Шведски учени поставили под съмнение свещения принцип на диетологията: искаш ли да отслабнеш – употребявай по-малко животински мазнини. Досега винаги се е смятало: за да се намалят килограмите, трябва да се понижава калоричността, а най-много калории има в мазната храна. Освен това медиците ни убеждаваха на всяка крачка, че наситените мазнини провокират сърдечносъдови заболявания. Общо взето, любимата на много хора сланина попаднала в черния списък. Дори хората, имащи генетична любов към всичко мазно, сега обикновено търсят по рафтовете на магазините обезмаслен йогурт, „нулева” сметана и т.н. И ето че, както изглежда, е дошъл краят на нашите мъки. „Идеята за вредата от мазнините е основана на остаряла научна теория” – заявил в научна публикация за храненето и проблемите на затлъстяването проф. Дейвид Лоурънс.
„Бомбата” била хвърлена от диетолози от Съвета по оценка на медицинските технологии, който консултира правителството на Швеция.
Анализирайки данните от 16 хиляди изследвания,
те направили сензационен извод: за намаляване на теглото трябва да се избира диета не с ниско съдържание на мазнини, а с ниско съдържание на въглехидрати. Т.е. сметаната и беконът могат да се завърнат в нашите чинии.
Идеята за равенството на калориите била подложена на сериозна критика, тъй като не може аритметично да се снижават калориите, във всяка група продукти те имат свое значение, внасят различен принос в метаболизма на човека и задействат различни хормони. Например в снижаването на теглото ключова роля играе инсулинът. Този хормон допринася за натрупване на мазнини в организма. Диетата с високо съдържание на въглехидрати увеличава нивото на глюкоза в кръвта, а това предизвиква повишено производство на инсулин. Колкото повече е той в организма, толкова по-активно създава резервни запаси от мазнини. И обратното: нисковъглехидратната диета не провокира усилена изработка на инсулин и
мазнините не се натрупват там, където не трябва
На свой ред животинските мазнини, които дълги години били обвинявани, че предизвикват атеросклероза и сърдечни заболявания, както сега смятат учените, въобще нямат никаква вина. „Много години лекарите говорили, че, употребявайки животински мазнини, вие рискувате да натрупате излишни килограми, доколкото те съдържат два пъти повече калории, отколкото въглехидратите. Но това е било продиктувано от неразбирането как в действителност протича натрупването на мазнини”, коментирал британският кардиолог Асим Малхотра, занимаващ се с проблемите на затлъстяването.
Всеобщо внимание привлякъл експериментът на британския специалист по въпросите на храненето Сам Фелсъм, който направил опит със собственото си тяло: в началото той в течение на три седмици спазвал диета с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на въглехидрати, а след това я сменил с точно противоположната – ограничил въглехидратите и започнал да употребява много мазнини. Какво било неговото удивление, когато се изяснило, че в първия случай към талията му се прибавили 9,5 сантиметра, докато във втория тя се намалила с 2,5 сантиметра. Пък и, след като той съкратил употребата на мазна храна, количеството мазнини в неговия организъм нараснало от 12,7 до 16,9 процента. А калориите били еднакви през цялото време – около 5000 килокалории всеки ден. Мазната диета се състояла от яйца, скумрия, пържоли, зеленчуци, кокосово олио и ядки. В същото време 72% от калориите Сам получавал от мазнините, 22% – от белтъчините, и 5,9% – от въглехидратите.
Обезмасленото меню включвало лазаня, нискомаслени йогурти, оризов пудинг, шоколадови кексове, чеснови хлебчета и пълнозърнест хляб. По този начин 63% от калориите се падали на въглехидратите, 13% – на белтъчините, 22% – на мазнините. Разбира се, експериментът на Сам не би могъл да се нарече научен, но той илюстрира това, за което заговорили лекарите. „Някои мои пациенти, прекарали сърдечен пристъп, се опитват да отслабнат с обезмаслена диета, но
килограмите не само не си отиват, но дори се увеличават
– коментирал кардиологът Асим Малхотра. – Щом само изследвам техния рацион, се изяснява, че те са употребявали обезмаслени продукти от супермаркета, но в тях, по правило, има повишено количество въглехидрати – такива като захарта. Стига само да им препоръчам да не се тревожат за мазнините, и теглото започва да се нормализира.”
