Първите трансгенни продукти били разработени от американската бивша военна компания „Монсанто” в края на 80-те години на миналия век. От
1996 г. общата площ на посевните площи с трансгенни култури се увеличила 50 пъти и през 2005 г. достигнала 90 милиона хектара. Най-голямо количество посевни площи са засети в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина и Китай. При това 96% от всички посевни площи принадлежат на САЩ. В света е допуснато производството на повече от 100 линии генномодифицирани растения. С непредсказуемостта на действието и опасността от генномодифицираните организми са се сблъскали много страни. Още през 2000 г. било публикувано Световно заявление на учените за опасността от генното инженерство, а след това и отворено писмо на учените до правителствата на всички страни относно ГМО, което било подписано от 828 учени от 84 страни на света.
Мащабното разпространение на генномодифицирани организми, опасността от които е доказана от учени от различни страни, може да доведе до развитие на безплодие, бум на онкологичните заболявания, генетични уродства и алергични реакции, увеличение на нивото на смъртност сред хората и животните, до рязко съкращаване на биоразнообразието и влошаване състоянието на околната среда.
Получаването на ГМО е свързано с „вграждане” на чужд ген в ДНК на други растения или животни (осъществява се транспортиране на гена, т.е. трансгенизация) с цел да се променят свойствата или параметрите на тези растения и животни – например получаване на растения, устойчиви към измръзване или към насекоми, или към пестициди, и така нататък. В резултат на такава модификация настъпва изкуствено внедряване на нови гени в генома на организма, т.е. в този апарат, от който зависи строежът на самия организъм и следващите поколения.
Какви последствия за здравето на човека има употребата на генномодифицирани продукти? Учените определили няколко основни риска от присъствието на нашата трапеза на трансгенни „лакомства”.
Потискане на имунитета, алергични реакции и метаболитни разстройства в резултат на непосредственото действие на трансгенните белтъчини.
Влиянието на новите белтъчини, които продуцират вградените в ГМО гени, е неизвестно. Преди човекът никога не е употребявал подобен „коктейл” и поради това не е ясно дали те се явяват алергени.
Показателен пример е опитът за кръстосване на гени на бразилски орех с гени на соята – поставяйки си за цел да повишат хранителната стойност на соята, генетиците увеличили в нея съдържанието на протеин. Но както се изяснило впоследствие, комбинацията се оказала силен алерген и се наложило да бъде прекратено по-нататъшното производство.
В Швеция, където трансгенните продукти са забранени, от алергии боледува 7% от населението, а в САЩ, където ГМО се продават дори без маркировка - 70,5%.
Така също според една версия епидемията от менингит сред английските деца отпреди няколко години била предизвикана от отслабване на имунитета в резултат от употребата на млечен шоколад и вафлени бисквити с ГМО.
Различни нарушения на здравето в резултат на появата в ГМО на нови, непланирани белтъчини или токсични за човека продукти на метаболизма.
Вече съществуват убедителни доказателства за нарушаване стабилността на генома на растенията при вграждане в тях на чуждороден ген. Всичко това може да стане причина за изменения в химическия състав на ГМО и възникване в него на неочаквани, в това число токсични свойства.
Например за производството на хранителната добавка триптофан в САЩ в края на 80-те години на ХХ в. била създадена генномодифицирана бактерия. Но заедно с обикновения триптофан, по неизяснена докрай причина, тя започнала да изработва етилен бистриптофан. В резултат на неговата употреба заболели 5 хиляди души, от тях 37 умрели, а 1500 останали инвалиди.
Независими експерти твърдят, че генномодифицираните растения отделят 10-20 пъти повече токсини, отколкото обикновените организми.
Поява на устойчивост на патогенната микрофлора на човека към антибиотиците.
При получаване на ГМО се използват маркерни гени на устойчивостта към антибиотиците, които могат да преминат в микрофлората на червата, което било доказано в съответни експерименти, а това на свой ред може да доведе до медицински проблеми – невъзможност за излекуване на много заболявания.
От декември 2004 г. в ЕС е забранена продажбата на ГМО с използване на гени на устойчивостта към антибиотиците. Световната здравна организация препоръчва на производителите да се въздържат от използването на такива гени, но корпорациите не са се отказали напълно от тях. Рискът от такива ГМО, както отбелязва оксфордският Голям енциклопедичен справочник, е доста голям и „се налага да признаем, че генното инженерство не е толкова безобидно, както това може да изглежда на пръв поглед”.
Нарушения на здравето, свързани с натрупване в организма на човека на хербициди.
Повечето известни трансгенни растения не загиват при масово използване на селскостопански химикали и могат да ги акумулират. Има данни за това, че захарното цвекло, устойчиво към хербицида глифосат, натрупва неговите токсични метаболити.
Съкращаване на постъпващите в организма необходими вещества.
Според редица независими специалисти и до днес не може да се каже точно, например явява ли се съставът на обикновената соя и на генномодифицираните аналози еквивалентен, или не. При сравнение на различните публикувани научни данни се изяснява, че някои показатели, в частност съдържанието на фитоестрогени, в значителна степен се различават.
Отдалечен канцерогенен и мутагенен ефект.
Всяко вграждане на чуждороден ген в организма е мутация, тя може да предизвиква в генома нежелателни последствия и никой не знае до какво може да доведе това.
По данни от изследвания на британски учени в рамките на държавния проект „Оценка на риска, свързан с използването на ГМО в хранителните продукти за човека”, трансгените имат свойството да се задържат в организма на човека и в резултат на т.нар. хоризонтален пренос се вграждат в генетичния апарат на микроорганизмите в червата на човека. По-рано подобна възможност била отричана.
Освен опасността за здравето на човека учените активно обсъждат и въпроса каква потенциална заплаха носят биотехнологиите за околната среда.
...
Иван ЙОРДАНОВ
