Защо след дългите новогодишни празници на някои от нас им е толкова трудно да се върнат към привичния живот? Откъде идва тази тъга, емоционална умора и какво можем да направим, за да се избавим от нея?
По думите на доктор Дженифър Уидър, специалист в областта на женското здраве, две трети от жените веднага след коледните и новогодишните ваканции се чувстват потиснати, опустошени. Не са застраховани от следпразнича депресия и мъжете – наистина, те се сблъскват с този вид емоционално разстройство два пъти по-рядко от жените.
Клиничният психолог Хербер Рапапорт, автор на книгата “Holiday Blues”, смята, че на следновогодишна депресия са подложени предимно тези от нас, които се отнасят към празниците от позицията на перфекционизма – хората, занимаващи се с организацията на ваканцията и поемащи върху себе си цялата отговорност за това всички в тези дни да бъдат непременно щастливи. „Обикновено тези грижи се падат на жените и като следствие те по-често се оплакват от емоционално опустошение”, подчертал Рапапорт.
Има две основни хипотези, обясняващи възникването на следновогодишната депресия. Първата – „измамени надежди”. „Ние очакваме празниците твърде много, разчитаме на Нова година (най-накрая) да се сближим със семейството и приятелите, да изпитаме топли чувства и единение - заявил Роналд Пайс, професор по клинична психология. - Мнозина живеят в предвкусване на чудо и – ни повече, ни по-малко – духовно обновление. Когато това не се случва, настъпва разочарование.”
Има и друга хипотеза под условното название „скъсване на връзките”. Ние провеждаме зимните празници в семеен кръг, сред приятели, във фойерверки от нови впечатления. А с връщане на работа ритъмът на живот се променя, връзката с близките рязко изтънява и ние можем да изпитаме болезнена самота.
„Макар и до днес да не разполагаме с достатъчно изследвания, тези от тях, на които може да се разчита, потвърждават: така наречената следпразнична депресия е все пак относително леко емоционално разстройство - твърди Роналд Пайс. – И може да продължава от няколко дни до две седмици. Междувременно през следващите зимни месеци лекарите и психолозите се сблъскват с много по-сериозно състояние – зимната депресия.”
Става дума за афективно сезонно разстройство, възникващо поради късия светъл ден. Недостигът на светлина намалява изработката на химически елементи в главния мозък, такива като серотонин, отговарящи за нашето добро настроение. На продължителна зимна депресия са подложени около 10% от жителите на северните страни. Това състояние се характеризира с потребност от продължителен дневен сън, увеличение на телесната маса, разсеяност и обща слабост, загуба на интереси и в отделни случаи дори се пораждат мисли за самоубийство.
„Дълги години ние приемахме афективното сезонно разстройство за тежка следпразнична депресия, но това са коренно различни състояния - подчертал Роналд Пайс. – От следпразничната безизходица хората по правило са способни да се измъкнат самостоятелно. Есенно-зимната депресия, която се развива всяка година и продължава няколко месеца, е заболяване, при което по-често се изисква помощ от специалист.”
Как може да се предотврати следпразничната депресия?
Отнесете се към празника без свръхочаквания, животът няма да се промени към по-добро само поради смяната на календара.
Не поемайте върху себе си цялата отговорност за организацията на празника и създаването на весело настроение, а разпределете задълженията между членовете на семейството, приятелите.
Активно поддържайте контакти с близките ви хора и след празничните ваканции: инициирайте съвместни разходки, канете ги на гости, организирайте културни мероприятия.
Помагайте си взаимно. „Преместването на фокуса от собствените проблеми към оказване на помощ на друг човек, нуждаещ се от внимание, може да увеличи нашата резистентност към депресията, пък и като цяло да ни направи по-щастливи”, напомнил психиатърът Хинда Дабин от Медицинския център при Университета в Мериленд.
Симеон НИКОЛОВ
