът глифосат. Именно наличието на този хербицид в хранителните продукти, приготвени от пшеница, може да причини разстройства на храносмилането и обмяната на веществата.
Изкуствени подсладители
Независимо дали става дума за аспартам (E951), сукралоза (E955) или захарин (E954), изкуствените подсладители, толкова популярни заради тяхната „ниска калоричност”, тровят мозъка вече десетилетия наред. Аспартамът е комбинация от химически вещества, такива като аспарагинова киселина (аминокиселина, оказваща възбуждащ ефект на клетките на главния мозък), метанол и фенилаланин. Това мощно химическо вещество предизвиква тумори в мозъка.
Употребата на аспартам предизвиква множество симптоми, включително пристъпи на тревога, неразбираема реч, депресия и мигрена. Този и другите подсладители се добавят в големи количества в газираните напитки, йогурта, дъвките, различни сосове, сладки каши за бързо приготвяне и в ароматизираната вода.
Натриев глутамат (E621)
Натриевият глутамат представлява форма на концентрирана сол, която се добавя към хранителните продукти за подобряване на вкуса. Той мами вкусовите рецептори и принуждава мозъка да мисли, че храната е вкусна, но тъй като е екситотоксин, натриевият глутамат стимулира мозъка да изработва излишно количество допамин – хормон на радостта, изработката на който в голямо количество предизвиква привикване към подобен наркотик. За съжаление, хубавите усещания не продължават дълго, за разлика от страничните ефекти, свързани с приема на натриев глутамат. Екситотоксините предизвикват увреждане на главния мозък и възникване на неврологични заболявания, включително болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, деменция, множествена склероза и др.
Бъдете внимателни при покупката на различни фабрични хранителни продукти и не купувайте изделия, на които е посочено, че съдържат натриев глутамат, често обозначаван като Е621. Този „подобрител“ на вкуса и консервант обикновено се среща в колбасите, полуфабрикатите, месните и рибните консерви, подправките, супите за бързо приготвяне, различни сухи закуски (снаксове, сухари и т. н.), сосове, майонези и много други.
Рафинирана захар
Рафинираната захар е станала един от най-употребяваните продукти, който се използва в кулинарията, добавя се в чая и кафето и в много промишлено произведени хранителни продукти. Макар че е толкова популярен, той е един от най-опасните хранителни продукти. Постоянната му употреба е свързана с множество различни проблеми със здравето. Рафинираната захар просто трови мозъка.
Редовната й употреба потиска невротрофичния фактор на мозъка – много важен хормон на растежа за мозъка. Той води до възникване на нови връзки между невроните в мозъка, което има жизнено значение за функциите на паметта. Изследвания показали, че ниското равнище на невротрофичния фактор на мозъка при пациентите с депресия и шизофрения и употребата на захар могат да задълбочат тяхното състояние, защото захарта допълнително спомага за понижаване нивото на този хормон.
Рафинираната захар също усилва възпалението, което може да доведе до нарушение на храносмилането и смущения в работата на имунната система. Ако възпалението е прераснало в хронична форма, има повишен риск от възникване на депресия и шизофрения. Доктор Иларди, професор по психология в университета в Канзас, винаги призовава пациентите с депресия да се откажат от употребата на рафинирана захар. Последвалите съвета му съобщават за значително подобрение в настроението и яснотата на мисълта.
Флуор
Добавянето на флуор във водата от централното водоснабдяване е едно от най-опасните действия по отношение на нашето здраве. Флуорът е особено вреден за мозъка.
Експерти от организацията The Fluoride Action Network (FAN) съобщили за изследване, което показало, че флуорът е директно свързан с понижаване на IQ. Едно изследване, спонсорирано от детския фонд УНИЦЕФ, показало, че IQ намалява при само 0,88 мг/л флуор – това е именно равнището на флуора в системите на централното водоснабдяване с питейна вода и се смята за оптимално. Изводът се налага от само себе си – нас умишлено ни тровят.
Специалистите от FAN заявили също, че 34 изследвания свързват флуора с понижаване на IQ в хората, докато в същото време други изследвания свързват това с проблеми в обучението и нарушения на паметта, увреждания на главния мозък на плода и изменения на психо-физиологичните функции.
Иван ЙОРДАНОВ
