С Дянко МАРКОВ разговаря Лъчезар ТОШЕВ
• Г-н Марков, поетът Димитър Керелезов в брой 8 на в. „Лечител“ постави на дискусия въпроса дали 3 март трябва да бъде националният празник на България. Има предложения и за други обединяващи дати: 24 май – Ден на българската просвета и култура, 22 септември – Ден на независимостта, 6 септември – Ден на Съединението. Какво мислите Вие по този въпрос?
– Всички тези дати имат място като национални празници. Какво е обаче особеното значение на Сан Стефано? Какво честваме на 3 март? Подписването на Санстефанския договор - това е актът, който се подписва, това именно честваме и това е, което дава границите на българския народ и му предопределя историческото бъдеще. Заради тази задача – да бъде постигнат – той влиза в програмата на българските правителства, на българската младеж, на българската войска. Той е стимулът, той е продължение на възрожденския завет да бъдем народ единен в единна своя държава. В това отношение Санстефанският договор е едно потвърждение на съществуването на българската държава в хилядолетие и половина на тази територия, за която Левски казва едно към едно какво трябва: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки на земята, която имаме от векове – Мизия, Тракия и Македония.“ Това нещо не се цитира, когато се говори по честването на Васил Левски. И още един завет на Апостола не се цитира досега от никого, от никой държавник даже, това е: „Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако ще след туй ме остави да паса патките.“ Това е, което е заветът на Левски, и това трябва да се знае и да се учи и в лозунга да седи. Не само „чиста и свята република“, заради което смятаха, че Левски едва ли не е бил враг на монархиите и не знам какво си. Да, духът на времето... По туй време в Европа, а може би и в света има две републики – Франция и една друга – Швейцария, която е особена страна и до днес.
Ние не можем да се откажем от 3 март не само като един акт, който признава правото на българския народ върху земята, която обитава от векове.
На 3 март ние празнуваме едно решение, което определя бъдещето, което трябва да постигне нашият народ. На кориците на тетрадките на децата в отделения някога стоеше Санстефанска България. Това се учеше от младежките организации и на легионерите, и на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ – БМС, както се наричаше. Децата растяха с идеите на Сан Стефано, със завета на възрожденската наша революционна и културно-просветна общественост. Сан Стефано е завет! Сан Стефано е идеологията, която трябва да движи хората. Ние трябва да тачим това дело и да се преклоним пред тези, които го осъществяват. Те не са много хора, защото, първо, той е прелиминарен, както се казва, договор, той не е окончателен. След Кримската война се приема от европейските сили, че занапред териториално изменение в Европа може да става само със съгласието на всичките велики сили, т.е. без такова споразумение между силите няма да се допускат и няма да се признават такива изменения. Та това нещо не е било достатъчно добре осъзнато и оформено с един истински договор, а по-скоро на добра воля споразумение.
Барутният погреб, в който са били обърнати Балканите по формулата на европейските сили, е създаден от европейските сили, не от балканските народи, защото нито един балкански народ не е бил удовлетворен. Това е същевременно дейността и всичко, което е последвало от неосъществяването като реалност на Сан Стефано. Това е политиката на българските правителства, това е Съединението – единственият успешен български акт, това са войните, които водим въпреки предупрежденията, че, и да победим, няма да бъдем допуснати, защото Европейският концерт на желае на Балканите да има голяма славянска страна и т.н.
Ние трябва да го празнуваме за тия, които са загинали за него, включително борбите на революционната организация в Одринско и в Македония на българския народ, пак за да се осъществи Сан Стефано. Включително политиката след катастрофите на нашите правителства, от които нито едно не прие Ньойския договор в неговите гранични условия.
• Един от опълченците е Вашият дядо Дянко...