Добре, да допуснем, че животинските мазнини не допринасят за повишаване на теглото, но как стоят нещата със заплахата от атеросклероза? И тук експериментът на Сам показал неочаквани резултати: когато той, прекарвайки три седмици на въглехидратна диета, дал кръв за изследвания, се изяснило, че горкото момче е придобило т.нар. метаболитен синдром, което е предвестник на болести на сърцето и диабет. „Особена тревога предизвиква това, че нивото на триглицериди (мазнини) в кръвта се покачило четири пъти, а така нареченият добър холестерол, обратното, спаднал – коментирал доктор Малхотра. – Аз бях удивен, че разрушителните изменения са настъпили толкова бързо, само за три седмици.” Според него съвсем не животинските мазнини предизвикват „замърсяване на артериите”, а въглехидратите, които, увеличавайки съдържанието на захар в кръвта, задействат инсулина, складиращ мазнини и нанасящ удар по съдовете. Означава ли това, че наситените мазнини сега са напълно реабилитирани?
Не бива да се избързва с изводите, смятат редица експерти. До този момент цялата наука – химическа, биохимическа, клинична – държала на това, че наситените мазнини и прекомерната им употреба (особено в кренвиршите и колбасите, в които се крият 20-30% мазнини) са главната причина за развитие на атеросклероза, наднормено тегло с всички произтичащи неприятни последствия във вид на сърдечносъдови заболявания и т.н. Нутрициологията – науката за храненето – добавя, че мазнините трябва да съставляват не повече от 30% от общата калоричност на целия рацион. При това мазнините трябва да съдържат достатъчно количество
полиненаситени киселини омега-3 и омега-6,
които присъстват в лененото и маслиновото олио, в рибната мазнина. (Бел. ред. Богати на омега-3 са маслото от сьомга – Епамар стронг, а на омега-3 и омега-6 – маслото от ленено семе НеоЛинум.) Но няма такива продукти, които в началото да не са подложени на безжалостна критика, а след това да са били реабилитирани. Всъщност, няма лоши продукти. Важно е тяхното количество и честотата на употреба. Здравословна и нездравословна може да бъде структурата на нашето хранене. Например сланината може да оказва полезно действие на организма, доколкото притежава добър мастно-киселинен състав. Ако, разбира се, не се злоупотребява с нея. А толкова популярният обезмаслен йогурт, в който за вкус е добавена много захар, може да се окаже дори по-вреден...
Много специалисти изобщо не са съгласни, че мазнините са враг на здравословното хранене. Всички те служат като незаменим компонент.
Те са необходими за обновяване на клетките,
образуването на хормони, за регулиране процесите на възпаление, съсирване на кръвта, имунния отговор и множество други реакции. Поради това хранителни продукти, съдържащи мазнини, задължително трябва да присъстват в рациона за поддържане на добро здраве. На ден човек трябва да получава от 60 до 140 грама мазнини в зависимост от пола, възрастта и нивото на физическо натоварване. Средно мъжът в трудоспособна възраст, водещ малко подвижен начин на живот, има нужда от 70-80 грама мазнини дневно, жената – от 60-70 грама. Друго нещо е, както отбелязват лекарите диетолози, че е важно да се спазва физиологично, т.е. правилно съотношение на наситените, мононенаситените и полиненаситени мастни киселини, то трябва да бъде 1:1:1. Не бива да се отказваме от мазнините, доколкото в такъв случай организмът се лишава от незаменими витамини (А, D и др.), пълноценни белтъчини и минерални вещества (калций, желязо). Това са закони на храненето и на природата, чието нарушаване води до жестоко наказание във вид на множество заболявания...
Стефан ПЕЙЧЕВ
