Брой: 22, 2 юни 2016 - ПОБЕДИЛИТЕ РАКА

Антидиабетното средство пиоглитазон е свързано с увеличен риск от рак на пикочния мехур, откри изследване, което беше публикувано в сп. BMJ.
Такава връзка не била наблюдавана за друго сходно лекарство, росиглитазон.
Двата медикамента спадат към т.нар. тиазолидинедиони, които помагат за контролиране нивата на кръвната захар при пациенти с диабет от втори тип. Но през 2005 г. едно изпитване неочаквано показа дисбаланс в броя на случаите на рак на пикочния мехур при употреба на пиоглитазон в сравнение с плацебо.
Оттогава тази връзка е обект на спорове, като изследванията докладват противоречиви открития.
Затова група учени в Канада си поставили за цел да определят дали употребата на пиоглитазон, сравнена с тази на други антидиабетни лекарства, е свързана с повишен риск от рак на пикочния мехур при пациентите с диабет от втори тип.
Те анализирали данни за 145 806 пациенти от Изследователската база данни на клиничната практика в Обединеното кралство (CPRD), третирани с антидиабетни лекарства между 2000 и 2013 година. Били взети под внимание потенциални, оказващи влияние фактори като възраст, пол, продължителност на заболяването, тютюнопушенето и състояния, свързани с консумацията на алкохол.
Сравнено с неприемането на тиазолидинедиони, употребата на пиоглитазон била свързана с общо повишаване на риска от рак на пикочния мехур с 63% (121 на 100 000 човекогодини срещу 89 на 100 000 човекогодини), като рискът нараствал с увеличаване продължителността на употребата и дозата.
За разлика от него, приемът на росиглитазон не бил свързан с повишен риск от рак на пикочния мехур, което предполага, че последният е специфичен за пиоглитазона, а не е ефект на целия клас медикаменти.
Авторите подчертават, че като абсолютна стойност рискът от рак на пикочния мехур остава нисък, но смятат, че лекарите и пациентите трябва да бъдат наясно с тази връзка, когато оценяват цялостните рискове и ползи от тази терапия.
Второ изследване, което беше публикувано в същото списание, сравнява антидиабетните лекарства, особено по-новите (тиазолидинедиони и глип­тини), по отношение на тяхната потенциална способност да контролират нивата на кръвната захар и да предот­вратяват сериозни усложнения. Резултатите показват клинично значими разлики между отделните медикаменти (самостоятелно и в комбинация) и риск от пет ключови изхода – слепота, ампутация, тежка бъбречна недостатъчност и пристъпи на хипергликемия или хипогликемия.