– Да, Дянко Караджов, бащата на майка ми. Той беше много интересен, когато взе „България 1000 години“, големия том от 1929 година, под редакцията на историка Златарски и на картата почна да нанася поправки, защото намери един куп грешки и непълноти. Той тогава е пренасял със
саки вода (
саката е голям съд за пренасяне на вода, като буре с колела, теглено от впрегатно животно – бел. ред.) и това не е било леко нещо, защото знаете какви са урвите на Шипка. Той е от тези, които се присъединяват към опълченците в България. Така от 6 непълни дружини в Опълчението дружините стават 10.
• Въпросът е за датата за празника, защото една нация празнува своя собствен празник?
– Аз пледирам да бъде запазен 3-ти март – не като Освобождение на България, не може да има освобождение, когато две трети от територията и почти половината от населението са оставени под чужд гнет. Освобождение няма. Освобождение има в идеята на Сан Стефано, в залога на Сан Стефано като основа, на която да бъде решен. Той не е без международно правно значение. Не случайно в Учредителното събрание, когато идват делегати от Македония - от Дяково чак са дошли делегати, които българското население изпраща, за да участват в създаването на българската Конституция и княз Дондуков им казва: „Заминавайте си, вие нямате място тука! Нямате право да участвате!“ И тогава Петко Славейков, не друг, а миротворецът Славейков, когото дори и Високата порта уважава, казва: „Чакайте тогава да искаме да се възстанови султанът върху нас, защо ни е това разделно съществувание, нека имаме една съдба.“ Истински васал България тогава става на Руската империя, не на Османската. На Османската е само де юре, въз основа на Берлинския текст, а де факто България е васал на Руската империя, която съставя правителствата, ръководи войската, която всичко прави - и финансите са под неин контрол. Тя ни третира като своя територия, за разлика от това как третира Сърбия.
• Другите части населени с българи – Македония, Тракия, Родопите не са освободени...
– Така е. Не може да се празнува Освобождение на народ, който е оставен под робство. На Сърбия се подхвърлят част от българските земи, изконно, от векове български земи, но затуй пък не й се дава излаз на Адриатическо море. Австро-Унгария отхвърля домогванията й до Адриатическо море и я насочва към Македония. Албанският въпрос също не се решава на Берлинския конгрес и въобще не се решава нито един проблем на балканските народи. Там е именно недъгът, заради който ние не можем да приемем, че този 35-годишен мир след Берлинския договор е бил някаква благодат за Европа. В този мир се създават революционните организации на ВМРО, да не говорим за други организации, които също възникват. Това е, защото тогава в Европа пламва стремежът на неудовлетворените и непризнати народи към решение на проблемите им чрез правото им на самоопределение. И тук именно е трагедията на нашия народ – ако правилото на самоопределение е на народите, което днес е задължителна норма на международните отношения – международноправна норма, ако тя беше в сила по време на Берлинския конгрес, след войната между Османската и Московската империи, тогава ние щяхме да сме това, което трябваше да бъдем. Тогава Сърбия щеше да излезе на Адриатическо море. Тогава Гърция щеше да си вземе Тесалия и Епир, вероятно и със Солун, защото от хилядолетия това е вторият по големина гръцки град.
• Като обобщение - формулирайте Вашата теза за честването на 3 март като национален празник!
– Сан Стефано е признание на българската държава във вековете! Възстановява се българската вековна държава в тази част на Балканите и Европа. Дава се заслуженото на нашия народ, който е най-многочисленият народ на Балканите. Влиза се в конфликт с Великите сили – да, поради съперничеството на Великите сили, и се оказва, че свободата на българския народ не само, че не е тяхна цел, но тя не е и постигната реалност. Извън създадената държава остават културните средища на нашия народ, като се започне още с Охридската школа, която е първият истински университет на Балканите, пък и в Европа и се свърши с тези огънчета на духовност, в които е могъл да пулсира нашият дух в течение на вековете.
Сан Стефано е и завет към бъдещето. Той става смисъл в политиката на българските правителства! Той става цел на военните усилия на нашия народ да постигне свободата, истинското освобождение на своя народ и истинската си държава, каквато заслужава на Балканите.
