Проф. Светлана Христова е началник на клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ “Александровска” и ръководител на катедрата по обща и клинична патология към МФ, МУ - София. Има професионален стаж 38 години, 34 от които е преподавател на студенти и лекари специализанти. За последните 20 години е била отговорник за обучение по клинична патология, цитопатология, лабораторна техника и имунохистохимия на 41 лекари. Един от водещите специалисти в България в областта на патоморфологичната диагностика на онкологичните заболявания.
• Проф. Христова, каква е дейността на патолога?
- В контекста на персонализираната медицина дейността на патолога включва множество диагностични методи: цитологични, хистологични, хистохимични, имунохистохимични, електронномикроскопски, молекулярно-патологични (вкл. in situ хибридизационни – CISH, SISH, FISH).
В полза на вътрешните клиники са различни видове изследвания, които много често са цитологични или хистологични. Те потвърждават или отхвърлят диагноза в насока на онкологично заболяване или възпалителен процес.
Изследванията при хирургична интервенция са два основни вида. Единият се извършва по време на операцията. Нарича се гефрир. Този вид хистологично изследване помага на хирурга да вземе решение за обема на операцията, т.е. каква част от органа да бъде отстранена, когато се докаже туморно образувание.
Следва трайното хистологично изследване. Целият оперативен материал бива изследван по определени стандарти за всяка органна локализация и се прави окончателна патологоанатомична диагноза, която има значение за последващото клинично поведение при съответния пациент. Това е с оглед на определяне на лечението и е правилната стъпка за практикуване на персонализирана медицина, особено в областта на онкологията - болният да се лекува според неговото заболяване. Този вид терапия се определя единствено от патохистологичното изследване.
• Може ли съвременната образна диагностика да измести ролята на патолога?
- Нито един образен метод – рентген, компютърен томограф и други съвременни образни подходи, не може със сигурност да потвърди или да определи дали се касае за онкологично заболяване. Трябва да има доказване на диагнозата чрез хистологично (микроскопско) биопсично изследване от патолог.
• Вашата дисциплина претърпя ли развитие през последните години?
- През последните десетилетия се развиват нови области на дисциплината, които са в услуга на медицинските онколози. Патолозите им помагат да вземат решение дори за вида на лекарствения препарат за съответния пациент. Много се говори за HER 2 позитивността при рак на гърдата, но има и други тумори, които изискват такъв вид допълнително тестване. То се нарича имунохистохимично изследване, с което доказваме таргетни белтъци в туморните клетки, които могат да бъдат лекувани със специфични лекарствени средства и с това да подобрим прогнозата при съответния пациент, да се увеличи времето, свободно от болестта, да се ограничат рецидивите. Всичко това зависи от патоморфологичната диагностика.
С въвеждането на нови лекарствени форми в диагностиката на онкологичните заболявания навлиза и молекулярната патология. Чрез тези изследвания ние доказваме различни генетични дефекти в туморните клетки, които са специфични за определен вид лекарствени препарати, и респективно терапията на болните. Сега това се случва с рака на белия дроб, на дебелото черво, кожния меланом или меланом с друга локализация, рака на бъбрека, някои мозъчни тумори и др. В онкологичната практика се откриват все повече таргетни лекарствени форми, при които се изисква патоморфологична диагностика.
Развитието на онкологичната наука изисква пряко сътрудничество и обсъждане между клиницисти, патолози, хирурзи, медицински онколози, молекулярни биолози, за да може да се вземе правилно решение за индивидуалното лечение на пациента.
• Клиниката по обща и клинична патология само звената на Александровска болница ли обслужва?
- Всички пациенти на УМБАЛ „Александровска”, приети по клинична пътека или клинична процедура, се изследват в Клиниката по обща и клинична патология безплатно, включително когато са необходими допълнителни морфологични и имунохистохимични диагностични изследвания. Имам предвид онкологични заболявания, при които се изисква специализирана диагностика за определяне на химио/таргетна терапия.
УМБАЛ „Александровска” има договори с други болници в София и страната за различни видове изследвания в областта на патоморфологичната диагностика.
В клиниката се извършва диагностика и консултации на външни пациенти, които се заплащат на касата на болницата според приетия ценоразпис.
Kлиниката по обща и клинична патология към болницата ежегодно участва във външен контрол на качеството на хирургичната и имунохистохимичната диагностика.
• Все още ли е актуална тенденцията за намаляване на патолозите в България?
- През последните години интересът към дисциплината значително нарасна. Имаме наши студенти, които още от 3-4-ти курс в обучението си се интересуват от патологията. Дисциплината е много интересна като медицинска наука и дава големи възможности за развитие. Патоанатомията реално е свързана с всички медицински специалности.
В УМБАЛ “Александровска” допреди две години имахме осем специализанти. Тази години завършиха трима. В УМБАЛ “Токуда” има двама специализанти, в V градска болница - София - 2, УМБАЛСМ “Пирогов” - 4; УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив - 6, УМБАЛ „Св. Марина” - Варна – 4, УМБАЛ „Г. Странски” - Плевен - 3. Определено младите хора, които учат медицина, се интересуват от дисциплината, но въпросът е дали ще останат да практикуват у нас. В цяла Европа има недостиг на патолози.
Според мен патолози не липсват, но сме концентрирани в по-големите градове и лечебни заведения. Аз обаче не го смятам за особен проблем. Този въпрос е решен в европейските държави. Сключва се договор с голяма болница, която има добре оборудвана патологоанатомична лаборатория. Проблемът по-скоро е за отделенията по хирургия в малките държавни, частни болници или частните ДКЦ-ата с хирургични отделения, когато трябва да се прави гефрир, т.е. по време на операцията да се реагира по-бързо, за да се определи обемът на хирургичната резекция, но няма патолог!
Интервюто взе
Ели ВЕРГИЛОВА
