18 март – Световен ден на мозъка
Навярно често сте слушали за това, че ние използваме само 10% от своя мозък. И дори се посочват цитати от известни хора, такива като Алберт Айнщайн.
Източник на този мит станал американският психолог Уилям Джеймс, който някога казал, че „средният човек рядко достига само малка част от своя потенциал”. По някакъв начин тази фраза се превърнала в „10 процента от нашия мозък”.
Още от пръв поглед това изглежда нелогично. За какво ни е толкова голям мозък, ако не го използваме изцяло? Появили се дори книги, които обещали да научат хората да използват останалите 90% от мозъка.
Но, както мнозина сигурно вече се досещат, това мнение е погрешно. Освен 100 милиарда неврони, мозъкът съдържа различни типове клетки, които ние постоянно използваме. Човек може да стане инвалид, дори при увреждане на неголяма област от мозъка, в зависимост от това къде се намира тя, и поради това ние не можем да съществуваме само с 10% от мозъка.
Сканиране на мозъка показало, че, каквото и да правим, нашият мозък винаги остава активен. Едни области са по-активни, отколкото други, но няма част, която съвсем да не работи.
Така например ако вие седите и ядете сандвич, със сигурност не използвате своите крака. Вие сте концентрирани върху това да поднесете сандвича към устата, да сдъвчете храната и да я глътнете. Но това не означава, че вашите крака не работят. В тях се съхранява активност, като например кръвотока, дори ако вие не ги движите. С други думи, ние не разполагаме със скрит допълнителен потенциал, който бихме могли да използваме. Но, така или иначе, учените продължават да изучават мозъка, който крие още много загадки.
Над какво работят изследователите днес?
Как да „опитомим” своето подсъзнание?
Когато човек свири на музикален инструмент или обезврежда бомби, много може да му помогне обуздаването на подсъзнанието. Всички знаят, че многократно изпълнявайки сложни музикални откъси, музикантите ги запомнят по-добре. Но виолончелистката Таня Лисбоа – по съвместителство изследовател в Лондонския кралски музикален колеж – твърди, че е полезно също да се преместват сложните откъси от музикалните произведения от съзнанието в подсъзнанието (т.е. в съответните мозъчни участъци).
След репетиция умението да се свири една или друга композиция се отлага в малкия мозък – участък в задната част на мозъка. Невробиологът професор Анил Сет от Университета в Съсекс обяснил: „В него има повече мозъчни клетки, отколкото в целия останал мозък. Той способства за развитието на спонтанните движения. Когато мелодията е нова или сложна, усилията за нейното усвяване се съсредоточават в зоните на кората, а след това се предават в малкия мозък, който успява добре да възпроизведе спонтанното поведение подсъзнателно, при поискване.”
На пръв поглед, между музиката и борбата с престъпността и тероризма има малко общо, но подсъзнанието може също да помогне в откриването на потенциални заплахи, от подозрителни лица в тълпата до самоделни взривни устройства. Подсъзнанието обикновено много ловко фиксира закономерностите и забелязва всичко, което се отличава от тях, задържайки го на границата между подсъзнанието и съзнанието. Този навик изследвал Пол Сайд от Колумбийския университет: „За една секунда пред мен може да се изредят десет зрителни образи – и ако в един от тях има нещо необичайно, това фактически ще ме накара да преориентирам мозъка си на този образ. При това аз няма да осъзнавам напълно, какво именно съм видял.” Докато изпитваният разглежда образи, изследователите измерват неговата мозъчна активност, за да научат след това кои от тях са предизвикали особена реакция.
Владислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете на страници 10 и 11 от печатното издание.
