Проведено неотдавна изследване, резултатите от което били публикувани в списание „Атеросклероза, тромбоза и съдова биология”, издание на Американската асоциация на специалистите по сърдечносъдови заболявания (АНА), показало, че тези, които практикуват оздравително ходене, снижават риска от развитие на хипертония, повишаване на холестерола и възникване на диабет в същата степен, както и хората, които се занимават с бягане.
Учените анализирали здравословното състояние на повече от 33 хиляди любители на бягането и на повече от 15 хиляди човека, занимаващи се с оздравително ходене, които в продължение на шест години взели участие в две национални програми за медицинско изследване на тези две категории хора. Възрастта на участниците била от 18 до 80 години, при това повечето от тях били между 40 и 50 години. Любителите на оздравителното бягане и ходене попълвали анкети, отговаряйки на въпроси за своите физически упражнения, а учените определяли количеството на изразходваната от тях енергия с оглед на разстоянието, което те пробягвали или изминавали ходейки. Освен това, били отчитани всички заболявания на сърцето, открити от лекарите.
Учените установили, че, независимо от това, че при бързо бягане се изразходва повече енергия, отколкото при ходене в средно темпо, в двата случая за целия период на наблюдения се регистрирало едно и също намаляване на случаите на развитие на хипертония, повишаване нивото на холестерола и възникване на диабет или сърдечни заболявания. При това положителният ефект на снижаване на риска от възникване на сърдечни заболявания зависел директно от продължителността на разходките или бяганията.
И макар разходката да отстъпва на бягането по интензивност на натоварването, учените твърдят, че
и в двата случая се задействат едни и същи групи мускули,
с което се обяснява и сходството в резултатите от тези видове физически упражнения в профилактиката на сърдечните заболявания. Изследването показало, че, очевидно, значение има не толкова вида на физическите натоварвания, колкото тяхната продължителност и интензивност.
В хода на проучването учените получили следните резултати:
• Бягането снижава риска от развитие на хипертония с 4,2%, а оздравителното ходене – със 7,2%.
• Бягането снижава риска от повишение равнището на холестерола с 4,3%, а оздравителното ходене – със 7%.
• Бягането намалява риска от появата на диабет с 12,1%, а оздравителното ходене – с 12,3%.
• Бягането съкращава риска от заболявания от исхемична болест на сърцето с 4,5%, а оздравителното ходене – с 9,3%.
Тези резултати наистина въодушевяват, тъй като могат да накарат повече хора да сметнат оздравителното ходене за по-привлекателно и отговарящо на физическите им възможности в сравнение с бягането. Работата е там, че бягането представлява по-интензивен вид тренировки, поради това тези, които се увличат по бягането, са способни да изгарят повече калории и тренират сърцето си в достатъчна степен за по-кратко време. Но данните от новото изследване позволяват да се предположи, че физическите натоварвания, в случай, че те са систематични, могат да дават дълготрайни положителни резултати. Миналото лято Центърът за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ публикувал доклад, от който следва, че броя на американците, занимаващи се с оздравително ходене, расте, и че тези, които предпочитат именно ходенето, повече от другите съответстват на препоръчваната норма на физическа активност.
Основавайки се на този доклад, може да се откроят
някои важни предимства на оздравителното ходене
Освен всичко друго, хората, занимаващи се с оздравително ходене, много повече – фактически средно три пъти – съответстват на физическата активност, препоръчвана от официалната медицина. Тези изследвания показали, че като цяло в сравнение с 2005 г. през 2010 г. количеството на американците, съответстващи на това ниво, се е увеличило от 41 до 48%. Сред тях количеството на тези, които се занимават с ходене, съставлява 60%. При това степента на съответствие на изискванията за физическата тренираност нараства с увеличаване продължителността на ходене.
Хората, които се разхождат в течение на 1 час седмично, достигат минималното равнище на тренираност почти четири пъти по-бързо, отколкото онези, които ходят по-малко.
Влади ДЕЛЕВ
