11 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА НА ПАРКИНСОН
Както показва статистиката, приблизително 2 от 1000 души страдат от болестта на Паркинсон – хронично прогресиращо заболяване на главния мозък, което се характеризира с непроизволно треперене на крайниците (тремор), затруднения в придвижването, нарушения в координацията и речта. В главния мозък настъпва гибел на клетки, особено в клетъчната маса, известна като черна субстанция, която участва в контрола на движенията и координацията. По правило болестта се развива на възраст след 40 години, но са възможни случаи на развитие на заболяването и в по-ранна възраст.
Съгласно най-новите изследвания до 1% от възрастното население на Европа над 60 години е поразено от паркинсонизъм, в по-горните възрастови групи този показател достига до 5-10% в групата на 60-80-годишните и над 20% в групата на хората над 80 години. Световната статистика разкрива, че
в света има 6 милиона души, страдащи от това тежко заболяване
и броят им ежегодно се увеличава. Всъщност болестта на Паркинсон е твърде разпространено заболяване на централната нервна система, наред с болестта на Алцхаймер и епилепсията. В САЩ например всяка година се диагностират от 50 до 60 хиляди нови случая на болестта на Паркинсон. Поставянето на точна диагноза може да отнеме до шест години – мнозина погрешно приписват първите симптоми на болестта на нормалния процес на стареене. За щастие, в детска възраст паркинсонизъм се среща много рядко.
Заради широкото си разпространение болестта на Паркинсон отдавна е в центъра на вниманието на научния свят и учените намират все нови и нови способи, които помагат на хората, страдащи от това заболяване, да водят пълноценен живот по-дълго, отколкото е било възможно до съвсем неотдавна. В последната година изследователите попълнили „досието” на паркинсонизма с нови данни за неговите причини, рисковите фактори, предложили повече или по-малко ефективни методи и препарати за лечение на болестта.
Резултат от „изгарянето” на нервни клетки
Болестта на Паркинсон възниква в сложните неврони, които изискват високи нива на енергия. Това откритие било публикувано в научното списание Current Biology от учени от университета в Монреал, Канада. Водещият изследовател Луис-Ерик Трюдо, професор по фармакология и невробиология, 17 години изучавал какво предизвиква болестта на Паркинсон, шизофренията и наркоманията.
„Както двигателят на автомобила постоянно работи на високи обороти, тези неврони произвеждат огромно количество енергия, за да функционират. Те бързо се изчерпват и загиват преждевременно”, заявил авторът на изследването.
Учените се надяват, че резултатите от техните изследвания ще помогнат да се изучи болестта на Паркинсон при животни и ще доведат до разработката на нови методи за лечение. Това изследване може да помогне за откриване на нови лекарствени средства, които ще помогнат на клетките в главния мозък да намалят потреблението на енергия или по-ефективно да се използва енергията, намалявайки по този начин тяхното увреждане.
Както отдавна вече е известно, болестта на Паркинсон възниква поради гибелта на клетки в главния мозък в няколко ограничени области, такива като черната субстанция. Болестта влияе на допамините, които помагат да се регулират движението, емоционалните реакции и други функции. С прогресирането на болестта количеството на допамина намалява и се появяват симптоми: тремор, забавени движения, скованост и нарушен баланс. Състоянието постепенно се влошава, на болния му е все по-трудно да ходи, да говори, да се грижи за себе си.
В последните 3 години учените изучавали защо митохондриите в областите на мозъка, пострадали от болестта на Паркинсон, работят по-силно. Митохондриите представляват микроскопични еклектростанции, които произвеждат енергия за клетките. Професор Трюдо отбелязал, че сложните неврони принуждават митохондриите да работят на пределна скорост за удовлетворяване на енергийните потребности.
„Ако се използва аналогията с двигателя - обяснил ученият, - то автомобилът, който прегрява, ще изгаря значително повече гориво.”
Тъй като настъпва увеличение на продължителността на живота, става все по-важно да се намерят методи за лечение на невродегенеративните заболявания, такива като болестта на Паркинсон. От еволюционна гледна точка някои от нашите неврони просто не са програмирани за 80, 90 или 100 години живот. Поради това части от нашето тяло са способни в по-малка степен да противостоят на въздействието на времето.
Връзка с депресията
Съгласно ново изследване, публикувано в списание Neurology, хората с депресия са по-склонни към развитие на паркинсонизъм.
„Ние наблюдавахме връзката между депресията и болестта на Паркинсон в течение на 20 години. Искахме да разберем дали депресията се явява ранен симптом на болестта, или рисков фактор”, заявил съавторът на изследването проф. Питър Нордстрьом от Швеция.
Оказва се, че депресията е по-разпространено явление при пациентите с болест на Паркинсон. Разстройството на настроението има голямо влияние върху качеството на здравето и влошава когнитивните и моторните функции.
В изследването участвали 140 688 души над 50 години с диагноза депресия в периода между 1987 и 2012 г. Така също била определена контролна група от хора на една и съща възраст и от един и същи пол, при които не била диагностирана депресия. Участниците били наблюдавани в продължение на 26 години. Общо 1485 души с депресия развили болест на Паркинсон през този период. Средно болестта на Паркинсон била диагностирана 4,5 години след началото на изследването. Изследователите изчислили, че при участниците, страдащи от депресия, 3,2 пъти по-често се развивала болест на Паркинсон в течение на година. След 15-25 години те открили, че участниците с депресия са почти с 50% по-предразположени към развитие на заболяването. „Това доказва, че двете заболявания са свързани”, обяснил професор Нордстрьом.
Според учените има редица механизми, които биха могли да обяснят резултатите от изследването. Депресията или лечението с антидепресанти могат да увеличават риска от болестта на Паркинсон или пък депресията е ранен симптом на паркинсонизъм.
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
